
Първата седмица вкъщи щях да се побъркам и си казах "как 10дена ще изтърпя да съм в нас"
45-дневният ми започна преди около 2 седмици. Вече буквално нямам нищо за правене. Дрехите са изпрани, изгладени и прибрани по органайзери, бебешки неща за купуване не останаха. Следващото е чашка с лъжичка за захранване
до него период е презапасено с всичко. