В момента чета... 94

"Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота" на Дейл Карнеги ви препоръчвам.
Може да погледнете и "Четирите споразумения" на Дон Мигел Руис ( едно от споразуменията ми изникна първосигнално, докато четях коментара ви - а именно "Не приемай нищо лично" )

Някой беше питал за "Лехуса" -  слушах я в Сторител, хареса ми даже повече от "Мамник".

Завърших "Продадена" на Вера Ефрон. Не знам какво очаквах, но не беше това. Безспорно никой няма право да купува и продава човешки същества, но тази тежка тема не е достатъчна да направи книгата добра. Някои противоречия в историята ме наведоха на мисълта, че главната героиня съвсем не е наивното момиче, за което се представя. Авторката е посредствен разказвач и изобщо не успя да ме трогне.
Почнах "Изгревът в деня на жътвата". В началото съм, но се очертава най-слабата книга от поредицата.

Днес заредих гориво - взех всички книги на Джон Вердън за онзи сладур с аспержите, които има в библиотеката. Започвам Намисли си число. След това Камила Лекберг и още няколко скандинавски бонбончета срещу безсъние, по някакъв начин бруталните сюжети на скандинавските автори помагат на мозъка ми да се успокои и спя добре.

Чета новата поредица на Джон Бойн. На един дъх прочетох "Вода", "Земя" и "Огън".  Вече съм в компанията на "Въздух". Изключително провокативна поредица! Взривоопасни книги! Няма да разкривам нищо, тъй като само първата засега е преведна на български. Само ще кажа, че просто няма как да остави човек безразличен. Авторът разглежда по доста нетрадиционен начин темата за сексуалното насилие. Както в книгите за евреите и Втората Световна война, но от гледна точка на потърпевшо семейство нацисти, и тук е изместен ракурсът. Това дава голяма доза оригиналност на поредицата.

Дочитам "Вода" и нищо хубаво не мога да кажа за тази книга - тенденциозна и манипулативна, насочена към жените, които поради личния си лош опит вярват, че мъжете са боклуци. Чиста проба пропаганда на мъжемразие.

Две поредни и тотално противоречиви мнения за "Вода"
Заинтригувана съм
Като се има пред вид, че Джон Бойн е гей , нищо чудно да проповядва мъжемразие сред жените Така ще има повече за тях/него

Иначе е написана много добре, както умее авторът. В началото веднага ме грабна, но бързо се досетих коя тема ще бъде обслужена, което напълно обезсмисли и развитието на сюжета, т.е. ясно беше кой е гаднярът и какво е направил. Хваща се най-големият страх на една майка и около него се изгражда история, целяща да създава нагласи и да затвърждава убеждения. Разбира се добър мъж в тази история няма - ако е хетеросексуален и успял, то непременно е насилник, убиец или безморален кръвопиец, няма средно.

Ясно
Благодаря. Отпада ми от списъците.

Аз чета поредицата "Тъкачната вила" на Ане Якобс.
Ако има хора, които ги вълнуват истории тип Downton Abbey (отношения между персонал и аристокрация) може да я погледне.

С Джон Вердън определено няма да сбъркаш - пише едни от най-добрите криминалета, създавани някога! За адаша му Бойн мога да кажа много неща, но нито едно от тях не е подходящо за смесена компания, така че ще се въздържа

Довършвам последната част на четирилогията "Анимус" на Евгений Нетт - приятно фентъзи тип "попаденец" за магьосник, посветил целия си живот на търсене на мистичен гримуар, който ще му даде втора младост. И след като го открива, разбира, че за да се подмлади, трябва да умре и да се роди в ново тяло... Заглавието е леко подвеждащо, съдържанието няма нищо общо с психологията. В произведенията "анима" е някаква първична енергия, подобна на магията, а "анимус" - човек, който може да я управлява. Сравнително добър цикъл, героите са пълноценни личности, а не черно-бели комиксови персонажи, но все пак не е на нивото на "Мистик" на Алекс Кош. След това ще продължа с "Погълнатата от земята кръв" на Оса Ларшон.

Довърших "Дейзи Джоунс & the six" - ами 3 * й давам. Не ми държеше интереса толкова, писна ми на всяка страница да се говори за наркотици, алкохол, секс, пак наркотици... Всички герои почти ми останаха безразлични, не ме интересуваше какво става с тях... Очаквах много повече.

Завърших ,, Поляната,, . Слаба ми беше . Но нека споделя + . Дъгони много правдоподобно е описал и показал работата на досъдебното производство и разследването. Описание на длъжностите и кои как и какво прави и открива. В края на книгата е посочил и съответно колегите си ,от които е черпил информация. Така, че като правен трилър, какъвто се води е точно такъв,все пак и авторът е адвокат. Но като съспенс ,заплетеност и мистерия нещата бяха слаби. Паралелно разглеждаме два случая в миналото преди 40г и в настоящия момент. Като след средата на книгата превес взема престъплението от миналото. И въпреки, че бързо се разбира кои какво ,е увлекателна и динамична. Много ми напомни на сериалите,, Забранени досиета,, и ,, Убийства в Мидсамър,,.
За феновете на криминалния жанр предстои нова книга от Сьорен Свайстрвуп и за феновете на Валери Перен.

Двете противоположни мнения за "Вода" ме заинтригуваха. Ще я потърся.
И на Лимана "Тъкачната вила"  мисля , че ще ми хареса.
Аз още съм на "А планините ехтяна" . Харесва ми , но нямам време.

Някой има ли впечатления от трилогията "Домът, в който..." на Мариам Петросян? На български е издаден като три отделни романа - "Пушача", "Дневникът на Чакала" и "Опустели гнезда". Докато чета в нета за сравнително новите субкултури, възникващи сред руската младеж, попаднах на информация за т.нар. "домовцы" - подрастващи, фенове на въпросното произведение, които се събират в паркове и сред природата на тематични пикници, за да обсъждат прочетени книги, да рисуват, да измайсторят нещо със собствените си ръце или да попеят и потанцуват. Събиранията се наричали "разменници" (на руски "меняльники"), защото всеки от участниците, подобно на героите на романите, носел нещо, създадено от него (рисунка, изплетена лента за ръка, украшение с мъниста и т.н.), което разменя с това на някой друг. И отзивите на родителите са изцяло позитивни - радват се, че децата им излизат сред природата, общуват на живо и четат книги, вместо да стоят в къщи с нос, забит в телефона, или да се включват във високо рискови или социално неприемливи субкултури като руфинга (катерене по високи конструкции), зацепинга (пътуване на покривите на влакове) или квадробинга (съчетание от аеробика с движения специфични за определено животно, което обаче стига до крайности като придвижване на четири крака, хапане и издаване на животински звуци на обществени места).

Изтеглих си допълненото с илюстрации от фенове второ издание на трилогията (на руски) и мисля да го подхвана съвсем скоро. Но доколкото романите и породеното от тях движение съществуват от около 15 години, стана ми интересно дали някой е чувал за тях у нас.

За два дни изгълтах "Звездните деца" (Делфин дьо Виган).
Твърда 5-тица е за мен! Много ме впечатли!

„Звездните деца” на Делфин дьо Виган се оказа една изключително зловеща книга.
Призвавам си, че не бях напълно подготвена за тази история на пълзящия ужас, разкриваща уродливата истина  за живота на децата-инфлуенсъри, тези малки роби на Ютуб каналите с милиони последователи.
Всичко започва с една наглед невинна мечта. Мелани Кло – едно неблестящо с нищо средностатистическо френско момиче от малък провинциален град – мечтае да стане звезда от риалити шоу. Дали прототипът ѝ е някоя Ергенка или участничка от „Островът на 100-те гривни” не е важно в случая. Важна е мечтата ѝ , която тя е решена да осъществи всеотдайно и без оглед на начините. Така тя създава своя феноменален канал „Щастлива ваканция”, където главни действащи лица са нейните малки деца – Сами и Кими. Каналът се радва на зашеметяващ успех и милиони последователи. Двете малки деца са  непрекъснато снимани във видео-клипове и сторита. Те се забавляват пред камерата като ънбоксват играчки, дрехи, дегустират напитки, бисквити и всевъзможен джънк фууд. Животът на Сами и Кими е наглед едно непрекъснато забавление, една непрекъсната „Щастлива ваканция”. Не след дълго парите от рекламодатели и Ютюб потичат към родителските сметки като пълноводна река. Цялото семейство е в бизнеса с Ютуб-канала и всичко изглежда зашеметяващо и ослепително щастливо докато един ден шестгодишната Кими не бива отвлечена и кошмарът започвва....
Много запомняща се история, съчетаваща криминална линия и антиутопични елементи с ужасяващ реализъм. История за отвратителната експлоатация на деца, за непроправимите щети, които непрекъснатото снимане и постване в социалните мрежи оказва върху детската психика... Препоръчвам!