С какво ви дразнят свекървите? – 162

  • 35 288
  • 751
# 435
И аз имам син и дъщеря и от всякъде чувам, че тя е момиче и трябва да е подредена. Коментарите за него са - е, какво толкова, той е момче. Наскоро дъщеря ми се оплака, че съученици, казвали на момичетата, че стават само да са домакини. И това, даже не в България. Този манталитет явно е доста разпространен.
Уж се опитвам да изискват еднакви неща от тях и да не го правя мамин, пък ще видим един ден.
Алекс, сподели в коя точно държава момчетата говорят , че момичетата стават само да домакини.
Ако не е в България, значи ние ги водим със светлинни години.
В България, в класа на моя син момичетата казват, че са принцеси и когато класната им възлага почистване на класната стая, момчетата я чистят, а момичетата гледат през прозореца и се почесват, твърдейки, че принцесите не се занимават с такива неща. Информацията ми  не е само и основно от чутото от сина ми, а по-скоро от класната , която изпрати похвали на всички момчета, та така, не се тревожете за момичетата, те ще работят като принцеси.
Виж целия пост
# 436
Децата са естонци.
Виж целия пост
# 437
Е, в България момичетата са "лидери", те определят правилата, диктуват модата, поведението и т.н.
В нашия клас има , нека да го наречем " проблем" , точно с едно от момичетата. На родителската среща, освен класната и 2-3 учителки по другите предмети споделиха впечатлението си за женската част от класа, а съотношението -момичета:момчета е 14:6.
По-голяма част от родителската среща беше с насоченост, отношението на групичка от момичетата към конкретно/ конкретни момче/та.
Та затова казвам, че към днешна дата момчетата са гига-мега " захлупени" и изпълняват поставената им задача, а момичетата казват че са и се изживяват, като принцеси.
На моя син периодично му обяснявам аз лично, че той не е принц, понеже нашето семейство не е от царски произход. Като обикновено дете трябва да извършва някои битовизми, защото ние възрастните също ги извършваме. Ние с баща му не чакаме "прислугата" да изхвърли боклука или да сервира масата, понеже на прислугата се заплаща, пък ние сме простолюдие и сами си вършим тези не особено престижни дейности.
Виж целия пост
# 438
Явно само моите родители са коментирали гаджетата ми винаги. С хубаво, с лошо, всякакви неща, които са им правили впечатление и са решили. 
Още от първите гаджета дето съм си живяла с родителите - запознават се с гадже и после какво...мълчим. Ами обсъждаме.
Естествено никога не бих разказала на гадже/мъж какво са казали нашите.

Не става въпрос, разбира се за някакви отровни хора, които ще говорят идииотии, обиди и подобни.
Нормални разговори човешки, между млад човек и родителите му.
Сега когато съм зряла жена вече, аз съм от много години с мъжа ми и няма какво ново да се коментира, не знам как би било сега ако имам нов партньор.

