🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LXV 🎬

Аз от преди Бонд си го спомням само от един филм с Лара Крофт и тогава също не ме беше впечатлил особено.
Спомням си когато го представяха като Бонд (имаше нещо като документален филм или предаваен за това), една от актрисите каза, че героинята й била силно впечатлена, че този красив мъж й обръща внимание. Тогава си помислих, че говори за някой друг...

Има сериал от 2019 г. с Джон Туртуро и Рупърт Еверет, но  не мисля че Крейг  участва там!

Аелис да ме поправи, ако пропускам нещо...

За мен Даниел Крейг придаде една драматична и сериозна нотка на Бонд, за разлика от предишните малко лековати образи.

Ясно помня Крейг във второстепенна/ малка отрицателна роля като монах и си мислих, че е във филма с Шон Конъри и Крисчън Слейтър, но съм се заблудила явно, защото не го намирам в каста....Много беше млад в този филм, ще се поровя да го открия...

Аелис,  не знам въобразявам ли си или помня нещо..., но направо е пред очите ми Крейг във францисканското облекло - грубоватото, кафяво расо привързано с въже и специфичната подстрижка... Обаче от къде е този спомен, не откривам...

Даниел Крейг играе Джон Балард в Елизабет, вероятно това си спомняте, но там е толкова млад и неразпознаваем ...

Точно това си спомням и аз:).

Pticasprujina, от там го помня май:). Много ми беше несимпатичен:).

По темата симпатични или не актьори. Само заради Джерард Бътлър отидох да гледам Как да дресираш дракон, а се оказа супер приятен и добре направен филм. Младите герои са 18- 20 годишни, та става и за големи тийнове.

Трейлър на Шантав петък 2. Имах първия на двд (още го имам някъде), този ми изглежда ненужен, а и е объркващо, че се разменят 4 човека:

FBID10206456949248728, къде ме върна, 25 г. назад с този ,, Frequency"! Добър си бе за тогава, да.
Благодаря за ,, Argule"- мн.добър, хареса ми.
Благодаря и за ,,Red Notice "- много ми допадна!
Гледах и ,, Phoenician Scheme"-шантав, странен.
 P.S.  Току-що изтърпях на бързи обороти ,,Presence"- до мин.55-скууука, после що станА?

Момчето и чаплата (Kimitachi wa dô ikiru ka / The Boy and the Heron)
https://www.imdb.com/title/tt6587046/
 
--> Внимание,  в ревюто ми има спойлери <--
 
Много ме е яд, че изтървах филма по кината в края на 2023 г. Но тогава за съжаление нямах толкова време за любимото ми кино. А и много бързо го насметоха, ей така мина и замина.
Е, година и половина по-късно все пак го изгледах. Дойде си му реда. Хаяо Миядзаки е на голяма почит при мен, защото ''Отнесена от духовете'', ''Принцеса Мононоке'' и ''Моят съсед Тоторо'' са ми сред най-любимите анимации.
Така че когато този легендарен творец (от когото вдъхновение и идеи са черпили някои от най-големите в Холивуд) прави 10-годишна пауза, от които цели 7 г. е посветил на този проект (чисто като заснемане филмът отнема 3 г.) и го обявява като най-личната си творба (вдъхновен от любимия си детски роман ''Как живееш?'' / ''How Do You Live?“ от 1937 г. на Гензабуро Йошино), то това епично аниме на легендарното студио Гибли няма начин да не е нещо специално в света на киното. Така че не съм изненадан и от оскара за най-добър анимационен филм, негов втори.
Любопитното тук е, че Миядзаки изрично е забранил всякаква реклама на творението си. Нито една тийзър или трейлър не вижда бял свят преди официалната премиера в Япония на 14 юли' 2023. Единствено и само е показал постер на филма по случай премиерата.
 
Хареса ли ми? Да, разбира се. Дали ще ми се нареди сред най-любимите ми анимации. За съжаление не. Но това изобщо не е толкова важно в случая.
Аз не знаех какво да очаквам, винаги съм се пазел от информация и не съм чел малкото ревюта тук, нито съм търсил за такива в нета. Този филм е много по-различен от тези, които цитирах. Докато го гледах все едно се потопих в света на любимия ми Харуки Мураками. Наистина не го очаквах и бях изненадан от тежкия сюрреализъм. Едно е да го четеш, тогава мозъка си създава своя лична интерпретация и визия, докато тук виждаш тази на твореца и имаш рамка в която да разсъждаваш. Въпреки че всичко е твърде шантаво и така направено, че всеки да намери нещо от себе си в историята. Миядзаки, въпреки този много по-различен стил отново прокарва любимите си теми - безумието и безсмислието на войната, безусловната любов с която те даряват най-близките ти, експлоатацията на природата и на хората, неравенството и т.н.
Историята на Махито е пътешествие между съня и реалността, между реализма и магията и засяга екзистенциални теми като любовта и скръбта, осъзнаването на загубата, като точка от която няма връщане и съпричастността - както към хора, така и към заобикалящата ни природа.
Миязаки вплита грозното и красивото едновременно, докато разкрива философско послание за смъртта и живота.
 
Музиката на Джо Хисаиши е прекрасна и вдига допълнително нивото на естетическото качество. Рисунките няма какво да се коментират. Студио Гибли и Хаяо Миядзаки в стихията им! Ръчно рисувана анимация (не на 100% но почти всичко в нея) през 2025 г. и толкова впечатляващо изглеждаща с всичките си нюанси от палитрата на цветовете.
 
1943 г. В разгара на втората световна война, 11 год. Махито, губи майка си в пожар в Токио.
Той се премества с баща си на село, където грижите за него поема леля му, Нацуко. Но какви тайни крие това място и каква е тази нахална и мистериозна говореща чапла, която се явява на Махито?
Момчето се сбива със съученици, които не харесват, че е богаташко дете и в яростта си се самонаранява с камък, за да използва това като отмъщение към училището и децата, подтиквайки баща му да се разправя с тях. Въпреки че Махито отрича всичко това и казва, че не се е случило нищо... Има ли в него зрънце поквара? Това ли е търсила да види в него чаплата? Ако да, защо? Една ранна сутрин Махито вижда как леля му изчезва в гората и когато не се връща той тръгва да я търси.
Воден от сивата чапла, той се пренася в паралелен свят, в едно сюрреалистично пътешествие между живота и смъртта. Свят изпълнен със странни създания като говорещи чапли, воюващи и вечно гладни пеликани, вълшебни кули, бушуващо море на душите и един мистериозен старец - създателя, който го очаква, за да му повери този свят.
Този свят води нашия герой до един кардинален вътрешен избор:
Да остане и да подреди един разпадащ се свят, но с майка му в него или да приеме, че животът е твърде крехък и да продължи напред? Все едно основният сюжет е сън - в който момчето за да оцелее и да не се изгуби завинаги трябва да приеме загубата на майка си, да се изправи срещу вътрешните си страхове и да избере реалността пред илюзията.
Махито прави своя избор! Загубата не може да бъде поправена с магия. Но нейното приемане е началото на истинското израстване и съзряване. Реалността е болезнена, но пълна с живот.
Миядзаки не предлага утеха, а мъдрост. И в несъвършеното, в неизреченото се крие същността и красотата на този филм.
 
Препоръчвам.
-
7

Момчето и чаплата го гледах за рождения си ден през 2023-та, в Кино Арена в Парадайс бяхме само 4 души в зала за 200.

На 01/07 ще го дават в НДК.

Не знам дали ви писах тук, да препоръчам Flow, но аз го гледах 3 пъти, и почти всичките ми роднини, и децата им , по моя препоръка.
Прекрасен филм!

Търся заглавието на един филм . Разказва се за една майка , която търси изчезналия си син и го открива на един басейн. Разпознава го по специфичната му татуировка или три бенки ли бяха?  на крака му..
После не си спомням какво стана, но беше доста гаден филм..
Някой дали се сеща?

Това е филмът. Наистина е с гаден привкус.
https://www.themoviedb.org/movie/46738-incendies