В момента чета... 94

Аз съм се захванала да препрочитам стари книги, уикендът приключих "Ловецът на хвърчила". Смятам да препрочета и "Хиляда сияйни слънца", но не и "Планините..." (не ми хареса).
Видях, че Хосейни има нова книга: "Молитва към морето".
Някой да я е чел и да даде отзиви?

Наскоро прочетох "Дъщеря на Смирна" и много ми хареса. Скоро не ми се случвало така да ме увлече и завладее книга. Копирам си мнението от Инстаграм:
Напоследък рядко попадам на книга, която истински да ме грабне и увлече от първата страница. Е, „Дъщеря на Смирна“ го постигна. Книгата е невероятно увлекателна, авторката е сладкодумна, езикът се лее и веднага се пренасяш в град Смирна (днешен Измир) в началото на 20 век. Отвсякъде се носят различни аромати – най-вече на цветя – ухае на жасмин, рози, лавандула, смокини, на различните екзотични стоки от пазарите и на морския бриз от пристанището.
През една топла септемврийска вечер, упоена от опиум жена ражда момиченце, което по-късно в книгата се нарича Шехерезада, а в същото време в Смирна пристига обаятелен индийски шпионин с тайна мисия. 17 години по-късно градът и обитателите му са погълнати от пожар, който ще унищожи не само града, но и една цяла култура, ведно с безброй човешки съдби.
Романът е болезнен и проницателен разказ за опустошението, което водят войните със себе си, за загубата на човешкия облик и превръщането на довчера приятели и съседи в заклети врагове. Но в същото време е и разказ за любовта, за майчината грижа, за състраданието и носи частица надежда, че въпреки всичко можем да съхраним човешкото в себе си.]Напоследък рядко попадам на книга, която истински да ме грабне и увлече от първата страница. Е, „Дъщеря на Смирна“ го постигна. Книгата е невероятно увлекателна, авторката е сладкодумна, езикът се лее и веднага се пренасяш в град Смирна (днешен Измир) в началото на 20 век. Отвсякъде се носят различни аромати – най-вече на цветя – ухае на жасмин, рози, лавандула, смокини, на различните екзотични стоки от пазарите и на морския бриз от пристанището.
През една топла септемврийска вечер, упоена от опиум жена ражда момиченце, което по-късно в книгата се нарича Шехерезада, а в същото време в Смирна пристига обаятелен индийски шпионин с тайна мисия. 17 години по-късно градът и обитателите му са погълнати от пожар, който ще унищожи не само града, но и една цяла култура, ведно с безброй човешки съдби.
Романът е болезнен и проницателен разказ за опустошението, което водят войните със себе си, за загубата на човешкия облик и превръщането на довчера приятели и съседи в заклети врагове. Но в същото време е и разказ за любовта, за майчината грижа, за състраданието и носи частица надежда, че въпреки всичко можем да съхраним човешкото в себе си.
След нея прочетох нашумялата в социалните мрежи дебютна книга на Виолета Радкова "И леглото ни е зеленина". Смятам, че тя също е много добра. Имам някои забележки към стила, но иначе е чудна.
"Добруджанският феникс" и аз искам да я прочета. Чакам я да се появи в библиотеката.

Чета "Кървавият портокал" на Хариет Тайс - лек и динамичен психологически трилър, в който май никой не е такъв, за какъвто се представя. Чете се бързо и лесно, за една вечер го преполових. Не знам точно защо, но преводът ми прави впечатление като доста добър.
Онзи ден реших да дам пореден шанс на Кристин Хана, понеже я споменахте в края на миналата тема (не харесах нито "Славея", нито "Четирите вятъра"), пуснах си "Завръщане в Аляска" и май този шанс ще е последен. Въпреки обещаващите линии в сюжета (живот в сурови условия, сплотеност в малките общества, домашно насилие, психически тормоз, емоционална нестабилност), не успява да ме трогне. Липсва ѝ дълбочина и може би реализъм, само един пример ще дам:
Усещам, че се заражда и онзи силно изопачен драматизъм, който не понасям.

Вейда, вероятно не сте една за друга И аз не всичко й харесвам на Кристин Хана, а ти си намерила тези, дето са малко по-трудни за четене и не толкова добри. "Завръщане в Аляска" и аз нещо не я понесох. "Славея" обаче ми хареса. "Четирите вятъра" ми е по средата. Примерно обаче "Съдбовен път" ужасно много я харесах. Новата й книга "Жените" също.

Споделям мнението ти . Чета ,, Цветовете на живота '' , много бавно и мудно ми върви . Дали да продължавам ? Има ли смисъл ? Някой ако я е чел да каже дали да си губя времето или да зарязвам . ,, Съдбовен път '' и на мен ми беше харесала .

Да ти кажа и аз имах затруднения с нея и я оставих на пауза. Не съм сигурна дали защото бях в читателска криза, бях почнала четири книги поне и нито една не дочетох или просто тази има нещо, което не ми харесва. Затова и не знам какво да те посъветвам.

Мисля да не се мъча .. Има достатъчно други за четене . Просто не разбирам как един автор може да полети с една книга , а с друга рязко да падне . И не е само при нея така . Какви сензации са изобщо тогава ?

Аз реших да скоча в едни не много популярни теми и започнах да чета "Не всичко започва от теб" и "Когато животът спре"

Доста ми допадат засега.

Ще се радвам, ако някой сподели мнение.

Тази със сигурност ще я прочета и аз, следя коментарите из нета и се радвам, че вече и в тази тема имаме отзив.
"Дъщеря на Смирна" също много ми хареса, но още не съм чела "Истанбулска рапсодия", струва ми се, че няма да е толкова добра.

Благодаря за темата

Аз чета "Хазарт" на Линда Лаплант. Засега е  горе долу добре, само малко повече детайли има, но се преживяват.

И междувременно слушам "Евангелие на отровното дърво", която страшно много ми харесва. Жалко, че не можах да се сдобия със хартиено копие за четене, но и така е добре. Аз и преди съм казвала, че обичам книги, които описват непознати светове, традиции и начин на живот, а описанието на Конго е фантастично в тази книга.

До миналата седмица и аз я четох “Цветовете на живота”. Не ми допадна и на мен.
Сега чета,по-скоро мъча от 2 месеца 😆 , “Лавина” на Блага Димитрова. Не ми харесва грам. Преди бях чела “Пътуване към себе си” и въпреки многото разсъждения в книгата,беше приятна история и ми хареса как пише авторката. Затова и имах наистина голямо желание да прочета ”Лавина”,но не става. Лошото е ,че като съм започнала книга,колкото и да ми е скучна, не мога да я оставя 😆
Паралелно чета и “Хищникът” на Крис Картър. За сега е добър трилър, обаче брутален на места.

"Следобеди с Изабел" - Дъглас Кенеди; двойно вълнуваща - заради автора (интригуващ, различен в размичните му творби стил, но и специфичен, интелигентен и проницателен), а и заради тематиката - много ме вълнуват подобни отношения в момента, направо се чувствам "вътре", "в книгата". Освен любовното повествование, има и някои разсъждения (кратки) за живота, които много ме привлачат.

За мен  “ Лавина” е от най-добрите книги ❤ Човешки истории, взаимношения актуални и днес. Общо взето полуката е оценявай всеки момент с любим човек и семейство си преди да е късно. Оценявай ги сега а не след като ги изгубиш.
Аз много харесах същото нейна друга книга “ Отклонение” която е писана специално за Невена Коканова. Страхотна е!

Аз си мисля, че е нормално. Все пак гонят срокове, изисква се от тях да напишат определен брой книги. Като е поредица - може да е по-лесно, вече са ти познати и близки героите. Като трябва да е с нов сюжет е трудно. Може да не тръгне веднага, като тръгне, не е ясно на къде ще свърши и понякога се получава така. Аз например се изумявам всеки път от Нора Робъртс - тя пише една книга за себе си и една за пари Тази, която е за нея е супер добра, тая, която е за пари - винаги е досадна и се чудиш как е написала такава тъпотия. Та къде са изчерпани, къде вдъхновение липсва...

Благодаря  за новата  тема. Чета Becoming на Мишел Обама.