Ами ако видите насилник, лошо отношение към ваше дете от партньор (без оглед мъж/жена) няма ли да кажете нещо - от грижа и любов, не злобно и обидно?
И кога на каква възраст се спира? Сега аз имам дете и трябва да казвам някакви неща, иначе детето от де ще ги знае, още от най-първите ученически гаджета? Кога се соира да се обсъжда с детето ми - на точно 18тия рд? На 20.... на колко?
Аз мисля, че деца и родители винаги си говорят и обсъждат и това е нормално. Пак казвам изключвам злобно, безпочвено плюене по партньора.
Виж целия пост
# 439
И според мен е нормално да има комуникация. Не е нормално да си като сирак, ако не си такъв реално в криворазбран опит за независимост.
Зависими сме в обществото индиректно и от касиерката в магазина.
Виж целия пост
# 440
И по каква линия ще обсъждам гаджетата на сина си? Още като захаресва някакви момичета ме попита какво мисля за едно или друго и му обясних, че не е моя работа да мисля нещо по въпроса. Важно е дали той ги харесва и те него, няма аз да съм с тях.
Ако има проблеми се обсъждат проблемите, но пак по-скоро го насочвам с въпроси да разбере той какво мисли и той как би решил ситуацията. Човек трябва да се научи да се ориентира в собствените си чувства, предпочитания, отношения. Личния живот си е личен живот, независимо колко си близък с детето и колко си общувате. И с родителите ми бях много близка, с майка ми си говорехме дълго и ежедневно, но да ми изказва мнение по кого да си падам и с кого да бъда, абсурд.
Ако има някаква крайност ясно, че ще се вземе отношение, но обичайно чуждите хора са толкова нормални, колкото и ние, и децата ни.
Виж целия пост
# 441
Ами ако видите насилник, лошо отношение към ваше дете от партньор (без оглед мъж/жена) няма ли да кажете нещо - от грижа и любов, не злобно и обидно?
Разбира се, че тогава трябва да се изкоментира и да се помогне. Чието и да е детето във връзката, даже ако съм майка на насилник, още повече (недай боже).
Но тук не говорим за това, а за някакво ежедневно и злободневно неодобрение, което свекървите решават да вербализират. Коментираше се и конкретен случай.
Не намирам за нормално свекървата да става и ляга с одумки за снахата и постоянно да лее неодобрение пред сина си.
Да я обсъжда с някоя приятелка, да и олекне, ако толкова и е нужно.
Виж целия пост
# 442
То ако има насилие, недей боже, направо си спасяваш детето, какво има да се обсъжда?
Надявам се, да успея да възпитам така децата си, че и при най-малкия намек за насилие да си тръгнат. И да знаят, че имат пълната ми подкрепа. Но, изобщо не става дума за това, нали?
Иначе, какво има да обсъждаш и да клюкариш партньора на детето си, с уклон ти майка нямаш ли, че се хвана с тая... Това да искаш синът ти всяка седмица да прекарва 2та си почивни дни с теб, а не със семейството си е отровно. Или да коментираш злобно как домакинства жената, все едно му е длъжна на маминия. И всякакви такива простотии като описаните по-горе. И те са що годе приемливи, чели сме за доста по-неприятни изпълнения.
Виж целия пост
# 443
Явно само моите родители са коментирали гаджетата ми винаги. С хубаво, с лошо, всякакви неща, които са им правили впечатление и са решили.  
...
Аз мисля, че деца и родители винаги си говорят и обсъждат и това е нормално. Пак казвам изключвам злобно, безпочвено плюене по партньора.
Не си сама. И моите родители коментираха. За гаджета по-малко, само някоя реплика от сорта добро момче е. Но когато нещата станаха сериозни и след брака, също са изказвали мнение, ако нещо ги тревожи. Аз по принцип покрепям свободата на словото. А това са родители, нормално е да се интересуват от добруването на детето си. Става дума за мнение, а не натрапване, тропане с краче и тръшкане.Изслушвам, задавам въпроси. Но решенията си ги взимах сама. В повечето случаи съм казвала "благодаря за мнението, но ние мислим различно".

И не приемам двойния аршин. За свекървите младото семейство не е чуждо и могат да си говорят каквото искат, да обиждат, да клюкарят. Абе имат пълна свобода за гадости. А тъстовете трябва да са "тактични", да мълчат и да гледат примирено как детето им живее в неравна битка, сама срещу целия мъжки род. Да-да.

И не говоря за всекидневно навиране на носа, а за интервенция при форсмажор.

Още повече, че ако се разпадне семейството, почти винаги децата остават с майката и е нормално тъстовете много да помагат, т.е. да заместят бащата в много задължения. И във форума преди да се даде съвет "бягай с 200", винаги въпросът е дали родителите на жената могат да помогнат. Следователно логичният извод е, че тъстовете имат не само право, но и са длъжни да дават мнение, особено ако целта е да запазят младото семейство.
Виж целия пост
# 444
Биборана , идеята на възпитанието , поне според мен, е да не се стига до неравна битка с мъжкия род.Ако мъжът постави в такава ситуация двойката, изобщо няма смисъл от битки. Не знам колко са ти големи децата,от какъв пол са, но ми звъчиш като да са малки. 
    Няма начин да давам оценка на партньорите на децата си, не е моя работа.Но и децата ми не са с насилници , пияници,к...ви и т.н. На дъщеря ми съм казвала,че винаги,когато има нужда от нас, ние сме зад нея.В една връзка не се стои ако си нещастен, неразбран,подтиснат , обиждан ,насилван. Мисля,че си познавам децата и бих усетила, ако има нещо. А внучката вече си зипява всичко,така че няма тайни.
   Синът ми живее с една девойка,във връзка са от две години и половина. Ние много си я харесваме, много ни е на сърце. Какво трябва да обсъдя с него- дали го слуша, дали му чисти, готви, как си разпределят бюджета, дали е красива? Изобщо не е моя работа.
Виж целия пост
# 445
Добре, примерно добро момче, но трайно безработно.
Няма ли да питате "детето" си "Абе, майче, Пенчо има ли някакви планове да започва работа". Просто въпрос, коментар, не говорим за целодневно хулене и дуднене "къде го намери тоя льольо/тая кукувица".
Виж целия пост
# 446
Биборана , идеята на възпитанието , поне според мен, е да не се стига до неравна битка с мъжкия род.Ако мъжът постави в такава ситуация двойката, изобщо няма смисъл от битки. Не знам колко са ти големи децата,от какъв пол са, но ми звъчиш като да са малки. 
Марулета, имам дъщеря студентка. И все още формално не съм  тъща. Така да се каже, подготвям стратегии. За всичко в живота постъпвам така, мисля предварително, какво бих направила, ако ...
Болднатото звучи логично и точно в това е проблемът. Любовта е чувство, затова отношенията в брака винаги са субективни, рядко има обективна оценка и всеки човек може да попадне в ситуация, в която се бори да спасява невъзможното или несъществуващото. Тогава трябва да помогна на детето си - дали с въпроси, мнение или директна конфронтация, зависи от ситуацията.

И още един аргумент - превенция. Ако свекървата знае, че всяка нейна нахална намеса, ще доведе до намеса и на тъщата, надявам се да й подейства възпиращо.
Виж целия пост
# 447
Ами, Кеч, не е твоя работа дали партньорът на детето ти работи. Това са отношения между двама пораснали индивида и родителите нямат място там. Може така да са се разбрали, единият да работи, другият да е поел домакинство и деца, примерно. Ако и двамата са ок с това, нямаш работа там дори с тънко подпитване. А ако не са - те и само те могат да си решат проблема. Виж, ако ти искат пари, вече става различно. Но докато се справят сами, си е изцяло тяхна работа. Реално ситуацията е в пъти по-неприятна за неработещия, защото както знаем домакинство и деца не са работа...
Виж целия пост
# 448
Нямам предвид семейни хора с разделени отговорности, а пройдоха, който не е насилник.
Съмнявам се много родители да си замълчат или поне да не подпитат каква е ситуацията.
Виж целия пост
# 449
Ми Кеч, може би някак си ще се поинтересувам.Но Слава Богу,знам,че дъщеря ми няма да е окей с такъв партньор.
   Биборана, превенция срещу какво?Срещу евентуална гадна свекърва?Ти как ще знаеш тя каква е?Не става ли ситуацията "свекървенска"?По презумпция снахите са гадове.
И още нещо.Големи,пълнолетни хора,очакваме от тях да поемат отговорност и да отговарят за последствията от действията си,но се включваме с въпроси,мнения,открита конфронтация,защото на нас ни изглежда,че "детето" е в беда. Не е моето това. Не мисля,че е правилно,нито като сбъдната тъща,нито като проекто свекърва. Но да си призная,и децата ми не биха ми позволили да се меся.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия