Шестокласници 2024-2025-тема 4-От Радини вълнения обзети,децата учат пак безброй куплети

Месечинке, да. Нашите сега имат по два часа ЧП, първият срок по 3 часа.
По литература нашите тази седмица взеха "Братчетата на Гаврош".

Ако наборчетата искат да се поупражняват в мислене out of the box, ето днешната тема на изпита в АК. Струва ми се много благодатна.
Ето за какво писаха кандидатите на приемния изпит днес:

„И най-дългото пътешествие започва с една крачка.“
Лао Дзъ

1. Прочетете внимателно мисълта на Лао Дзъ.
2. Опишете своя цел или стремеж. Коя е първата крачка, която трябва да направите към тази цел?
3. Как си представяте един успешен план, който да ви мотивира да постигнете целта си?

***

Here is what the seventh graders taking our admissions exam thought and wrote about earlier today:

"The journey of a thousand miles begins with one step."
Lao Tzu (a k a Laozi)

1. Read the thought by Lao Tzu carefully.
2. Describe a goal or aspiration you have. What is the first step you need to take toward that goal?
3. How do you plan to stay motivated along the way?

Коментарите в темата за АК, с които всъщност съм съгласен, са, че темата изглежда благодатна, но всъщност е изключително трудна. И с оглед на това, че на 13 години рядко някой знае каква е неговата цел и стремеж, хеле пък да има план...аз бих я развил тази тема, но не и 13 годишно дете.

И друго да кажа - следите си яко децата и всички сте наясно по кой предмет докъде са. Евалла за което, сериозно.
Аз не знам докъде са, защото не уча с него. Това е една от разликите на ЧУ, че родителите не учат с децата вкъщи, ако ме попита нещо, ще му отговоря, но той знае, че ученето е негова отговорност и са цял ден на училище, там отработват проблемите, аз не се занимавам. Еми затова и плащам за ЧУ. В 6 клас да уча с него, мерси... затова и не знам докъде са, това е негов проблем, не мой. А всичко следях яко до 4 клас...байгън, вече е голям, да се оправя. Няма да го държа за ръчичка цял живот.
Ако ми поиска помощ - винаги съм насреща. Ама той и не иска.🤣

Аз не уча с нея, но я разпитвам докъде е стигнала. Давам по едно рамо по история. Много ми харесват проектите на госпожата, искам да помогна повече, но моята ми се противопоставя. По принцип съм на мнение, че всеки трябва сам да изработва проектите, но тези са ми много интересни. Последният беше "Ако в Средновековието имаше вестници..." Послушаме да обхване само една година от периода, който избра, но останалите неща сама ги избистри. Много се запалих, че е развалила цялата идея с нейните творчески моменти, но госпожата ги е оценила....

Мецане, ще цитирам баткото, когато кандидатстваше: Мамо, те очакват да прочетат нашите разсъждения, написани грамотно, а не тези на четиридесетгодишните лелички, изчели библиотеката. Та… в тази връзка продължавам да смятам, че темата е благодатна, защото всяко дете има цел или
стремежи, а никой проверяващ няма да оценява дали са или не са стойностни.
П.С. Винаги съм изпитвала ужас, ако се налага да знам до къде са стигнали децата по учебните предмети. За мен означава, че не съм си свършила работата до момента. Амиии, все повече се чувствам така и ми се налага да се информирам. Явно понякога нещата са извън наш контрол.

Най-древните директни предци на модерните вестници изглежда са ръчно написани новинарски листове, които са циркулирали широко във Венеция през 16-ти век. Венеция, както и повечето градове, които играят сериозна роля в ранното развитие на вестниците, е център на търговията и поради това – и на информацията. Тези венециански новинарски листа, известни като "avisi" или "gazette", били пълни с информация за политиката и военните действия в Италия и Европа. Разпространявали са се седмично поне от 1566-та година и са достигали чак до Лондон. Стилът им е бил характерен – кратки новинарски дописки, изпратени от конкретен град, подписани с името на града и датата на изпращане.
 
Първите печатни вестници
 
Двата най-стари оцелели до наши дни европейски печатни вестници са били разпространявани на немски през 1609-та година. Единия е Страсбургския "Relations: Aller Furnemmen", печатан от Йохан Каролус. Другият е "Aviso Relations over Zeitung", печатан от Лукас Шулте, вероятно във Волфенбутел. И двата вестника не са посочвали града, в който се печатат, за да избегнат преследване от страна на властите.
 
Печатните вестници се разпространили като феномен в цяла Европа за сравнително кратко време. Печатните седмичници се появяват в Базел през 1610-та, във Франкфурт и Виена през 1615, в Хамбург – 1616, Берлин – 1617 и Амстердам – 1618, все големи търговски центрове. Английско официално лице от това време се оплаква, че страната му търпи критики от чужбина заради липсата на седмична публицистика, която да отразява "случващото се всяка седмица". Първият печатен вестник в Англия се появява през 1621-ва. Печатането във Франция започва през 1631-ва. В Италия първият печатен вестник се появава през 1639-та, а в Испания – през 1641-ва.
Списващите тези ранни седмичници имали сериозен проблем с намирането на свежи новини, с които да запълнят страниците на вестниците си. Много, особено в Англия, не успявали да се справят с подобен стриктен график и изданията им излизали със закъснение. Тези трудности ускорили процеса за печатането на новини. Редакторите не можели вече да печатат когато си поискат – трябвало да запълнят страниците на седмичника, без значение на каква цена


Синът ти, Силан, е съвсем прав. И ние ще кандидатстваме догодина. Успех на всички кандидатстващи тази година!

На мен ми е интересно какво учат, докъде са стигнали. Говорим си, предразполагам я да споделя, разказвам ѝ какво е било, когато аз съм била ученичка.
Когато се налага помагам, по математика най-много. Не обича математиката дъщеря ми и това е. Опитвам се да я накарам да не се страхува от нея, дано да успея.

по химия примерно се налага да обяснявам. Пълен абсурд е материалът, който учат (имам предвид реакциите, изписани с имена, а не с формули). Иначе по Бел знам докъде са, щото следя школо като една клюкарка 😂. Математиката просто ми е интересна. Най-малко следя географията и историята, щото не са моето нещо.
Иначе и синът ми има съученици, чиито родители не знаят изобщо какво се учи. Не мисля, че е въпрос на частно или държавно училище. Аз следя, защото съм любопитна.

Мецане, много се фокусираш върху това, че плащаш. .. Твоето дете може би и в ДУ щеше така да учи (съвестно, отговорно и целеустремено), че ти пак да не го наглеждаш.
Детето на моя колежка е в класа на сина ми. Ами тя се държи също като тебе. А не плаща за нищо, освен едно плуване в БСФС. Също така може би има деца, които са в ЧУ и са следени изкъсо, или при нужда. Семейства всякакви.

За мен нещата опират до ресурсите на детето от една страна и от друга, чисто психологически топката е в родителя лека полека (или изведнъж) да отсъпи в името на самостоятелното развитие...

Абсолютно си права, Месечинка. То дотолкова и аз следя, ама не всеки ден... нищо досега не ме е питал по химия.
По химия и математика помня АБСОЛЮТНО ВСИЧКО от училище. Това са двата предмета, по които никога не съм зубрил. Всичко разбирах и запомнях още в час, такава логика има... съучениците не ми вярваха, че не уча по математика, но това е факт- никога не съм учил. Всичко запомнях и разбирах в час. Учех до побъркване и направо зубрех по история, биология, география, физика...щото нямаше никаква логика и там ми отиваха всички усилия и енергия. Логиката във физиката я разбрах чак в университета, където поради силният математически апарат, непосилен за гимназия, във физиката всичко се извежда от-до, което в училище не се прави поради липса на математика като бекграунд. Но в намразих физиката още в училище и това ми остана и до ден днешен.
Химията друга работа - ей сега ти се явявам на изпит или олимпиада и ще изкарам 6,00. За математиката да не говорим. Има логика щото в тях
И животът е таш..к работа. Каквото работя, няма нищо общо ни с математика, ни с химия.
И 99,99% от ученото в елитната гимназия никога не ми е потрябвало в работата...сменил съм доста работи в младите си години и същото важи, 99,99% никога не ми е изтрябвало никога, никъде, и хора с много по-малко знания, никога не чували нещата, които аз знам, са ми били шефове...животът не е справедлив.
И на фона на всичко това нашите фиксации върху ученето на децата са може би абсурдни, не знам, казвам може би...а аз съм от най-фиксираните, следя всички теми за образованието и училищата откакто детето ми се е родило...готвил съм го за най-добрите ЧУ, плащам за тях...Абе луд по цялата глава, братче. Това е положението.🤣🤣

Мецане, вестникът трябваше да е средновековен, т.е. преди 15 в. Доста от децата се бяха объркали и бяха писали за период на управление на владетел, което няма как да е материал  за един вестник. Иначе и Руското царство не изостава в публикуването на вестници. Има запазени ръкописни броеве на "Вести-Куранты" от 16000 г. Подготвяли са се няколко броя за царя и болярите. Някъде от средата на 17 век има запазени цели годишнини. Иначе не е чудно, че при навлизането на печатарството и вестниците започват да се разпространяват все повече. Представи си да трябва да пишеш вестник в 1000 екземпляра всяка седмица и екип от преписвачи да го преписва, а вестоносци да го разнасят🤣 Къртовски и скъпоплатен труд.

Аз не га следя изкъсо и не уча с него,но се интересувам докъде са.По ЧП часта с химията се налагаше да помагам,защото учебниците са написани безумно и на висок стил и ако трябваше сам да учи уроците не знам щеше ли да разбере нещо и да върже 3.А така с малко усилия и помощ от моя страна върза 5.По Математика помагам,защото ми е интересна.По БЕЛ не помагам,но следя в Админ плюс докъде са.Но и там имат прекрасна госпожа,която им обяснява всичко.
Синеочке,и при нас има такива родители.Не знаят докъде са им децата.
Сега писа госпожата по БЕЛ,че утре в 10 без 10 ги викат в училище.Ще имат заключителна част на открития урок за Малкият принц.

Тези дни нали стана дума за историята. Предмет, който миналата година за набора беше "оф, пак ли". Зубрашката скучна материя тази година се превърна в интересна за четене, съпоставяне и осмисляне. Не изключвам ролята на учител, но основно себе си и баща му считам за виновни за промяната във възгледите. ЧетеМ, гледаме ист. филми, говорим и така стана интересно. Аз се погрижих да се подготви сравнително добре и за олимпиада по история, при все че зная, че не е хуманитарно насочен и се представи супер.

За мен е важно да имат широка обща култура и ако не по всички предмети, то по почти всички да има база, която да надгражда при желание. Не минимума, сериозна база. Както сега му се отдава математика, програмиране, така утре, ако иска да става доктор или юрист, да не бъде бос в материята, с която би се захванал. Химия и физика са ми далечен космос и ако се налага да помагам, то трябва да чета уроците, за да ги припомня първо аз, после да обяснявам. Не ми се е налагало засега, не съм отваряла учебник за 6 клас по ЧП. Виж, биологията в 8 клас е може би най-важната материя от целия курс по биология, но учебникът не е за мен. И по мое време в 8 клас се учеха органи и системи в чов. тяло, но такива учебници съм убедена, че не сме имали.

Аз следя до къде са,само защото пишете тук и ми става неудобно,че не зная. Не следя за научени уроци и за написани домашно. Това си е нейно задължение, не мое. Категорично отказвам да се превърна в майка, която само мрънка за оценки и следи изкъсо. Според мен е достатъчно голяма,за да знае какво се изисква от нея. Има си план и си го следва.Споделяла ми е за дете, което при оценка 5 се притеснява да се прибере в къщи. Даже казва,че се притеснява повече колко ще има Х на контролната, отколкото тя.

Аз нищо не помня от гимназията. Ама нищо. Но по математика мисля, че ще си припомня лесно. По химия също, защото много я обичах, особено органичната. По БЕЛ и история буквално имам бели петна.