В момента чета... 94

  • 47 099
  • 736
# 495
Знам как се пише на латиница. Но мислех, че името се произнася Мот, не Моте. Така четох в дискусия на Реддит като проверявах и мисля, че самият автор го произнася така.

П.П. Виждам, че на руски е преведен "де ла Мот". Просто ми стана интересно. И друг път съм се питала как превеждат имена на български.
Виж целия пост
# 496
В момента чета "Пулсът на вечността" на една българска авторка - Михаела Методиева. За първи път я чувам, но съм приятно очарована. Стигнала съм до средата и нямам търпение да разбера края, държи ме в напрежение. Книгата ми е подарък за рождения ми ден от близка приятелка, много ме зарадва.
Виж целия пост
# 497
Аз чета “Кралят на планината” в момента. Интересна е, но някои използвани думи ме озадачават. Например: “… четири стола около разнебитена маса, застлана с лекедисана мушама.”

Има и разни недоглеждания като “ Всичко навежда на мисълта за отвличане с
цел откуп при отегчаващи вината обстоятелства.” А има и редактор и коректор посочени. Взела съм си и втората, дано има по-малко грешки.
Виж целия пост
# 498

Опитвах да чета "Откриването на небето" от Хари Мулиш, обаче е тегаво занимание - в началото е супер интересно, но в един момент се появяват страшно дълги отклонения, изпълнени с подробности от историко-политически характер, философски размисли и религия, така че действието почти не помръдва за сметка на другото и просто изгубих интерес преди да съм отметнала и 200 стр., а книгата е 700. Явно ще е от значимите творби на ХХ век, които няма да прочета. Или ще прочета, но не сега.
За сметка на това "Един почти съвършен свят" много бързо върви, приятна и интересна е. Аз си харесвам Лоран Гунел по принцип.
Виж целия пост
# 499
Покрай нашумелия напоследък спор за въвеждане на предмет "вероучение" в училищата, в момента чета сборника есета, лекции и дискусии "Защо не съм християнин" на Бъртранд Ръсел. Истинско удоволствие е да се наблюдава как са се променили постепенно възгледите на един от най-великите мислители на XX-ти век от просто разочарование от лицемерието на религиозните догми до здрав атеизъм.
Виж целия пост
# 500
Anders de la Motte сам си произнася името като Андерш де ла Мот. Но тъй като този, който е превеждал за първи път негова книга на български, явно не е знаел това и го е предал според шведските правила, въпреки че името определено не е шведско, а френско. И понеже първоначално е влязло като "де ла Моте", затова и по-нататък върви така, въпреки че не е правилно.

Има и други такива случаи, например Андерс Руслунд (Anders Roslund) трябва да е Андерш, ама първите книги са превеждани от английски.

В книгите за Себастиан Бергман героинята Мю (My) най-напред е дадена като Май, отново заради превод от английски. Но нея после я промениха на Мю.
Виж целия пост
# 501
Да, заради английския, много имена се произнасят не съобразно с произношението на съответния език. За мен най-фрапиращият случай е на белгийския актьор Схунартс, който почти навсякъде е споменаван като Шьонертс.
Виж целия пост
# 502
Започнах "Далече от Луизиана" на Лус Габас. Интересна ми е. "Палми в снега" много ми беше харесала.
Виж целия пост
# 503
Снощи по нощите завърших "Момичето, което пропадна в морето" - тази книга я прочетох на две сядания! Толкова много ми хареса!
Прекрасно фентъзи, интересна идея, разказа се лее като приказка. Имах нужда от нещо такова.. Няма пикантни сцени и става и за по-млади читатели!
Днес прочетох" Речник на войната" - прекрасно илюстровано издание на изд. Жанет 45. Кратки истории на хора от войната. Чете се бързичко, оформлението е прекрасно.
Започнала съм "Статистическа биография" на изд. Колибри - има много интересен подход автора - разказва историята си, вмъква факти за света и навсякъде има интересни графики.
Виж целия пост
# 504
Между другото, понеже продължавам с "Потъналите и спасените", вчера се замислих, че по темата за евреите и Втората световна война много хубава книга е "Императорът на лъжите" на Стив Сем-Сандберг. Тя не е за концлагер, а за гетото в Лодз, т.е. етапа преди изпращането в концлагерите, и за фигурата на Хаим Румковски.
Виж целия пост
# 505

Прочетох "Бавачката" - Джойс Каръл Оутс
Мудно ми вървеше четенето, много повтаряемост на случващото се, не ми хареса цялата тази съвкупност, а замисълт на историята хич не е лош.
Виж целия пост
# 506
Започнах "Съвършена плячка" на Хелън Фийлдс, за сега ми харесва доста. Много увлекателно пише. А и случаите, които разглежда са доста сериозни и интересни.
Виж целия пост
# 507
"Да бди над нея" от Жан-Батист Андреа е от онези книги, за които хем не мога да кажа нищо лошо, хем нещо не ми достига, за да кажа страхотна е и да се потопя в нея. Нямам забележки - интересна история, много добре издържана през цялото време, има загадка и оригинален замисъл, обаче ми липсва душа. Четях безстрастно, като страничен наблюдател, не усетих атмосферата и драмата, така както би трябвало, просто забелязвах, че са там някъде, без да стигат до читателя, усещанието ми е, че авторът е прекалено техничен и прекалено точен за сметка на емоцията.
Единствените ми дребни забележки са към превода - на места отделни изречения или думи звучат като нонсенс - не знам буквално ли са превеждани, нещо друго ли е, но определено не звучат адекватно, заедно с останалия текст. Не съм вадила примери, но ги има и си личи, когато се натъкнеш на глупост.
5 звезди съм дала, но не е от книгите, които са ме развълнували и ще чета отново.
Хубаво ревю! Мен буквално ме отнесе тази книга. Може би защото са ми близки тези култура и земя, през цялото време имах чувството, че и аз съм там (или нещо друго е запалило искрата, знам ли). Винаги ми е приятно да чета такива обосновани ревюта за книги, които са ми харесали особено много (вече съм писала за тази), независимо дали са позитивни, или не.

Чета Лудориите на лошото момиче на Марио Варгас Льоса. Има някакъв неповторим чар в творчеството на латиноамериканските автори, едва ли някога ще му се наситя.
Виж целия пост
# 508
Със сигурност е качествена литература и заслужава висока оценка, обективно погледнато - много е добра! Обаче има и субективно, което вече си зависи от читателя, сигурна съм, че не само на теб, но и на мнозина ще въздейства.
Дочетох новата на Лоран Гунел - много приятна и лековата дистопийка. Като художествена стойност не блести с нищо особено, но за неговите книги е характерно това, че хваща някакъв психологически казус или наблюдение и си построява историята около него, човекът е психолог все пак и пише като такъв. Тук темата е свръхзависимостта на модерния човек от технологиите и илюзорната свобода, с която си въобразяваме, че разполагаме, докато всъщност взимаме контролирани и предвидими решения. С включването на комични образи и диалози, действието се разнообразява и текстът става много лек за четене.
Виж целия пост
# 509
Прочетох “Кралят на планината” (страхотна!) и директно продължавам със “Стъкления човек”.

Както писах има някои неща в превода, които много ме смутиха. Ще споделя нещо, което в първата книга реших, че е грешка, но сега го има и във втората: Той се събужда мимо волята си. Някой има ли идея какъв е този израз? Виждам го за пръв път. Също както лекердисана мушама в първата книга.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия