Радост най- голяма е НОЕМВРИйчето за мама

Ауууу това не е човешко  . Не смогвам само да ви изчета...

  Здравейте мацки и от мен !

В това кофти време темичката ще фръкне за има-няма два дена.
Ние с Ани днес сме на консултация, така че ще докладвам довечера.
Аз си избрах точно 21 ден от цял март   Честита пролет  !

Бедствие,   Честит рожден чен, да си много здрава, обичана и желана жена, както и грижовна мама  .

По въпроса за нощното ставане - пишете ме и мин в отбора  . Гадамер, четейки поста ти, все едно аз съм го писала. Анито се буди сигурно по 10 пъти. Давам вода и биберон. Но си мисля, че по-добре е да не спя 1-2 часа, отколкото да се будя през половин час.
Преди си спеше детето непробудно до 9-10 часа. Ние къпем вечер в 19 ч- за по-късно нямам сили. Сега хубавото е, че нашия татко си е у дома една седмица, та се сменяме през вечер в будуването.

Току що ми се обади кумът ми. Кумата е родила девойка Ана-Мария в Стара Загора  .

Ивиче, благодаря за съветите относно намалянето на снимките. А как се поставят тортички и други подобни в поста  ?

Бебчовците са ужасно сладки пу- пу , всичките до едно ноемврийчета.

Хубав и спокоен следобед, напук на лошото време  

Привет, мами!
Честит рожден ден на Бедствието! От сърце ти желая трето човече -било то Михаел или Михаела!
То и аз винаги съм си мечтала за три деца(може би защото аз съм едно), но трето секцио ме плаши.
Аз от няколко дни предлагам на Аля водичка. Преди все я мъчих с шише и тя плюе ли плюе, а сега с лъжичка си пие сладичко.
За гърнето - каката на 1г. си вършеше работата на гърне и само като спеше й слагах памперс, но влязохме за 1 седмица в болница, а там условия никакви и се отучи. После на 1г и 9 мес от раз махнах  и дневния и нощния памперс.
Честита кръщелница на Елимира!

Софи, предписаха го за да му подсилят организма, не че е слабичък, но май е малко мекичка главичката и заедно с 1 капка повече вигантол и калций 10 дена. Педито каза, че на пролет е полезен. 

Благодаря ви мамета за бързите отговори 

Да кажа и аз за режима. Лично аз съм съгласна с много от казаното от Гадамер. Също така подкрепям и писаното от д-р Додсън. Конкретно за плача, аз по никакъв начин не мога да си оставя детето да плаче, ама никак. Не скачам като изтребител щом я чуя да мрънка леко, но ако плаче се опитвам да я успокоя по всякакъв начин. Съгласна съм с това, че на тази възраст не може да се разглези бебе, както и много трудно ще се възпита. Сега бебетата имат нужди, които сами не могат да задоволят и имат огромна нужда от нас. Но вече в един определен момент, след годинка може би, мисля малко да променя тактиката. Тогава детето има нужда да го насочваш какво е правилно и какво не. А и режима е здравословен за децата, даже и да помрънкат малко, че не искат да спят на обяд, ако ги оставим да играят ще се почустват зле. Децата имат нужда от стереотип на поведение, така се чустват сигурни. Даже и да протестират, първата реакция на всяко дете е да каже НЕ. Това е нормално.

Сега докато Кати е малко бебе режим имаме до толкова, до колкото тя сама си го е създала, с моя помощ. Както Гадамер и Lightblue са писали, къпем се вечер в едно и също време, прави се масаж, слага се пижама, яде се на нощна лампа и после в леглото с бибата, цунка за лека нощ, пускаме Моцарт и до утре! Щом я цункам ми се усмихва, подпира си челото с ръка и си затваря очите. Никога не сме се приспивали на ръце, даже не иска да седя при нея, сама си заспива. Даже да не е веднага, говори си с играчките малко и заспива. Но аз от самото начало я оставях сама да заспива. Тя просто не знае, че има друг вариант. А иначе спи само в нейното легло. През деня може в шезлонга или на канапето в хола. В нашето легло също никога не сме я взимали да спи и нямаме намерение. Само сутрин понякога за игра. Тука съм абсолютно съгласна с Гадамер. Спалнята е на мама и тати, особено вечер. И ние имаме нужда от наше пространство за да може да общуваме нормално. За да сме добри родители трябва и нашите отношения да са хармонични и да имаме малко време само за нас си. А това е вечер след като беба заспи.

И още нещо ми хареса много, каза го Цвети : ВСИЧКО Е ЛЮБОВ!

Бедствие, честит празник и от мен! Обич и сбъднати мечти ти желая! Развесели ме с плановете за трето детенце - живи и здрави, иска ми се тогава, през 2010, да си имаме и ние  момиченце.   Та давай да събираме инфо по китайски и други календари, че момчетата ми са планирани, но не са "изчислявани" за пол   Салви, и аз съм с 2 секцио - какво те плаши  
Много писане, много теми! Ники спинка в количката на балкона, вече е здравичък, пу-пу, но вечер свикна да заспива на гърдата при кърменето след баня...а тази седмица три вечери сме на РД.  Та се опитвам от вчера да го приспивам само гушнат или в креватчето, което се люлее, понеже ще й е трудничко на баба да се справи при предстоящите ни излизания.
Вчера не повярвах на прогнозите и 5 часа се разхождахме с една приятелка! Страхотно временце беше!
Захраних преди седмица с ябълков сок, а след това с тиква - беше впечатлен от новите вкусове.
Ради се научи да казва за акото на годинка и го правеше в гърнето - мнооого го поощрявах, когато имаше "богатсво" вътре. Пишкането отне повече време - чак към втората годинка се отказа. Надявам се лятото да се понаучи дребното да казва.
За нощното хранете - има го 2 пъти, но в повечето случаи заспива веднага след кърменето, понякога го люшкам малко. Спазваме относителен режим - сутрешното кърмене прераства в спане при нас до ставането на тати и бате в 7....

Сложих си лентичка за килограмите, че ми писна вече. И грам не съм мръднала от както родих. Смятам да увелича течностите и да намаля сладкото. Зарекла съм се да не си купувам нова дреха докато не посмъкна малко, дано ми е стимул.

Аз за последно се включвам в темата за режима, защото имам чувството, че нещо не съм разбрана.

Абсолютно подкрепям, аз също практикувам с Марти така, но не смятам че това е изкуствено създаден  по наказателен начин режим /чрез оставяне бебето да плаче дълго и продължително/, а създаване на здравословни ритуали, които са съобразени изцяло с нуждите на бебето. Аз съм против това бебето да се оставя да плаче дълго и да не се взема на ръце с цел псевдовъзпитание. Според мен оставяните да плачат деца с цел да се научат на нещо много бързо се примиряват и наистина стават "послушни" деца, които по-трудно се вписват в социалния живот и много по-трудно се справят в живота. Това най-общо, разбира се, но това също е някава предпоставка. Направиха ми много силно впечатление думите на МЕРЕЛИН за дечицата от социалните домове - как лежат самички в легълцата си и даже не плачат, защото знаят, че няма кой да ги гушне.
Естествено, това е само малка част от множеството фактори, които оказват вличние за развитието и израстването на нашите деца, но тъй като вече сме започнали да се грижим за тях, според мен това е най-правилния начин - С ЛЮБОВ.
Ние всички тук сме различни - с различни професии, с различни доходи, с различни интереси и всеки дава най-доброто на детето си според собствените си представи и разбирания. Това е моя избор, а пък времето ще покаже какъв родител съм!

Gadamer, не мога да не коментирам поста ти:

Мисля, че всеки от нас дори и на тази възраст има капризи. Задоволяването им в повечето случаи съвпада с начина по който в голяма степен показваме обичта си.И тук все пак става дума за децата ни, които са едва на 4 месеца!!!!

Именно!!!
Никой не оспорва полезността на режима и повечето деца изработват такъв по простата причина, че всеки живее с някакъв режим. Какво разбираш под да прави каквото си поиска? Сама казваш, че децата имат няколко основни нужди за разлика от един зрял човек. Не мисля, че бебетата ни си стоят и съзнателно си "правят каквото искат"


Според мен е по-скоро въпрос на грешка във възпитанието на по-голяма възраст- и то след 2-та годинка 
Това звучи адски обобщаващо и неточно.
Има деца. Мисля, че никой не би го взел достатъчно насериозно ако поне едно дете нямаше, а тои има повече от едно.
Ох, това наистина хич не ми хареса като коментар.Двете неща нямат нищо общо. А и мисля, че и ти ако отидеш в чужбина с 4 годишното си дете в държава, с несигурни стандарти и неуреден транспорт, ще си вземеш количката, която служи за много неща освен превоз, когато си навън. И не мисля, че в западна Европа има разглезени и несамостоятелни деца, колкото в БГ. Факт е, че повечето напускат домшното огнище още на 17-18 години!
С останалата част от написаното съм съгласна, за което никой не спори, макар, че ти говориш за дете поне на година Въпросът е не дали да има режим, а какъв да е начинът по който ще се изгради


Не бих била така категорична.

Куче съм нямала, но имам котка и въпреки, че е по-своенравна от кучетата и по-малко подлежи на дресировка, едно знам = наистина домашните животни имат чувства и не става въпрос да не ги накърняваме а да ги уважаваме.

По-долу си писала, че "детето не е куче, а човек, но отричате ли, че човекът е по-умен от кучето - щом кучето се научава, значи и човекът може.Всичко това обаче с любов, търпение и разбиране." Бога ми, не го отричаме, но ще ти кажа, че докато едно малко коте се научава да пишка в котешката тоалетна още след 3 дена, то с децата не е така. Човешкото дете е едно от малкото на планетата, което има най-дълъг период на следутробно развитие. Котето, кончето и пилето се раждат, изправят и стават!. На нашите деца има трябва много повече време. За някои родители този период е 5 години, за други 7, за други 19, а за 4-ти - цял живот.

mina77, Цвети, абсолютно сте прави. Колкото хора сме тук толкова и различни мнения ще има. Но едно нещо важи с пълна сила - ЛЮБОВТА! При положение, че от раждането си Ани е преживяла какво ли не - е немога да я оставя да плаче и 5 минути камо ли половин час! Дисциплината е едно, режима е друго нещо. Е какво, да бях оставяла Ани да реве нощем от глад, щото лекарите викат - йок нощем не трябва да яде, за да имала режим на хранене? Е имах една такава кошмарна нощ и не мисля да я повтарям. В началото я будех на всеки три часа - детето си спи, а аз се мъча да го будя... Е, нося я докато заспи, ама това незначи че е глезена... Или че на 10 години пак ще я нося...

Мисля, че и аз точно това твърдях в поста си, че детето само трябва да го изгради, с наша помощ естествено.А написах това по повод на това, че някой беше споменал, че на тази възраст не може да се говори за режим при бебето.

Рени, благодаря за милите думи за Алекс. Аз за футболист го глася, но може и модел. Ще се прежаля някак
Хей, майчета, по-спокойно. Много се разгорещихте. В крайна сметка всеки е свободен да гледа детето си както намери за добре. Аз съм сигурна в едно - всички бебчета от форума са гледани с много любов и никоя майка не прави нищо в техен ущърб. Напротив, водена е от майчинския си инстинкт, защото тя най-добре познава детето си. Мисля, че просто Емка е спокойно дете, което не проявява много характер и инат, и при нея е по-лесно да се установи някакъв режим. Целта разбира се не е да бъдем егоисти и да си улесним живота като налагаме твърди режими на децата, а по-скоро от най-ранна възраст заедно да изградим най-елементарни навици на нашите деца, да ги даряваме с нежност, любов, а повече ще започнем да изискваме, когато пораснат и започнат да разбират какво им говорим и тогава ще можем да намерим с тях общ език. Сега само полагаме основите, върху които по-късно ще градим. Боже, много сериозна взех да ставам!!!
За килцата, ще взема и аз да се поогранича от сладкото, но трудно ще стане. Откакто съм родила съм смъкнала само 2 кг

Не знам за вас, но на мен тази дискусия ми  е много интересна- така дори успяваме да се поопознаем повече надявам се нямма обидени, въпреки че мненията ни драстично се различават по някои въпроси

Гадамер, нямах предвид точно твоите приятели, които даде за пример- въпреки че на мен ми се вижда зверски тъпо да затвориш дете в стаята да реве и за 5 мин, камо ли за половин час- но много хора го практикуват това "отучване от капризи" и за това българите като нация са доста озлобени хора. Аз лично не мисля да правя на децта си напук, да показвам "кой е шефа", ще се отнасям с тях като с разумни същества, а също така от време на врем ще угажддам а някой и друг каприз - Ран като направи нещо лошо и се опитвам да му обясня защо не се прави така, но ТРУДНО Е да се намери златната среда. Пък и за всеки тя е различна- всъщност мисля да си млъкна вече  

Бубалина- има среден вариант- футболист, женен за манекенка

Роня, автори много, мнения още повече.
Сестра ми има грешка във възпитанието още от бебе. Като е свикната да спи на ръце с люшкане, на 7-8 месеца това вече става твърд навик, който нашите не изкорениха и остана до 3 години, когато вече беше безкрайно тежка, за да я люшкаш половин час. А при нея мога цял роман да напиша за грешките при възпитанието й. Интересното е, че аз съм възпитавана съвсем различно и това не ми е навредило - напротив.


Че човешките деца имат най-дълго следутробно развитие никой не отрича, но също така е истина, че Ема много разбира още на тази невръстна възраст. Като изляза от стаята  - плаче, като я оставя  - плаче, като й се усмихна  - смее се, определено "си знае интереса" (да не се възприемат буквално думите и някой да каже "не мисля, че едно бебе може да си знае интереса") Това е цитат на друга мама от друга тема - "А малкото човече от сутринта ми мрънка, спи по малко, иска да съм все край него и за да слуша стоим край прозореца. Е да ама нали трябва все нещо да свърша. А и напоследък когато не съм в стаята се е научил да крещи и когато ме види млъква. Не разбират, а? Ще трябва да се въоръжа с голямо търпение." Разбират бебетата и още как.

След като има деца, които и на 1 година и на 1.5 г. могат да ходят на гърне и да си казват, и то научени внимателно и с търпение,  значи твърдението на д-р Додсън "Децата под две години не могат да си контролират  пикочния мехур и свинктера" е лъжа.

Мина мен също много ме трогна това, което Мерелин бе написала. Аз не оставям Ема да плаче много и аз също бих я носила и на 20 години на ръце, НО АКО ТЯ ИМА ИСТИНСКА НУЖДА ОТ ТОВА. С много от нещата, които казваш съм съгласна напълно и не казвам, че някоя от нас е лош родител. Напротив - ние много обичаме децата си. Но понякога прекалената обич и загриженост са повече във вреда на детето. Говоря това по принцип, не визирам никоя мама. Аз самата има моменти, когато се усещам, че прекалено много се вживявам, често ми казват дори, че ще разглезя  Ема.   И двамата с Виктор често си говорим колко е важно възпитанието и това, че има моменти, когато родителят трябва да прояви твърдост, въпреки огромната си обич към детето си - това е много трудно и много хора избират да не го правят. Като гледам днешното младо поколение (естествено не обобщавам изцяло) - не искам Ема да порасне така - без ценности, без уважение към родителите си и другите хора, меркантилна и неука. Мисля си, че това какъв чочек ще стане детето ти започва да се изгражда в невръстна възраст. Ще кажа  НЕ НАСИЛСТВЕНО  И ГРУБО, НИТО КАТО ДРЕСИРОВКА.  За всяка възраст има неща, които детето трябва да научи и смятам , че за кърмаческата възраст също има такива (да си спи в легълцето, да се смее и гука, когато мама му прави смешни муцунки, да хапва определени неща и т.н.

Вече сменям темата, т.е няма да пиша по нея. Искам да ви питам как мислите да прекарате Великденските празници - ще ходите ли някъде или вкъщи? Аз с Ема ще съм в Сливен, заедно с братовчедите й - единият на 2 години, другият на 2 месеца  Ще е забавно, с три бебета в къщата - бабата ще лудне 

здравейте и от нас. днес повечето сме в къщи и я гледайте какви романи.... та за режима, глезенето и ЛЮБОВТА - Цвети, Роня абсолютно съм съгласна. ако исках домашен любимец сигурно щях да имам, но все пак си имам бебче и то е ЧОВЕШКО същество, с характер и гледам да се съобразявам с това. определено аз се съобразих с нейния режим, отколкото да я карам тя да се съобразява с моя. мисля че доста често цитирания Додсън също беше казал - трябва да решите дали ще имате къща за възрастни или за дете... а мисля, че така и с ежедневието-бебето не е възрастнен все пак. та така гледам и аз да се нагодя към моето бебче, а не да се опитвам да се правя на строга. наистина за мен е бизсмислено на 4 мес. бебе да се поставят някакви ограничения или още по-зле да се оставя да реве с възпитателна цел какво му е възпитателното да караш детето ти да страда? аз лично за себе си гледам да се отнасям с разбиране към настроенията на беба и не мисля, че това е разглезване. аз съм средно дете в семейство с 3 деца, винаги съм била много самостоятелна и родителите ми никога не са ме ограничавали. винаги ама винаги са ме оставяли да правя каквото искам.но смея да кажа, че никога не съм била капризна, не съм се тръшкала и не съм правила истерии ако не ми се угоди. явно наистина е въпрос на възпитание, а не на разглезване.
уф и така си написах и аз едно мини романче, щото детенцето ми сладко сладко си поспива.. а през ноща, за първи път от 3 месеца се буди 2 пъти и беше нервна и гладна. не съм си и помисляла обаче да я залъгвам с вода, щото моето хич не се лъже. мисля си, че може да има колики, защото почнах да давам милумил2. и сутринта в 7 ч. беше кукуряк, ама си играеше и говореше на играчките, а ние с татко и само я слушахме и си умирахме от смях...
много от нас

Цвети, този вариант, както го наричаш ти, си е направо закон за футбулисти и манекенки. Добра партия се оказват футболистите