май ми е късно за следродилна депресия???/

ох, познато, ама много познато. не се тревожи - всичко минава, но понякога трябва повече време. и мен ме тресеше яка следродилна депресия . бях решила, че ще ме подмине, ама не. и аз се чувствах като теб и исках да имам поне няколко часа, в които да правя нещо само за себе си. между другото това, че сме далеко от роднините също много допринася за тия гадни чувства, ревове, сълзи и т.н. намери време да се поглезиш малко, да направиш нещо за себе си. нещо, което не е свързано с бебето /колкото и егоистично да звучи/. но в такива моменти имаме нужда от това, иначе съвсем ще изперкаме.

Анна,мила,как да го намеря това време за глезотии,като Алисия е залепена за мен,денонощно,не 4е не ми се иска.....днес не издържах,да 4акам,таткото да си дойде по нощите от работа и я настаних в 6езлонга и в банята,аз се къпя и й пея,то горкото гледа 6а6нато и си сму4е ръ4и4ките.Да се смее6 ли,да пла4е6 ли????????

представям си какво е. моят син също е залепен за мен, постоянно сме заедно, защото няма на кой да го оставя. и аз чакам таткото да се върне от работа, за да се изкъпя. толкова добре те разбирам. но пък да ти кажа два дни в седмицата ходя на курс, като през това време таткото гледа малкия /часовете го позволяват/. хем уча нещо, хем знам, че това време е само за мен, правя нещо за себе си. и аз за глезотийки нямам хич време, но пък ей така като знам, че излизам някъде без бебето /като ходя на курса/ и се чувствам по-добре.
нямаш ли някоя дружка, с която да излизате макар и с бебетата? или пък, когато таткото е у дома оставяй за малко бебка и излез с някоя приятелка? ще се почувстваш по-добре.

Бари,благодаря ти,аз си мислех вече,че само аз се чувствам така.Не,че не обичам детето си,но ако имах възможност да се върна на работа веднага,нямаше да се замисля.Понякога си мисля,че,ако сменя само още един памперс,ще изкукам,а после бебка се буди и мисе усмихва беззъбо и аз си мисля каква лоша майка съм,че разсъждавам по този начин.
Просто вече не сечувствам същия човек,преди се чувствах красива и уверена в себе си,а сега понякога чак вечерта се сещам,че не съм си измила зъбите сутринта,примерно.
А пък исках 3 деца,представяш ли си?Едва се справям с 1.
Не,че те успокоих,но поне да знаеш,че не си сама.Мисля,че това е просто период и ще отмине...Поне така се надявам!!!
Успех,мила!!!

И аз съм в съЩото настроение... От 5 месеца ме държи ве4е. В на4алото го отдавах на умората, но то пък взе 4е се оказа депресия... Ако видиШ 4е не се оправяШ, иди на лекар. Аз отидох, Щото мъжо ми ве4е беШе толкова ШаШнат от странното ми поведение, 4е ми заяви категори4но "ти не ме оби4аШ"   сега ми е смеШно де, но тогава кат ревнах... 4ас и половина без да спра. И реШих да ида да попитам доктора кво аджеба ми има. и той 4овека ми каза "депресия бе моме". и тъй... сега си гълтам едни ила4и (както казва баба ми) и се 4увствам малко по_стабилна емоционално.

Като се гледам в огледалото се 4увствам дебела,ама знам, 4е докато не спра да кърмя няма да мога да пазя диети, тъй 4е си представям, 4е съм стройна фиданка    и ми става едно весело на дуШата. Пускам си после музи4ка в къЩи, сгаЩвам Ики в силна прегръдка и айдееее...да танцуваме двамата (докато ревне). И аз нямам много приятели тук, ама кво да се прави... трябва да си търсим някъкво занимание за да не отка4им.
Аз примерно съм си купила една детска папка и събирам разни дреболийки за Икер. КАто порасне да ги гледа. Правя му о4етанията на ръ4и4ките и кра4етата, или пък лепвам някъкви интересни негови снимки. СъЩо можеШ да зяпаШ списания за бебета. Все Ще намериШ неЩо интересно за експериментиране_ ръ4нонаправени детски игра4ки, игри, храни...
А за нямането на време... Аз до преди 2 седмици бях кажи ре4и 24h с него на ръце. Тия дни се е кротнал малко, което озна4ава, 4е все някога се успокояват бебетата. Нека твоята бебка да запо4не да се занимава малко сами4ка и Ще видиШ как Ще си отдъхнеШ

Майката му е търпение и силна храна

И аз мислех, че ме е започнала следродилна депресия и ме държи вече 7- ми месец.  Или пък е зимна депресия. Страшно съм нервна. Лошото е, че непрекъснато правя забележки на баткото. Много съм критична към него и той горкият започна да мисли, че не го обичам. Определено ми е трудно с две деца. Имам помощ от време на време от бабите и единия дядо, но тогава имам все много задачи за изпълнение и не ми остава време за една спокойна среща с приятелки. Спомням си, че и с първото дете се чувствах така/дебела, непълноценна, нещастна и т.н./, докато не тръгнах на работа. Тогава нещата си дойдоха на мястото. Иначе и тогава и сега все се сърдех нещо на таткото/ може би подсъзнателно му завиждам на свободата!/. Дано през пролетта да се нормализира положението!
Ето, виж колко мами сме ! Не си сама! Но няма да правим форум на майките в депресия! Всичко ще се оправи!
Може да ти звучи смешно, но когато ме налегнат тежки мисли, отварям някой каталог за козметични продукти и си поръчвам нещо! Така се успокоявам, че мисля и за себе си!

ох,мам4ета,не знам ,но не се 4увствам по-добре,след 4ас 6те ходя на гинеколог,то като тръгне на зле,малкото ни прави луди цяла нощ,от 3 се събуди ,та до 7,друсане и глезотии.Аз друсам и пла4а,таткото вика-ти не си добре-да ме водел на лекар,мисля да говоря днес с гинеколога,той е много внимателен да видя какво 6те ме посъветва.За излизането,излизам всеки ден сутрин и след обед,4е навън поне спи и мъл4и...но все сама,рядко с една друга мама от бг.А това да си купи6 нещо,макар и едно 4ервилце,помага знам,да взема да се разходя по магазините днес,ама още съм дебела.......но има надежда,стигнах до 75,сега съм 58,а преди бременноста бях 53,та по4ти нищо не ми става.
И аз понякога си мисля-още сега бих запо4нала работа пак-между другото май4инството ми свър6ва след 15 дни,но не мога да запо4на работа,няма кой да гледа бебето.Тук има ясли,но не ми се оставя,много е мъни4ка.
После ще пи6а,има ли подобрение в "климата"

Какво да ти кажа, мен не ме е пускало от предишното раждане.Макар, че баба ми идва всеки ден да ги гледа за няколко часа, та аз да излезна и да се разведря пак не помага.Като се върна и пак започва от начало.Най ми е трудно сутрин.Да оправя бебето, да оправя каката/тя не е на градина заради грипа/, да оправя къщата/ което е най - мъчителното/ и евентуално ако ми остане време да си направя кафе. С каката не можех даже да се изкъпя, защото тя и в банята ревеше.Да ти кажа честно до такава степен стискам зъби, за да не изрева като магаре, че понякога си мисля, че ще ги счупя. На таткото е такава работата, че и събота и неделя работи и почти няма време за нас. Крещя му и на него, ама той - от едното влезнало от другото излезнало. И ми вика да не се нервя толкова.Ама като не знае какво е в къщи........Пия мента, глог и валериан и здравей живот. Като си е в къщи таткото гледам да му го връча поне малкия та да си отдъхна.Абе к`во да ти кажа, не се коси всичко ще мине. Като порасне беба ще е по - добре. Сега е още малка.

magi99---проблема с таткото поне го няма,на6 татко много помага,още след раждането-сменя памперси,къпе,обли4а,прави мляко,извежда я,но и той с тая работа,иска да поспи,аз искам да го използвам да помага,когато е по4ивка де.А не ми се мисли как е с две деца,сега не ми се вярва,4е някога 6те поискам второ,ако се върнем някога в бг.и има кой да помага поне малко.....можеби.

Ааааааа, аз не казвам, че не помага.Вечер като се прибере той го къпе. Мисълта ми е, че винаги когато ми трябва го няма.Но какво да се прави, търпение му е майката.

Божее, боли ме ченето от стискане днеска на зъби. Така ме вбеси малкото диване, че накрая си легна със ступване по памперса. Срам ме е, но днес беше във вихара си. Просто недостижима. В рамките на няколко часа сутринта, натвори хиляди глупости. Сега релаксирам и се моля да спи по-дълго. Понякога като я хванат лудите не мога да отида до тоалетната, за къпане не говоря. За мен остава време след 23.00ч., а нямаме и баба на близо да помага.
На всичкото отгоре, вместо да свалям килограми, аз почнах да качвам. Та не мога да си купя и някоя нова дрешка, защото все се надявам да вляза във форма. Ужас, ама си купувам обувки.

И аз се надявам,4е като поотрасне 6те се заиграва сама,но май 4е някои стават още по-диви като на Milena.B  е надеждата остава да ме крепи......за доктора,ами докъто 4аках отидох до тоалетна и видях 4е ми е процапало,един проблем по-малко поне....за депресията ми каза да си по4ивам пове4е,да ама как?Ако не ми мине до месец,да му се обадя да вземем мерки.Посъветва ме да я дам на ясла,и да запо4на работа,според него покрай работата 6те ми мине това 4ерно настроение.Тук мога да рапо4на на 4 4аса само,половин работен ден,но как да я дам толкова мъни4ка,инъ4е  испанките са така свър6ва май4инството,което е 20 седмици и на работа,ако няма баба-бебето на ясла.
Да питам,за хап4етата Yasmine има ли ги в бг.и някоя от вас пила ли ги е,днес ми ги изписа,хем с предпазна цел,хем за регулиране на цикъла.

Здравей,
И аз съм като теб, хем има баби които помагат от време на време. Аз ходих на психоаналитик и в момента пия Remotiv. Антидепресант, но съдържа само екстракт от жълт кантарион и доколкото разбрах се продава в цяла Европа. Ако искаш опитай, не може да ти навреди. Успех:)))

Какво да ви кажа, нямам време за депресия,  сама съм, никой не ми помага, докато се обърна и станало време за ядене, за преобуване, за пране или за чистене....

Горе главата, момичета!
Допреди месец се чувствах така. Нашият татко пътува в чужбина през седмицата и си е вкъщи само през почивните дни. Толкова ми беше трудно, че няма кой една чаша вода да ми даде, няма кой залъгалката през нощта да вдигне и т.н. Да не казвам, че 3 пъти едната ми гърда ставаше на буци и аз рева, и бебо също и не мога да си събера акъла какво да правя  
Но вече се чувствам добре! Бебчо започна да заспива сам, без да капризничи. Вече е много по-весело с него, мога да се къпя, дори когато е буден, иначе едва смогвах да си взема вечерен душ, а за любимият ми сутришен просто нямаше начин  

Има една майка съседка, която ми беше казала, че до 6-тия месец не усетила , че има бебе!!! Ами да, всяка вечер на кафенце, една от бабите бави, щото детенцето беше на изкуствено хранене,а после и се овидяло, щото започнало през деня да иска внимание    е, да й имах проблемите!!!

Аз дори към 3- 4 месец се усещах, че искам да го плясна и в тези моменти гледах МОМЕНТАЛНО да изляза от стаята, че направо се плаших от себе си. В момента мога да кажа, че имам много повече търпение!

Всичко ще е наред, не се притеснявай!