Здравейте! 
Успех на Ханде в новите проекти!
Дано скоро и Керем има повод за поздравления!
Излъчването на 39 епизод на Sen Çal Kapımı / Почукай На Вратата Ми e било планирано за 10.04.2021, но заради увеличилите се случаи на заразени с Ковид членове на екипа, снимките са преустановени и епизодът е излъчен на 17.04.2021.
Нарушавайки традицията да отбелязваме датите на директното излъчване на епизодите, поради предстоящите Великденски празници и мои лични ангажименти, си позволявам днес да ви предложа преглед на 39 епизод.
39 епизод на Почукай На Вратата Ми Sen Çal Kapımı Излъчен на 17.04.2021
Последен, финален епизод за сезон 2020/2021 година.
Кратко съдържание:
Въпреки преживяното по време на детективската задача, Еда и Серкан продължават да изпълняват написаното на листчетата с желания, сега трябва да осъществят "Живей в каравана"! Серкан е извикан отново за изследвания, след прегледа изненадващо предлага на Еда дълго пътуване с караваната по Егейското крайбрежие. За да свикнат с живота в каравана, решават да заминат за няколко дена извън града. И там са въвлечени в ново приключение - следващото изтеглено желание „Направи това, което никога не би направил!“ Серкан и Еда стават артисти, ангажират ги за няколко сцени във филм, който по случайност снимат до тяхната каравана.
Междувременно Пъръл и Енгин се вълнуват от пола на своето бебе, Айдан и Кемал пък дават втори шанс на връзката си.
Еда и Серкан изпълняват още едно желание – да напишат посание, да го сложат в бутилка и да го хвърлят в морето!
Когато за тях всичко изглежда спокойно и безпроблемно, Еда открива папката с изследванията на Серкан!
Хаштаг за епизода: #yenidenbuluşacağız - ще се срещнем отново
Sen Çal Kapımı 39. Bölüm Fragmanı (Sezon Finali)
https://www.youtube.com/watch?v=91pSkqi3jvo
Sen Çal Kapımı 39. Bölüm 2. Fragmanı (Sezon Finali)
https://www.youtube.com/watch?v=28xwlFl7hxg
В кафенето на офиса обсъждат случилото се предишната вечер.
Пъръл: Що за нощ беше?! Нервите ми отказват, като се сетя.
Енгин: Любима, не си спомняй така често. Носиш живот в себе си, не забравяй!
Ферит: Енгин, как можеш да забравиш миналата нощ? За Бога, доста адреналин беше! Заплаха от смърт, пистолети, бяхме в плен. Това беше краят ни, ако не беше полиция!
Енгин: Ферит, какво говориш, братко? Трябва да се успокоим и да се върнем на работа. Какво имаме за днес?
Пъръл: Какво имаме?
Ферит: Нищо.
Енгин: Как така нищо?
Ферит: Нищо, обикновен ден в офиса. Няма нищо спешно. Няколко прости неща и това е.
Готови ли са да теглят листче със следващата мисия? Серкан иска и да погали Еда, но тя налага ограничения след събитията предишната вечер.
Еда: А, не. Не! Дай назад, ето така! Няма нищо подобно, защото след снощи... След преживяното снощи реших, че няма да има никакви докосвания! Още повече целувки.
Какво още можеше да преживеят, срещу тях беше насочено оръжие! Серкан възразява, нищо страшно, просто пистолет с халостни патрони.
Еда: Може. Но можеше и да е друго! Така си го представи. Много далече отидохме Серкан! Прекалихме невероятно. Не трябваше да правим това!
Серкан: Еда, установихме правило. И какво беше то? Каквото и да бяхме изтеглили, трябваше да го преживеем и почувстваме до край.
Еда: Значи беше нормално?
Серкан: Ами да. Ще теглим ли?
Енгин: Слушай, къде е Ердем? Толкова ми е странно, като не го виждам около нас.
Ферит: Г-н Ердем се оказа много зает. Има много срещи извън офиса, взе и Мело със себе си. Работа ли ни организира или какво, не разбрах добре, Енгин. Не знам.
Енгин: А, работа ни организира! Добре, нека не ни се мотае в краката.
Пъръл: Еда и Серкан също излязоха набързо от офиса. Може ли да са намерили нов проект?
Енгин: А ти откъде знаеш?
Пъръл: На мен ми казаха.
Серкан: Ето, виждаш ли, любима! Ние сме свободолюбиви и отговорни. Можем да идваме на работа с каравана си.
Еда: Но сме първата двойка, която излиза от каравана с костюми, любими.
Серкан: Ами виж. Да свършим работата, а после и с това ще се оправим. Полекичка.
Еда: Добре, полекичка.
Енгин: Какво става? Какво е това?
Пъръл: С каравана ли са дошли?
Лейля: С каравана са дошли.
Енгин: Кой?
Серкан: Привет на всички! Какво става?
Еда: Здравейте! Всички сте тук.
Енгин: Ами, Серкан, може ли да поговорим за няколко минути?
Серкан: Разбира се.
Пъръл: А ние ще си поговорим с теб, Еда.
Еда: Да поговорим! Ела, ще поговорим.
Серкан се връща, влиза замислен в кабинета, Еда влиза след него, той се опитва да скрие папката с изследванията.
Еда: Серкан? Влезе в кабинета без да ме забележиш. Притесних се. Какво правиш?
Серкан: Любима, това...Търсех една папка, но не я намерих. Но не е важно. После ще попитам Лейля, тя ще я намери.
Еда: Добре. Ще си взема кафе, искаш ли?
Серкан: Еда, трябва да говоря с теб.
Еда: Изглежда нещо сериозно. Има някакви проблеми на строителната площадка ли?
Серкан: Не. Не е свързано с това. Много по-сериозно е!
Еда: Ще ми кажеш ли или да чакам с любопитство?
Серкан: Мисля, че ще е добре да попътуваме. По крайбрежието на Егейстко море, с караваната. Няколко месеца.
Еда: Сериозно ли говориш?!
Серкан: Да.
Еда: Кафето е готово!
Серкан: Чудесна си! Ела, ела при мен!
Еда: Вземи. Съдовете ще измиеш ти.
Серкан: Съдове?
Еда: Съдове. А какво? Опитваш се да свикнеш с живот в каравана, затова ще измиеш съдовете.
Серкан: Добре, ще ги измия, какво толкова! Само две чаши.
Еда: Довечеря ще има вечеря, после закуска. Освен това слънчевата енергия не е достатъчна за затопляве на водата.
Серкан: Еда, опитваш се да ме разубедиш от този живот ли?
Еда: Какво става?
Серкан: Гледам те.
Еда: Докога ще продължиш да правиш това?
Серкан: Безкрайно.
Еда: Е, свикна ли с обстановката?
Серкан: Да.
Еда: Тогава дали да не изтеглим друго листче?
Серкан: На теб ти хареса играта с листчетата!
Еда: Разбира се, че ми хареса! Хайде, тогава тегли! Какво?
Серкан: „Направи това, което никога не би направил!“. Разбира се, написала си това, мислейки за мен.
Серкан: Виждам, че искаш да нарушиш правилата.
Еда: Не, за да те събудя!
Серкан: Еда, можем ли да нарушем тези правила?
Еда: Събуждай се, стига спа! Да подишаме малко свеж въздух. Да!
Серкан: Нарушаваш правилата. Хайде.
Еда: Не! , Не, не, не!
Серкан: Нека нарушим правилата.
Еда: Хайде! Хайде да вземем малко свеж въздух! Хайде!
Серкан: Живеем в Инсанбул. За какъв чист въздух говориш?
Еда: Затова дойдохме тук.
Серкан? Серкан!
Серкан: Какво?
Еда: Виж! Какво става тук?
Серкан: Изглежда като заснемане на филм.
Еда: Серкан, тя идва към нас!
От екипа: Готов ли си?
Серкан: Моля?
От екипа: Готов ли си за сцената? Говорих с режисьора, след малко ще снимаме вашата сцена.
Серкан: Режисьор?
От екипа: Режисьорът те видя, хареса те. Не ти ли казаха? Научи ли текста? Не? Стой, минутка! Къде ти е сценарият? Виж сега. Ще поработиш над това. Става ли? Вземи. Сцена 32. Ясно? Колко пъти казвах, че ми изпращат недодялан човек!
Енгин: Лейля, Лейля! Веднъж ми каза за това. Говорехме за определяне на пола по китайския хороскоп. Какво е това? Гарантиран начин ли е?
Лейля: Г-н Енгин, не усложнявате ли нещата малко? Защото утре, както казахте, ще бъде медицински потвърдено. Нещо повече, г-жа Пъръл иска момче. Нали?
Еда и Серкан почиват пред караваната, към тях идва Пюрен.
Еда: Хайде! Ето какво означава да те безпокоят.
Серкан: Какво е това?
Еда: Твоята идва! Дръж се естествено.
Серкан: Моята?!
Кемал: Чакай! Ще замръзнеш.
Айдан: Странно е да се разхождам с теб след толкова тодини. Сякаш отново приживявам онова време.
Кемал: Можем отново да бъдем като в онова време.
Айдан: И отново мъка, разочарование и болка, така ли?
Лейля: Ето така! Г-н Енгин много се зарадва, че ще е момче, нали?
Пъръл: Зарадва ли се?
Лейля: Да, зарадва се! Когато вие казахте, че искате кисело, той настояваше за сладко. Защото иска момче. Очевидно е!
Това беше 1-ва част на епизода, 2-та ще кача, когато някой от вас се разпише!
Виж целия пост
Успех на Ханде в новите проекти!
Дано скоро и Керем има повод за поздравления! Излъчването на 39 епизод на Sen Çal Kapımı / Почукай На Вратата Ми e било планирано за 10.04.2021, но заради увеличилите се случаи на заразени с Ковид членове на екипа, снимките са преустановени и епизодът е излъчен на 17.04.2021.
Нарушавайки традицията да отбелязваме датите на директното излъчване на епизодите, поради предстоящите Великденски празници и мои лични ангажименти, си позволявам днес да ви предложа преглед на 39 епизод.
39 епизод на Почукай На Вратата Ми Sen Çal Kapımı Излъчен на 17.04.2021
Последен, финален епизод за сезон 2020/2021 година.
Кратко съдържание:
Въпреки преживяното по време на детективската задача, Еда и Серкан продължават да изпълняват написаното на листчетата с желания, сега трябва да осъществят "Живей в каравана"! Серкан е извикан отново за изследвания, след прегледа изненадващо предлага на Еда дълго пътуване с караваната по Егейското крайбрежие. За да свикнат с живота в каравана, решават да заминат за няколко дена извън града. И там са въвлечени в ново приключение - следващото изтеглено желание „Направи това, което никога не би направил!“ Серкан и Еда стават артисти, ангажират ги за няколко сцени във филм, който по случайност снимат до тяхната каравана.
Междувременно Пъръл и Енгин се вълнуват от пола на своето бебе, Айдан и Кемал пък дават втори шанс на връзката си.
Еда и Серкан изпълняват още едно желание – да напишат посание, да го сложат в бутилка и да го хвърлят в морето!
Когато за тях всичко изглежда спокойно и безпроблемно, Еда открива папката с изследванията на Серкан!
Хаштаг за епизода: #yenidenbuluşacağız - ще се срещнем отново
Sen Çal Kapımı 39. Bölüm Fragmanı (Sezon Finali)
https://www.youtube.com/watch?v=91pSkqi3jvo
Sen Çal Kapımı 39. Bölüm 2. Fragmanı (Sezon Finali)
https://www.youtube.com/watch?v=28xwlFl7hxg
В кафенето на офиса обсъждат случилото се предишната вечер.
Пъръл: Що за нощ беше?! Нервите ми отказват, като се сетя.
Енгин: Любима, не си спомняй така често. Носиш живот в себе си, не забравяй!
Ферит: Енгин, как можеш да забравиш миналата нощ? За Бога, доста адреналин беше! Заплаха от смърт, пистолети, бяхме в плен. Това беше краят ни, ако не беше полиция!
Енгин: Ферит, какво говориш, братко? Трябва да се успокоим и да се върнем на работа. Какво имаме за днес?
Пъръл: Какво имаме?
Ферит: Нищо.
Енгин: Как така нищо?
Ферит: Нищо, обикновен ден в офиса. Няма нищо спешно. Няколко прости неща и това е.
Готови ли са да теглят листче със следващата мисия? Серкан иска и да погали Еда, но тя налага ограничения след събитията предишната вечер.
Еда: А, не. Не! Дай назад, ето така! Няма нищо подобно, защото след снощи... След преживяното снощи реших, че няма да има никакви докосвания! Още повече целувки.
Какво още можеше да преживеят, срещу тях беше насочено оръжие! Серкан възразява, нищо страшно, просто пистолет с халостни патрони.
Еда: Може. Но можеше и да е друго! Така си го представи. Много далече отидохме Серкан! Прекалихме невероятно. Не трябваше да правим това!
Серкан: Еда, установихме правило. И какво беше то? Каквото и да бяхме изтеглили, трябваше да го преживеем и почувстваме до край.
Еда: Значи беше нормално?
Серкан: Ами да. Ще теглим ли?
Скрит текст: 
Еда: Добре, този път тегли ти! Последният път аз изтеглих полицията. Какво? Какво пише там?
Серкан: "Живей в каравана!".
Еда: Ай, аз го написах! Моята детска мечта. Но вероятно няма да можеш. Дай да го махнем!
Серкан: Не, не, не. Не!
Еда: Дай да го изхвърлим. Не можеш да живееш там. Неспокоен си, дори когато имаш петънце на ризата.
Серкан: Еда, какво си казахме? Правила! Ще живеем. Ще живеем като трябва и ще почувстваме всичко до край. Затова ще направим това. Ще живеем в каравана.
Еда: Добре тогава.
Серкан: Тогава, нека излезем и си купим каравана!
Еда: Сега? Няма ли да работим?
Серкан: Сега! Затова ще го направим тихо, за да не забележи никой.
Еда: Веднага ли?
Серкан: Веднага!
Еда: Добре, този път тегли ти! Последният път аз изтеглих полицията. Какво? Какво пише там?
Серкан: "Живей в каравана!".
Еда: Ай, аз го написах! Моята детска мечта. Но вероятно няма да можеш. Дай да го махнем!
Серкан: Не, не, не. Не!
Еда: Дай да го изхвърлим. Не можеш да живееш там. Неспокоен си, дори когато имаш петънце на ризата.
Серкан: Еда, какво си казахме? Правила! Ще живеем. Ще живеем като трябва и ще почувстваме всичко до край. Затова ще направим това. Ще живеем в каравана.
Еда: Добре тогава.
Серкан: Тогава, нека излезем и си купим каравана!
Еда: Сега? Няма ли да работим?
Серкан: Сега! Затова ще го направим тихо, за да не забележи никой.
Еда: Веднага ли?
Серкан: Веднага!
Енгин: Слушай, къде е Ердем? Толкова ми е странно, като не го виждам около нас.
Ферит: Г-н Ердем се оказа много зает. Има много срещи извън офиса, взе и Мело със себе си. Работа ли ни организира или какво, не разбрах добре, Енгин. Не знам.
Енгин: А, работа ни организира! Добре, нека не ни се мотае в краката.
Пъръл: Еда и Серкан също излязоха набързо от офиса. Може ли да са намерили нов проект?
Енгин: А ти откъде знаеш?
Пъръл: На мен ми казаха.
Серкан: Ето, виждаш ли, любима! Ние сме свободолюбиви и отговорни. Можем да идваме на работа с каравана си.
Еда: Но сме първата двойка, която излиза от каравана с костюми, любими.
Серкан: Ами виж. Да свършим работата, а после и с това ще се оправим. Полекичка.
Еда: Добре, полекичка.
Енгин: Какво става? Какво е това?
Пъръл: С каравана ли са дошли?
Лейля: С каравана са дошли.
Енгин: Кой?
Серкан: Привет на всички! Какво става?
Еда: Здравейте! Всички сте тук.
Енгин: Ами, Серкан, може ли да поговорим за няколко минути?
Серкан: Разбира се.
Пъръл: А ние ще си поговорим с теб, Еда.
Еда: Да поговорим! Ела, ще поговорим.
Скрит текст: 
Пъръл: Еда, какво точно става?
Еда: Нищо не става.
Пъръл: Но погледнато от тук не изглежда така! Вчера дойдохте и казахте, че ще разсредвате убийство. Тази сутрин дойдохте и си тръгнахте така, че да не ви види никой. А после дойдохте с каравана. Смяташ ли, че това е нормално?
Серкан: Разбира се, има нормално обяснение за това.
Енгин: Добре, братко. Тогава обяснете каква е тази ситуация. Каравана. В караваната в костюм.
Серкан: Да, малко е странно. Но виж, ето как... Има чанта...
Пъръл: Чанта ли? Каква чанта?
Еда: Чанта с желания, така да се каже. Пишем нашите заветни желания и лисчетата слагаме в чантата.
Серкан: И теглим листчетата от чантата. Каквото е написано на тези листчета го изпълняваме.
Енгин: А! Нещо като чанта с желания ли?
Серкан: Да, подобно.
Пъръл: И днес от чантата изтеглихте каравана ли?!
Еда: Точно така стана!
Пъръл: Ако Мело и Джерен бяха тук щяха да кажат:“Ах, колко романтично!“
Еда: А ти какво мислиш?
Пъръл: Много романтично!
Еда: Да видим. Опитваме се да направим нещо.
Енгин: Е, след всичко, което преживяхте е чудесно, че се опитвате да направите това. Много хубаво! Супер! Разбира се. Да, разбира се! И Ердем сте изтеглили от тази чанта, нали? Постави го на своето място на събранието. По заповед на г-н Серкан. Ах, братко!
Серкан: Изтеглих листчето и трябваше да променя ничий живот. Затова първият, за когото се сетих, беше Ердем.
Енгин: Добре, братко. Посмяхме се, забавлявахме се. Но длъжността на Ердем не е постоянна, нали? Ще се върне на предишната си длъжност, нали?
Серкан: Ами, да. Затова не сваляй очи от него.
Енгин: Аз ли?
Серкан: Да.
Енгин: Добре, нека.
Серкан: Извинявай, Енгин, трябва да отговоря. Слушам, г-н Вахит.
Лекар: Здравейте, г-н Серкан. Исках да ви напомня отново, че днес трябва да дойдете в болницата за останалите изследвания.
Серкан: Какви изследвания?
Лекар: Ако искате ще обсъдим това, когато дойдете. Но не можем да чакаме. Колкото по-раво, толкова по-добре.
Серкан: Разбрах. Добре. Тогава ще дойда веднага. Благодаря.
Еда: Любими, добре ли си?
Серкан: Да, добре съм.
Еда: Изглежда, че нямаш настроение. Оклюмал си. Какво е станало?
Серкан: Не, просто ми се обадиха от строежа. Възникнали са проблеми, трябва спешно да отида там.
Еда: Добре, отиди!
Серкан: Добре тогава. А ти добре ли си?
Еда: Добре съм. Забравих да ти кажа нещо много важно. Обичам те!
Серкан: И аз теб!
Еда: Не, без докосване! Не, въобще не приближавай! Върви, и бъди внимателен. Правилата все още са в сила.
Серкан: Добре. Да ти изпратя ли кафе?
Пъръл: Еда, какво точно става?
Еда: Нищо не става.
Пъръл: Но погледнато от тук не изглежда така! Вчера дойдохте и казахте, че ще разсредвате убийство. Тази сутрин дойдохте и си тръгнахте така, че да не ви види никой. А после дойдохте с каравана. Смяташ ли, че това е нормално?
Серкан: Разбира се, има нормално обяснение за това.
Енгин: Добре, братко. Тогава обяснете каква е тази ситуация. Каравана. В караваната в костюм.
Серкан: Да, малко е странно. Но виж, ето как... Има чанта...
Пъръл: Чанта ли? Каква чанта?
Еда: Чанта с желания, така да се каже. Пишем нашите заветни желания и лисчетата слагаме в чантата.
Серкан: И теглим листчетата от чантата. Каквото е написано на тези листчета го изпълняваме.
Енгин: А! Нещо като чанта с желания ли?
Серкан: Да, подобно.
Пъръл: И днес от чантата изтеглихте каравана ли?!
Еда: Точно така стана!
Пъръл: Ако Мело и Джерен бяха тук щяха да кажат:“Ах, колко романтично!“
Еда: А ти какво мислиш?
Пъръл: Много романтично!
Еда: Да видим. Опитваме се да направим нещо.
Енгин: Е, след всичко, което преживяхте е чудесно, че се опитвате да направите това. Много хубаво! Супер! Разбира се. Да, разбира се! И Ердем сте изтеглили от тази чанта, нали? Постави го на своето място на събранието. По заповед на г-н Серкан. Ах, братко!
Серкан: Изтеглих листчето и трябваше да променя ничий живот. Затова първият, за когото се сетих, беше Ердем.
Енгин: Добре, братко. Посмяхме се, забавлявахме се. Но длъжността на Ердем не е постоянна, нали? Ще се върне на предишната си длъжност, нали?
Серкан: Ами, да. Затова не сваляй очи от него.
Енгин: Аз ли?
Серкан: Да.
Енгин: Добре, нека.
Серкан: Извинявай, Енгин, трябва да отговоря. Слушам, г-н Вахит.
Лекар: Здравейте, г-н Серкан. Исках да ви напомня отново, че днес трябва да дойдете в болницата за останалите изследвания.
Серкан: Какви изследвания?
Лекар: Ако искате ще обсъдим това, когато дойдете. Но не можем да чакаме. Колкото по-раво, толкова по-добре.
Серкан: Разбрах. Добре. Тогава ще дойда веднага. Благодаря.
Еда: Любими, добре ли си?
Серкан: Да, добре съм.
Еда: Изглежда, че нямаш настроение. Оклюмал си. Какво е станало?
Серкан: Не, просто ми се обадиха от строежа. Възникнали са проблеми, трябва спешно да отида там.
Еда: Добре, отиди!
Серкан: Добре тогава. А ти добре ли си?
Еда: Добре съм. Забравих да ти кажа нещо много важно. Обичам те!
Серкан: И аз теб!
Еда: Не, без докосване! Не, въобще не приближавай! Върви, и бъди внимателен. Правилата все още са в сила.
Серкан: Добре. Да ти изпратя ли кафе?
Серкан се връща, влиза замислен в кабинета, Еда влиза след него, той се опитва да скрие папката с изследванията.
Еда: Серкан? Влезе в кабинета без да ме забележиш. Притесних се. Какво правиш?
Серкан: Любима, това...Търсех една папка, но не я намерих. Но не е важно. После ще попитам Лейля, тя ще я намери.
Еда: Добре. Ще си взема кафе, искаш ли?
Серкан: Еда, трябва да говоря с теб.
Еда: Изглежда нещо сериозно. Има някакви проблеми на строителната площадка ли?
Серкан: Не. Не е свързано с това. Много по-сериозно е!
Еда: Ще ми кажеш ли или да чакам с любопитство?
Серкан: Мисля, че ще е добре да попътуваме. По крайбрежието на Егейстко море, с караваната. Няколко месеца.
Еда: Сериозно ли говориш?!
Серкан: Да.
Скрит текст:
Еда: За това ли искаше да говорим?
Серкан: Ахъ.
Еда: Разбрах, но не може така изведнъж!
Серкан: Защо да не може?
Еда: Защото преди не сме живели в каравана. Трябва да се научим, трябва да се преместим. Не знам дали ще свикнем, дали ще можем.
Серкан: Ще свикнем, когато започнем да живеем. Ще свикнем!
Еда: Ами тогава мисля да заминем за няколко дена, да опитаме. В края на краищата да започнем някак. Не може ли?
Серкан: Логично! Да, права си. Не може внезапно да оставим всичко, да. Но ако ще правим такова нещо, искам да бъда с теб насаме. Не искам никой друг! Само ти, аз, мир, тишина и ние.
Серкан: В такъв случай мисля, сега веднага от тук да заминем. Освен това изтеглихме листче, ще живеем в каравана. Сега не трябва да сме в офиса. Дай да не стоим в офиса и да тръгнем веднага!
Еда: Остави папката. Ако е важно, ще се погрижат за него.
Серкан: Не, не е. Тоест, така. Тази чанта ще пътува с нас, затова и папката ще дойде с нас.
Еда: Искаш да кажеш, че ще ти омръзне в караваната и ще работиш?
Серкан: Не.
Еда: Още от сега започна!
Серкан: Нищо подобно, Еда! Хайде, ела!
Еда: Добре, ще си взема нещата. Кажи поне на Лейля. Хайде.
Серкан: Ахъ.
Еда: Разбрах, но не може така изведнъж!
Серкан: Защо да не може?
Еда: Защото преди не сме живели в каравана. Трябва да се научим, трябва да се преместим. Не знам дали ще свикнем, дали ще можем.
Серкан: Ще свикнем, когато започнем да живеем. Ще свикнем!
Еда: Ами тогава мисля да заминем за няколко дена, да опитаме. В края на краищата да започнем някак. Не може ли?
Серкан: Логично! Да, права си. Не може внезапно да оставим всичко, да. Но ако ще правим такова нещо, искам да бъда с теб насаме. Не искам никой друг! Само ти, аз, мир, тишина и ние.
Серкан: В такъв случай мисля, сега веднага от тук да заминем. Освен това изтеглихме листче, ще живеем в каравана. Сега не трябва да сме в офиса. Дай да не стоим в офиса и да тръгнем веднага!
Еда: Остави папката. Ако е важно, ще се погрижат за него.
Серкан: Не, не е. Тоест, така. Тази чанта ще пътува с нас, затова и папката ще дойде с нас.
Еда: Искаш да кажеш, че ще ти омръзне в караваната и ще работиш?
Серкан: Не.
Еда: Още от сега започна!
Серкан: Нищо подобно, Еда! Хайде, ела!
Еда: Добре, ще си взема нещата. Кажи поне на Лейля. Хайде.
Еда: Кафето е готово!
Серкан: Чудесна си! Ела, ела при мен!
Еда: Вземи. Съдовете ще измиеш ти.
Серкан: Съдове?
Еда: Съдове. А какво? Опитваш се да свикнеш с живот в каравана, затова ще измиеш съдовете.
Серкан: Добре, ще ги измия, какво толкова! Само две чаши.
Еда: Довечеря ще има вечеря, после закуска. Освен това слънчевата енергия не е достатъчна за затопляве на водата.
Серкан: Еда, опитваш се да ме разубедиш от този живот ли?
Скрит текст:
Еда: Не, казвам, че няма да е лесно. Нали искаше обиколка на брега на Егейско море? Така е!
Серкан: Ще свикнем.
Еда: Мухи, буболечки, пчели.
Серкан: Да идват!
Еда: Да мръзнеш на студено.
Серкан: Ще се сгрея.
Еда: Да се потиш в жегата.
Серкан: Ще се охладя перфектно. Става ли?
Еда: Добре, казвам предварително.
Серкан: Ще свикна с всичко, когато си до мен! И обещавам, че няма да се оплаквам от нищо.
Еда: Вече всикнах!
Серкан: Прекрасно.
Еда: Както и да е. Тогава нека почетем малко при това прекрасно време.
Серкан: Да, страхотно време.
Серкан: Ще свикнем.
Еда: Мухи, буболечки, пчели.
Серкан: Да идват!
Еда: Да мръзнеш на студено.
Серкан: Ще се сгрея.
Еда: Да се потиш в жегата.
Серкан: Ще се охладя перфектно. Става ли?
Еда: Добре, казвам предварително.
Серкан: Ще свикна с всичко, когато си до мен! И обещавам, че няма да се оплаквам от нищо.
Еда: Вече всикнах!
Серкан: Прекрасно.
Еда: Както и да е. Тогава нека почетем малко при това прекрасно време.
Серкан: Да, страхотно време.
Еда: Какво става?
Серкан: Гледам те.
Еда: Докога ще продължиш да правиш това?
Серкан: Безкрайно.
Еда: Е, свикна ли с обстановката?
Серкан: Да.
Еда: Тогава дали да не изтеглим друго листче?
Серкан: На теб ти хареса играта с листчетата!
Еда: Разбира се, че ми хареса! Хайде, тогава тегли! Какво?
Серкан: „Направи това, което никога не би направил!“. Разбира се, написала си това, мислейки за мен.
Скрит текст:
Еда: Разбира се. Какво каза, че никога няма да направиш? Казвай!
Серкан: Да спя през деня.
Еда: Да спиш ли искаш?
Серкан: Ахъ. Подходящо време за сън, въздух, кислород, спокойствие, тишина, книги. Иска ми се да поспя. Мога да поспя два часа.
Еда: И на мен ще ми се отрази добре.
Серкан: Нека да поспим тогава.
Еда: Но когато се събудим ще ти напомня - ще направиш това, което никога не би напрвил.
Серкан: Добре. Може и ти да направиш нещо, което никога не си имала намерение да направиш.
Еда: Правилата са много ясни, Серкан!
Серкан: Може да нарушим правилата.
Еда: Никакво докосване!
Серкан: Да спя през деня.
Еда: Да спиш ли искаш?
Серкан: Ахъ. Подходящо време за сън, въздух, кислород, спокойствие, тишина, книги. Иска ми се да поспя. Мога да поспя два часа.
Еда: И на мен ще ми се отрази добре.
Серкан: Нека да поспим тогава.
Еда: Но когато се събудим ще ти напомня - ще направиш това, което никога не би напрвил.
Серкан: Добре. Може и ти да направиш нещо, което никога не си имала намерение да направиш.
Еда: Правилата са много ясни, Серкан!
Серкан: Може да нарушим правилата.
Еда: Никакво докосване!
Серкан: Виждам, че искаш да нарушиш правилата.
Еда: Не, за да те събудя!
Серкан: Еда, можем ли да нарушем тези правила?
Еда: Събуждай се, стига спа! Да подишаме малко свеж въздух. Да!
Серкан: Нарушаваш правилата. Хайде.
Еда: Не! , Не, не, не!
Серкан: Нека нарушим правилата.
Еда: Хайде! Хайде да вземем малко свеж въздух! Хайде!
Серкан: Живеем в Инсанбул. За какъв чист въздух говориш?
Еда: Затова дойдохме тук.
Серкан? Серкан!
Серкан: Какво?
Еда: Виж! Какво става тук?
Серкан: Изглежда като заснемане на филм.
Еда: Серкан, тя идва към нас!
От екипа: Готов ли си?
Серкан: Моля?
От екипа: Готов ли си за сцената? Говорих с режисьора, след малко ще снимаме вашата сцена.
Серкан: Режисьор?
От екипа: Режисьорът те видя, хареса те. Не ти ли казаха? Научи ли текста? Не? Стой, минутка! Къде ти е сценарият? Виж сега. Ще поработиш над това. Става ли? Вземи. Сцена 32. Ясно? Колко пъти казвах, че ми изпращат недодялан човек!
Скрит текст: 
Серкан: Не, това е ...
Еда: Чакай, чакай! Минута!
Серкан: Какво? Какво е това?
Еда: Можеш да станеш актьор!
Серкан: Не, Еда! Не говори глупости!
Еда: Може да е това, с което не си искал да се занимаваш никога.
Серкан: Не, няма да го направя. Шегуваш ли се? Ще направя всичко, но няма да играя!
Следва кратък спор, малко женски хитринки от страна на Еда /"аз се съгласих да разследвам убийство, а ти се страхуваш да играеш във филма...не искаш да го направиш дори заради мен...наказанието може да продължи още дълго, но ти си знаеш..."/
Намесва се и режисьора на филма – костна структура на лицето, изразителен поглед, добро телосложение, гласът му е внушителен. Това е всичко! Перфектно! Приготви приятелчето!
Серкан: Ами... Не съм актьор.
Режисьор: Няма значение! Ще направя от всеки актьор, нали така, приятел? Между другото, не искате ли да играете в нашия филм? Защото имате кинематографичен поглед. Наистина. Приятели. Виждате ли този поглед?
Еда: не, не, не, не.
Режисьор: Как така не?
Еда: Не съм актриса, но той може да играе.
Серкан: Така ли ставаш актьор? Аз...Архитект съм. Малко известен. Уважаван в сферата си архитект. И тя е ландшафтен архитект.
Режисьор: Добре, а аз съм градоустройствен директор. Но е важна нашата любов към киното, нали така, приятели? Между другото, здравейте. Режисьор съм на филма, Атлас.
От екипа: Награда"Златна диня"!
Еда: Не разбираш ли, че ще работиш с известен режисьор?
Режисьор: Готови ли сте? Разбрахме ли се? Хубав братко, имаш две реплика. Сцена с една целувка. Това е! Това е всичко! Ще играете във филм на човек като мен.
Еда: Целувка ли?
Като чува, че в сцената на Серкан има целувка, Еда настоява Серкан да се откаже... И без друго се приготвяха да си тръгват! Видял реакцията на Еда , Серкан вече е съгласен да вземе участие във филма. Разбира се, гледал е филми на режисьора, обожава ги! Сцената с целувката... Ще я направи! Добре!
Серкан: Това е изкуство, Еда! Изкуство! Може да има целувка, така че, моля те, нека уважаваме изкуството. Целувката не е целувка, това е част от историята. Ще ида на репетиция, ще си науча репликите. Ако искаш, иди и пий чай. На сета не може да го няма. Иди и пий чай.
Еда: Да, отивам!
Серкан: Тогава отивам там. Отивам там! Целувка!
Еда: Сцена с целувка? Целувка.
Още, накратко:
Звездата на филма, главната героиня, г-ца Пюрен, с която ще си партнира Серкан, се подготвя да репетират сцената, споделя с приятелка: мъжът е като статуя, но има възлюбена до себе си. Какво ме вълнува! Но така ще го целуна, че любимата му ще се пръсне от ревност. Както и да е, ще затварям. Отивам да се подготвя. Не се знае, може и да го забия!
Еда: Още не ме познаваш, скъпа. Не знаеш с кого танцуваш!
Еда се съгласява да участва във филма, успява да поеме ролята на партньорка на Серкан в сцената с целувката:
Серкан: Добре, какво ще стане сега? Ако играя с теб, ще нарушим правилата, защото ще имаме сцена с целувка. Ще можеш ли да ме целунеш?
Еда: Заради любовта към киното мога да пренебрегна някои правила. Твоята любов към киното я имам и аз, Серкан!
Г--ца Пюрен разпознава Серкан Болат, известният архитект!. И го харесва веднага. За първи път го вижда толкова отблизо, на живо, намира, че е красив. Любопитно й е защо е тук и какво прави, нарежда на асистентката си да разбере защо е тук, и да научи всичко за него. Ако трябва да го следи с камери.
Асистентка: Отново ли? Не го прави, моля те, Пюрен! Виждала съм този поглед преди. Тази работа няма да свърши добре.
Пюрен: Ако ме познаваш добре, предполагам знаеш, че няма да се откажа, скъпа. Нали така?
Обясняват на Серкан как да изиграе сцената, Еда също е част от нея, режисьорът е във възторг! Запознават се с ГГ, г-ца Пюрен, известна личност, последните й два сериала са счупили рекорди.
Серкан: Не, това е ...
Еда: Чакай, чакай! Минута!
Серкан: Какво? Какво е това?
Еда: Можеш да станеш актьор!
Серкан: Не, Еда! Не говори глупости!
Еда: Може да е това, с което не си искал да се занимаваш никога.
Серкан: Не, няма да го направя. Шегуваш ли се? Ще направя всичко, но няма да играя!
Следва кратък спор, малко женски хитринки от страна на Еда /"аз се съгласих да разследвам убийство, а ти се страхуваш да играеш във филма...не искаш да го направиш дори заради мен...наказанието може да продължи още дълго, но ти си знаеш..."/
Намесва се и режисьора на филма – костна структура на лицето, изразителен поглед, добро телосложение, гласът му е внушителен. Това е всичко! Перфектно! Приготви приятелчето!
Серкан: Ами... Не съм актьор.
Режисьор: Няма значение! Ще направя от всеки актьор, нали така, приятел? Между другото, не искате ли да играете в нашия филм? Защото имате кинематографичен поглед. Наистина. Приятели. Виждате ли този поглед?
Еда: не, не, не, не.
Режисьор: Как така не?
Еда: Не съм актриса, но той може да играе.
Серкан: Така ли ставаш актьор? Аз...Архитект съм. Малко известен. Уважаван в сферата си архитект. И тя е ландшафтен архитект.
Режисьор: Добре, а аз съм градоустройствен директор. Но е важна нашата любов към киното, нали така, приятели? Между другото, здравейте. Режисьор съм на филма, Атлас.
От екипа: Награда"Златна диня"!
Еда: Не разбираш ли, че ще работиш с известен режисьор?
Режисьор: Готови ли сте? Разбрахме ли се? Хубав братко, имаш две реплика. Сцена с една целувка. Това е! Това е всичко! Ще играете във филм на човек като мен.
Еда: Целувка ли?
Като чува, че в сцената на Серкан има целувка, Еда настоява Серкан да се откаже... И без друго се приготвяха да си тръгват! Видял реакцията на Еда , Серкан вече е съгласен да вземе участие във филма. Разбира се, гледал е филми на режисьора, обожава ги! Сцената с целувката... Ще я направи! Добре!
Серкан: Това е изкуство, Еда! Изкуство! Може да има целувка, така че, моля те, нека уважаваме изкуството. Целувката не е целувка, това е част от историята. Ще ида на репетиция, ще си науча репликите. Ако искаш, иди и пий чай. На сета не може да го няма. Иди и пий чай.
Еда: Да, отивам!
Серкан: Тогава отивам там. Отивам там! Целувка!
Еда: Сцена с целувка? Целувка.
Още, накратко:
Звездата на филма, главната героиня, г-ца Пюрен, с която ще си партнира Серкан, се подготвя да репетират сцената, споделя с приятелка: мъжът е като статуя, но има възлюбена до себе си. Какво ме вълнува! Но така ще го целуна, че любимата му ще се пръсне от ревност. Както и да е, ще затварям. Отивам да се подготвя. Не се знае, може и да го забия!
Еда: Още не ме познаваш, скъпа. Не знаеш с кого танцуваш!
Еда се съгласява да участва във филма, успява да поеме ролята на партньорка на Серкан в сцената с целувката:
Серкан: Добре, какво ще стане сега? Ако играя с теб, ще нарушим правилата, защото ще имаме сцена с целувка. Ще можеш ли да ме целунеш?
Еда: Заради любовта към киното мога да пренебрегна някои правила. Твоята любов към киното я имам и аз, Серкан!
Г--ца Пюрен разпознава Серкан Болат, известният архитект!. И го харесва веднага. За първи път го вижда толкова отблизо, на живо, намира, че е красив. Любопитно й е защо е тук и какво прави, нарежда на асистентката си да разбере защо е тук, и да научи всичко за него. Ако трябва да го следи с камери.
Асистентка: Отново ли? Не го прави, моля те, Пюрен! Виждала съм този поглед преди. Тази работа няма да свърши добре.
Пюрен: Ако ме познаваш добре, предполагам знаеш, че няма да се откажа, скъпа. Нали така?
Обясняват на Серкан как да изиграе сцената, Еда също е част от нея, режисьорът е във възторг! Запознават се с ГГ, г-ца Пюрен, известна личност, последните й два сериала са счупили рекорди.
Енгин: Лейля, Лейля! Веднъж ми каза за това. Говорехме за определяне на пола по китайския хороскоп. Какво е това? Гарантиран начин ли е?
Лейля: Г-н Енгин, не усложнявате ли нещата малко? Защото утре, както казахте, ще бъде медицински потвърдено. Нещо повече, г-жа Пъръл иска момче. Нали?
Скрит текст:
Енгин: Как така "нали"?
Лейля: Тя го каза! Казах, че е качила килоглами, тя упорито отричашеи - „Не“и „Не“! Трябва да четете малко хората, г-н Енгин! Иска момче!
Енгин: Нали?
Лейля: Не исках да й казвам, бременна е жената, но лицето й не сияе. Сякаш посърна много. Нали? Но нека си остане между нас! Каза, че няма проблеми с кожата. Значи, че иска момче!
Енгин: Все пак е дете.
Лейля: Разбира се.
Енгин: Нали така? От която и страна да го погледнеш.
Лейля: Какво казват:“За добро или лошо, дете е“. Всемогъщият дава всичко за добро. Разбира се. Това е, г-н Енгин.
Енгин: Момче или момиче. Какво значение има? Все пак е дете. Може! Започнах да свиквам с тази мисъл. Ако е момче, момче! Нека се роди, какво толкова!
Лейля: Тя го каза! Казах, че е качила килоглами, тя упорито отричашеи - „Не“и „Не“! Трябва да четете малко хората, г-н Енгин! Иска момче!
Енгин: Нали?
Лейля: Не исках да й казвам, бременна е жената, но лицето й не сияе. Сякаш посърна много. Нали? Но нека си остане между нас! Каза, че няма проблеми с кожата. Значи, че иска момче!
Енгин: Все пак е дете.
Лейля: Разбира се.
Енгин: Нали така? От която и страна да го погледнеш.
Лейля: Какво казват:“За добро или лошо, дете е“. Всемогъщият дава всичко за добро. Разбира се. Това е, г-н Енгин.
Енгин: Момче или момиче. Какво значение има? Все пак е дете. Може! Започнах да свиквам с тази мисъл. Ако е момче, момче! Нека се роди, какво толкова!
Еда и Серкан почиват пред караваната, към тях идва Пюрен.
Еда: Хайде! Ето какво означава да те безпокоят.
Серкан: Какво е това?
Еда: Твоята идва! Дръж се естествено.
Серкан: Моята?!
Скрит текст:
Пюрен: Здравейте! Стана ми много скучно на снимките и реших да се разходя. Имате ли кафе?
Серкан: Има. Нали, живот мой?
Еда: Не, сложих последното пакетче. Аз само чай запарих.
Серкан: Има.
Еда: Не остана, но...
Пюрен: Супер тогава. Ще си почина малко. Ами ние ще си поговорим малко с моя партньор. Нали, г-н Серкан Болат?
Серкан: Разбира се.
Еда: Тя иска да си поговори с теб, Серкан.
Серкан: Не, всички заедно ще си поговорим, живот мой. Ето така. Подавам така.
Еда: Любими, ела. Скъпи мой, ела до мен.
Серкан: Не, не трябва, живот мой.
Еда: Ела тук.
След време Пюрен се извинява, че се е заседяла, но общуването с тях е било интересен опит, от много време не е била с хора, които не я познават. Много й харесва!
Пюрен: Разкажете за вас, слушам ви! Оставили сте цялата работа и сте пристигвнали тук. Решихте да участвате във филм. Добре се получи. Каква е вашата история? Иска ми се да я чуя!
Еда: Нашата история е много дълга. Имаме дълга и дълбока история. Ако започнем да я разказваме...Могат да ви извикат за снимки. Тогава някак, дай Боже...
Пюрен: Да направим така. Можем да вечеряме заедно някъде наблизо. Защото снимките ще продължат до вечерта.
Серкан е съгласен, защо пък не!
Еда: Защо не, любими. Но, не сме ли уморени от днес?
Серкан: Да, бяхме решили днес да си почиваме.
Еда: Да. Бяхме решили да си починем. Толкова сме уморени!
Звънят на Пюрен.
Пюрен: Какво има, Йонтем? Добре, идвам! Въпреки всичко ме намериха. Трябва да вървя.
Една голяма част от епизода е, може да се нарече „Филм във филма“ или още по-точно „Как се прави кино“. Възприемам го като реверанс и лека самоирония на всички и към всички, участващи в създаването на тази магия, киното – сценаристи, режисьори, актьори, лични асистенти на звездите, асистенти на продукцията, технически персонал и т.н с доброжелателно намигване и респект към всички тях. И открехване вратата/завесата/ към хубавите, не-дотам хубави и неприятните реалности на работата им за тях. И разбира се НВ зрителят, за когото всъщност е предназначен продуктът на работата – готовият филм. Зрителят, който има очаквания и който раздава похвали, привързаност, обич или който хули и злослови, отрича и даже понякога мрази, дава съвети за сценарий, играта, и често смесва /киното!/с реален живот!
Серкан: Има. Нали, живот мой?
Еда: Не, сложих последното пакетче. Аз само чай запарих.
Серкан: Има.
Еда: Не остана, но...
Пюрен: Супер тогава. Ще си почина малко. Ами ние ще си поговорим малко с моя партньор. Нали, г-н Серкан Болат?
Серкан: Разбира се.
Еда: Тя иска да си поговори с теб, Серкан.
Серкан: Не, всички заедно ще си поговорим, живот мой. Ето така. Подавам така.
Еда: Любими, ела. Скъпи мой, ела до мен.
Серкан: Не, не трябва, живот мой.
Еда: Ела тук.
След време Пюрен се извинява, че се е заседяла, но общуването с тях е било интересен опит, от много време не е била с хора, които не я познават. Много й харесва!
Пюрен: Разкажете за вас, слушам ви! Оставили сте цялата работа и сте пристигвнали тук. Решихте да участвате във филм. Добре се получи. Каква е вашата история? Иска ми се да я чуя!
Еда: Нашата история е много дълга. Имаме дълга и дълбока история. Ако започнем да я разказваме...Могат да ви извикат за снимки. Тогава някак, дай Боже...
Пюрен: Да направим така. Можем да вечеряме заедно някъде наблизо. Защото снимките ще продължат до вечерта.
Серкан е съгласен, защо пък не!
Еда: Защо не, любими. Но, не сме ли уморени от днес?
Серкан: Да, бяхме решили днес да си почиваме.
Еда: Да. Бяхме решили да си починем. Толкова сме уморени!
Звънят на Пюрен.
Пюрен: Какво има, Йонтем? Добре, идвам! Въпреки всичко ме намериха. Трябва да вървя.
Една голяма част от епизода е, може да се нарече „Филм във филма“ или още по-точно „Как се прави кино“. Възприемам го като реверанс и лека самоирония на всички и към всички, участващи в създаването на тази магия, киното – сценаристи, режисьори, актьори, лични асистенти на звездите, асистенти на продукцията, технически персонал и т.н с доброжелателно намигване и респект към всички тях. И открехване вратата/завесата/ към хубавите, не-дотам хубави и неприятните реалности на работата им за тях. И разбира се НВ зрителят, за когото всъщност е предназначен продуктът на работата – готовият филм. Зрителят, който има очаквания и който раздава похвали, привързаност, обич или който хули и злослови, отрича и даже понякога мрази, дава съвети за сценарий, играта, и често смесва /киното!/с реален живот!
Кемал: Чакай! Ще замръзнеш.
Айдан: Странно е да се разхождам с теб след толкова тодини. Сякаш отново приживявам онова време.
Кемал: Можем отново да бъдем като в онова време.
Айдан: И отново мъка, разочарование и болка, така ли?
Скрит текст: 
Кемал: Права си. Колкото и да ти се извинявам, ще бъде недостатъчно! Знам, че младият Кемал, обиден на живота, би те разстроил още повече.
Айдан: А сегашният Кемал? От къде да знам, че няма да ме разстрои?
Кемал: Защото сегашният Кемал ти обещава този път - kикога няма да те обидя! Толкова години съм си представял този момент! Как докосвам косите ти, как очите ти ме гледат отново както преди. Представям си, че отново сме заедно, постоянно! Дай ми още един шанс! Моля те!
Айдан: Не можем да бъдем предишните Айдан и Кемал. Но можем да опитаме в бъдеще сегашните Айдан и Кемал.
Кемал: Ти каза „може би“? Съгласи се? Ти каза „Може би“? Даде ми шанс? Каза, че може? Тя каза „Може би“, чухте ли! Тя се съгласи. Тя се съгласи!
Айдан: Добре. Ти си като дете!
Кемал: Извинявай, добре.
Айдан: Почакай, още не съм казала на Серкан! Той е много чувствителен, не иска да се разстройвам след Алптекин. Не можем веднага да кажем на всички.
Кемал: Разбирам. Всичко ще бъде както ти кажеш!
Айдан: Добре. А-а! Веднага ме хваща за ръка!
Кемал: Добре, права си.
Кемал: Права си. Колкото и да ти се извинявам, ще бъде недостатъчно! Знам, че младият Кемал, обиден на живота, би те разстроил още повече.
Айдан: А сегашният Кемал? От къде да знам, че няма да ме разстрои?
Кемал: Защото сегашният Кемал ти обещава този път - kикога няма да те обидя! Толкова години съм си представял този момент! Как докосвам косите ти, как очите ти ме гледат отново както преди. Представям си, че отново сме заедно, постоянно! Дай ми още един шанс! Моля те!
Айдан: Не можем да бъдем предишните Айдан и Кемал. Но можем да опитаме в бъдеще сегашните Айдан и Кемал.
Кемал: Ти каза „може би“? Съгласи се? Ти каза „Може би“? Даде ми шанс? Каза, че може? Тя каза „Може би“, чухте ли! Тя се съгласи. Тя се съгласи!
Айдан: Добре. Ти си като дете!
Кемал: Извинявай, добре.
Айдан: Почакай, още не съм казала на Серкан! Той е много чувствителен, не иска да се разстройвам след Алптекин. Не можем веднага да кажем на всички.
Кемал: Разбирам. Всичко ще бъде както ти кажеш!
Айдан: Добре. А-а! Веднага ме хваща за ръка!
Кемал: Добре, права си.
Лейля: Ето така! Г-н Енгин много се зарадва, че ще е момче, нали?
Пъръл: Зарадва ли се?
Лейля: Да, зарадва се! Когато вие казахте, че искате кисело, той настояваше за сладко. Защото иска момче. Очевидно е!
Скрит текст:
Пъръл: Значи той се зарадва не заради сладкото, а заради това. Защото иска момче. Как не съм разбрала!
Лейля: Точно така! По вашите признаци е ясно, че ще е момче.
Пъръл: Лейля, казват, че майката чувства. Аз чувствам, че ще бъде момиче.
Лейля: Не, не е така. Но той ще се зарадва и на момиченце! В края на краищата, това е дете. Но вече е ясно, че ще имаш момче. Оставете, нека се радва! Утре моите думи ще бъдат потвърдени.
Пъръл: Медицината ще потвърди ли?
Лейля: Ще потвърди!
Пъръл: Ами, момче, момче! Момчетата също обичат. Всички деца обичат! И момичетата и момчетата. Това са деца, всички обичат! Важно е здравето.
Лейля: Това е най-важното от всичко.
Пъръл: Помислих си, нека бъде момче! Ще бъде отличното момче на мама! А аз ще бъда отлична майка на момче! Ще бъда отлична свекърва!
Лейля: Ако е момиче...
Пъръл: Помислих си, отлично! Не съм се замисляла.
Лейля: Възможно е...
Пъръл: Да, може да бъде и момиче! Чувствам, че ще бъде момиче!
Лейля: Добре поговорихме. Тръгвам, ако има нещо ме викнете.
Пъръл: Забравих... Ако има нещо, ще ти звънна. По телефона. Момче или момиче. Чувствам, че ще е момиче. Нека е така!
Лейля: Точно така! По вашите признаци е ясно, че ще е момче.
Пъръл: Лейля, казват, че майката чувства. Аз чувствам, че ще бъде момиче.
Лейля: Не, не е така. Но той ще се зарадва и на момиченце! В края на краищата, това е дете. Но вече е ясно, че ще имаш момче. Оставете, нека се радва! Утре моите думи ще бъдат потвърдени.
Пъръл: Медицината ще потвърди ли?
Лейля: Ще потвърди!
Пъръл: Ами, момче, момче! Момчетата също обичат. Всички деца обичат! И момичетата и момчетата. Това са деца, всички обичат! Важно е здравето.
Лейля: Това е най-важното от всичко.
Пъръл: Помислих си, нека бъде момче! Ще бъде отличното момче на мама! А аз ще бъда отлична майка на момче! Ще бъда отлична свекърва!
Лейля: Ако е момиче...
Пъръл: Помислих си, отлично! Не съм се замисляла.
Лейля: Възможно е...
Пъръл: Да, може да бъде и момиче! Чувствам, че ще бъде момиче!
Лейля: Добре поговорихме. Тръгвам, ако има нещо ме викнете.
Пъръл: Забравих... Ако има нещо, ще ти звънна. По телефона. Момче или момиче. Чувствам, че ще е момиче. Нека е така!
Това беше 1-ва част на епизода, 2-та ще кача, когато някой от вас се разпише!
Здравейте слънчеви момичета!
