🎥 Всичко за филмите: Гледах! Искам да споделя! Ревюта, премиери, новини...LXV 🎬

Не са слаби . Особенно "Смело сърце" .  Както казах се нарежда сред любимите ми филми . Не са за хора със слаби нерви . Не всеки би понесъл да гледа точно такива филми . Аз проблем нямам . " Страстите Христови " и до ден днешен е от филмите от които наистина изпитвам физическа болка докато го гледам . Такива филми не са да се пускат в Училище . Аз преди години си спомням че са ни пускали филма " Открадната светлина " филм свързан със проституцията и физическото и психическо насилие . Много от мойте съученици бяха погнусени и изплашени от това което гледаха .

Така си е аз си пазя менталното здраве не бих понесла да гледам как мъчат някой. За това избягвам такива филми. Само като си помисля ,че такива зверства  са ставали наистина ми призляла.
Друг филм който са пускали в училище беше “ Парфюмът” за пет минути гледане ми призля, травмира ме отратително гнусно беше това. Затворих очи и излязох от стаята не можех да гледам това.

Диана Бишоп, в какво училище си била? Аз нямам спомен да са пускали тези филми като част от училищната подготовка.

На нас може би са ни пускали един два пъти разни филми, но на образователни теми и по скоро в жанр научно -популярни- ужаси, психарии и подобни не си представям да пускат в което и да било училище.

Парфюмът ще разберете ако прочетете книгата.
В "Необратимо" сцената с размазването на череп с пожарогасител за мен беше далеч по-смущаваща и трудна за гледане от изнасилването.

Тогава бях  в гимназията учителят по история ги пускаше от време на време. Прожектираше и  за Втората световна филми но аз не ги гледах,защо вече си издействах извинителни да не присъствам. Достътчно се бях на гледала на ужаси от презентациите му.
Иначе училището  което учех беше 51 СОУ. Обичах си даскалото, но мразех лудия по история после го махнаха слава богу.

Аз не съм гледала още Страстите Христови, събирам сили, защото като знам, че Джим Кавийзъл едва не е умрял на снимачната площадка, докато Мел Гибсън е снимал без дубъл. Човекът е минал през всички мъчения на Христос. Ударен е от гръм на Кръста, като светкавицата минава през главата му, и излязла през едното око и друг заряд пък право в сърцето. Видял се е отстрани главата му в пламъци, от ушите му излизала светлина, целият излъчвал светлина, толкова силен бил ударът. Видял се отстрани и чул Господ да му казва:"Мен тук на земята, не ме обичат много" и Джим Кавийзъл му казал: Затова Аз ще те обичам, Господи!
По време на снимките, вече на кръста, казва, че това, че тялото му е синьо не било грим. Развил двойна бронхопневмония, и след снимките две сърдечни операции. Освен това 70 килограмовия кръст, когато го носи към Голгота, пада върху него, измъква му рамото, и при удара си прехапва езика, и Мел Гибсън само викал: снимай, снимай, докато от устата на Кавийзъл течяла неговата истинска кръв. Един, от тия дето го налагат с камшик, не сложил предпазителя и направо му свалил кожата от рамото. И като за завършек на всичко го удря и гръм право в сърцето.

Леле, не знаех за тези бруталии по време на снимките, сега още повече го уважавам Джим като човек и актьор. Иначе филма наистина е брутален на моменти, но пък много автентичен, добре заснет и изигран. В образа на сатаната беше дъщерята на Адриано Челентано ако не бъркам, ами направо закова ролята.

Мел Гибсън направи ли най-после филма за Цар Калоян? Дано най-после видим реалистичен исторически филм за нашата история...

Той не може да се събере седем години за продължението на Страстите, едва ли е имал време да го направи.

Леле това е пълен ужас  горкият човек. Аз знаех,че е почти не е загинал там ама толкова подробно не. Можеха да му направят по безопасна среда. Бахти  това е  брутално гадно. Откачени хора ве.защо въобще е трябвало да го бият наистина? Толкова ли са нямали  пари за сценичен грим и изкуствена кръв?  Трябвало да ги съди. Мел колкото е добър актьор просто той е откачен и луд човек му хлопа яко дъската на тоя.
А не за какво му е да прави филм за Цар Калоян? Тццц и то  за българският цар  кой какъв ужас ще сътвори. Ние имаме  филм от 1963г.

И на мен ми е много брутален Страстите Христови, но иначе бях голяма фенка на Мел Гибсън. Харесвах и Патриотът, който май беше финансов провал и имаше много лоши отзиви от критиката.

А за секс сцените - гледах едно интервю с Хенри Кавил - той каза, че за него са абсолютно ненужни и не обича да участва в такива, според него не допринасят с нищо за сюжета (става дума за който и да е сюжет). Ако човек иска да гледа порно - винаги може да си пусне, няма смисъл да е в нормалните филми и сериали. Сигурно затова в Холивуд го мразят, защото с времето става все по-независим (в мненията и поведението си).

Сега пък в Холивуд мразят Хенри Кавил, това е тотално нова информация за мен. Секси британец с акцент, хубава външност и прилични актьорски качества, винаги съм си мислела, че е всеобщ любимец, а то какво излезе. В момента не се сещам да се котират някакви известни имена там. Може би Тимъти при мъжете и Зендая при жените и дотам. А, да и лигавия, взел се много насериозно пропагандатор известен под името Педро Паскал.

Аз не виждам нищо лошо в това да има секс сцени , стига да са добре направени . Все едно повечето ще кажете че секса е нещо лошо и тези хора не го правят . Ако искаш дадена роля и имаш такава сцена искаш не искаш или го правиш или остави някой който иска да го изиграе  . Работата  на актьора е да влиза в дадена роля , иначе не ставай актьор изобщо . Сетих се за филма " Дива Орхидея " там сцените и по точно тези по еротичните не са направени толкова вулгарно . За Джейм Кавизъл  това не го знаех .. Горкият човек ! Мел като актьор е топ , но като режисьор се указа пълен деспот и ненормалник .

Все още има утре (C'è ancora domani / There's Still Tomorrow) (2023)
https://www.imdb.com/title/tt21800162/

Гледах го в Одеон.
 
Ах, тези италианци!
Не искам да се повтарям, но да - изпреварили са конкуренцията с няколко обиколки... 😊
Разбира се, че го препоръчвам за гледане, особено на всички жени, защото този филм е най-вече за тях.
 
Дебют като режисьор на Паола Кортелези, която е част от екипа сценаристи и изпълнява главната роля. И какъв дебют само! Този филм се превърна в най-касовия хит в Италия за 2023 година, като постави още няколко рекорда:
топ 10 за всички времена като боксофис ; 5-то място за всички времена сред италианските филми ; най-гледаният черно-бял филм в италианската история ; най-гледаният филм, режисиран от жена. Над 6 млн. италианци отидоха по кината, за да видят тази сатира по реални исторически събития след края на Втората световна война.
 
Накратко:
В дълбокия и горещ юг, филмът разказва историята на Делия (Паола Кортелези), която е многодетна майка и съпруга на тираничен, малтретиращ я мъж. Заради това, че не дръзва да се опълчи на съпруга си, тя не е уважавана дори от децата си. Опитвайки се да избяга от патриархата в италианското следвоенно общество, Делия замисля акт на бунт срещу него, след като пристига едно мистериозно писмо...
 
Филмът е много силен. С прекрасни актьори и изключително автентичен. Малко е хиперболизиран, което на моменти дразни, но всичко това е нарочно показано така, за да има още по-голям ефект финалната арка.
 
--> до края на ревюто следват спойлери <--
Четене на своя отговорност!
 
Финалът на филма е изключителен, защото предлага един страхотен и неочакван плот туист. А както знаете - това са онези ''дребни'' удоволствия, заради които обожавам киното.
Аз (а вероятно и цялата публика) очаквах Делия да избяга от мъжа си, поемайки към богатия север - посоката, в която заминава и бившата и голяма любов, за да търси по-добре платена работа. Една истинска, но изгубена любов, която не получава щастлив край. Двамата се засичат на улицата няколко пъти, с копнеж в очите - по нещо отдавна отминало и вече невъзможно...
 
Делия дори пише няколко (явно прощални) писма и оставя плик с пари на голямата си дъщеря, за да продължи ученето си и да има по-различен живот. Облича най-хубавата си рокля, гримира се и скришом тръгва към…?
Не - не към гарата! 😋
А към… избирателната секция!
 
Всичко това е нарочно поставено така, че да заблуди зрителя. Аз обаче през цялото време си казвах, че това няма как да се случи - за Бога, тази жена даваше живота си за децата си. Да ги изостави би било не просто изненадващо, а направо абсурдно. И какво послание щеше да бъде това?
 
Оказва се, че Делия отива да гласува.
Да - чак във финала разбираме, че действието се развива през 1946 година, когато жените в Италия получават за първи път правото си да упражнят своя глас - едно конституционно и изконно право. Един исторически акт, който променя не само техния живот, но и този на цялата нация.
 
Когато мъжът и разбира това, побеснява и тръгва да я гони. Във финалната сцена я настига и тъкмо да замахне, за да я удари… и се спира. Срещу него вече не стои покорната жена. Срещу него стои една нова жена. Променена. Силна. Решена никога повече да не мълчи.
Погледът и го пронизва. Той се стъписва. Свежда очи. Сваля ръка. Подвива опашка.
А около тях стоят десетки други - горди, силни, независими жени.
И вече има утре.
-
7.5