Дано да измислят, че тия жеги при горещите вълни са непоносими.
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2
- Публикувана: 5 март 2025, 17:19 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
# 647
12 авг. 2025, 18:32 ч.
Понякога малко рдуг път много депресиращи мисли гледам да не мисля за неща които ме нараняват душевно но понякога.... "живота е труден а хората са гадни"
Виж целия пост
# 648
12 авг. 2025, 18:52 ч.
Замислям се напоследък колко е важно да се грижиш за себе си и за здравето си, както и на семейството и децата. Днес си тук, утре те няма...
Виж целия пост
# 649
12 авг. 2025, 19:31 ч.
Заблуждавам ли се или е вярно,че все повече хора обядват сами в ресторанти и кръчми? Замислих се коя ли може да е причината? България все пак си остава патриархална,докато в свръхмодерна Америка ресторантите (не тези за бързо хранене),почват да се съобразяват с тенденцията "Самотно хранене".
Виж целия пост
# 650
12 авг. 2025, 19:32 ч.
Обожавам да ям сама наобед - почива ми главата от идиоти.
Виж целия пост
# 652
12 авг. 2025, 20:26 ч.
Мисля си, кога минаха почти 18 години....
Големият ми син от утре ще е на квартира до 14 септември.
Искат да излизат с колегите си след работа, а ако трябва да се прибира, става сложно .... Та, ще остава на квартира.... Той ми е дясната ръка, той ми е най-големият помощник и подкрепа.... Трудно ще се настроя за тази промяна... Сега ще е за месец време, но предстои и за по-дълго време....Иска да е самостоятелен вече....
Още ми е бебе пред очите..... А вече е един голям мъж, с две глави над мен....
Трудно се настройва майчината душа за такава промяна.....
Въпреки,че го очаквах този момент...
Виж целия пост
Големият ми син от утре ще е на квартира до 14 септември.
Искат да излизат с колегите си след работа, а ако трябва да се прибира, става сложно .... Та, ще остава на квартира.... Той ми е дясната ръка, той ми е най-големият помощник и подкрепа.... Трудно ще се настроя за тази промяна... Сега ще е за месец време, но предстои и за по-дълго време....Иска да е самостоятелен вече....
Още ми е бебе пред очите..... А вече е един голям мъж, с две глави над мен....
Трудно се настройва майчината душа за такава промяна.....
Въпреки,че го очаквах този момент...
# 653
12 авг. 2025, 20:34 ч.
Колко бързо минава времето... Как нямаме власт над него...
И как не знаем нищо за утрешния ден....
И колко обичам тишината....
И колко ме напряга и изморява градския шум.
Климата .. трето дърво изсъхва в селския ни двор. Един величествен смърч вече го няма...
Малините изчезнаха ...
Виж целия пост
И как не знаем нищо за утрешния ден....
И колко обичам тишината....
И колко ме напряга и изморява градския шум.
Климата .. трето дърво изсъхва в селския ни двор. Един величествен смърч вече го няма...
Малините изчезнаха ...
# 654
12 авг. 2025, 21:43 ч.
Често обядвам навън сама през седмицата, дори не съм се замисляла как изглежда. Хапвам си и даже избягвам да си гледам телефона, че ми минава безпаметно обяда. Винаги има по още някой като мен.
Виж целия пост
# 655
12 авг. 2025, 23:19 ч.
Че аз сама се разхождам, обядвам и т.н. никога не съм се замисляла, че някой ще се чуди защо го правя.
Виж целия пост
# 657
13 авг. 2025, 13:23 ч.
Точно онзи ден имах мисли за големия ми син. Бяхме на площадката където излизаме обикновено, само че през деня няма много деца, освен малки и ученици във ваканция. Той е на 7 и сега ще бъде първи клас.
Та ....той се присламчи към едни батковци с които са се виждали, но не са играли. Аз бутах бебето да спи и го наблюдавах.
От факта, че те се заиграха с него и говориха с него, той се въодушеви и аз свалих очилата да не вижда че го наблюдавам. Въпреки че му беше интересно, сегиз - тогиз се обръщаше да ме погледне. И тогава ме стрелна тази мисъл "колко ли още малко време ще се обръща момчето ми, за да търси присъствието ми, одобрението ми, подкрепата ми" и ми стана много тъжно, и добре че бях с очила.......
Времето лети така бързо.
Но.....преглъщайки буцата в гърлото си казах "радвам се, че успя да се впише........"
Виж целия пост
Та ....той се присламчи към едни батковци с които са се виждали, но не са играли. Аз бутах бебето да спи и го наблюдавах.
От факта, че те се заиграха с него и говориха с него, той се въодушеви и аз свалих очилата да не вижда че го наблюдавам. Въпреки че му беше интересно, сегиз - тогиз се обръщаше да ме погледне. И тогава ме стрелна тази мисъл "колко ли още малко време ще се обръща момчето ми, за да търси присъствието ми, одобрението ми, подкрепата ми" и ми стана много тъжно, и добре че бях с очила.......
Времето лети така бързо.
Но.....преглъщайки буцата в гърлото си казах "радвам се, че успя да се впише........"
# 658
13 авг. 2025, 13:29 ч.
Аз пък си мисля, че майките на момичета, сме много по-ощетени, от мъжките майки 
нищо общо с горния пост- да не се обиди някой...има общо със случки, покрай моите дъщери и компания , снощи..
Мисля си за грозни неща, които бих могхла да извърша, ако някой посегне на дъщерите ми..
...мисля си колко опасности ги дебнат , колко беше различно, когато аз бях на техните години...
... мисля си колко много им меля на главите, а аз не съм била и наполовина толкова предпазлива, даже, и пак не беше толкова опасно...
Виж целия пост
нищо общо с горния пост- да не се обиди някой...има общо със случки, покрай моите дъщери и компания , снощи..
Мисля си за грозни неща, които бих могхла да извърша, ако някой посегне на дъщерите ми..
...мисля си колко опасности ги дебнат , колко беше различно, когато аз бях на техните години...
... мисля си колко много им меля на главите, а аз не съм била и наполовина толкова предпазлива, даже, и пак не беше толкова опасно...
# 659
13 авг. 2025, 14:06 ч.
Розичка, малко са ми непонятни тези мисли. Децата си остават наши до гроб. Даже с времето става по-хубаво, защото разговорите стават по-интересни - между големи и равни хора.
Виж целия пост
Препоръчани теми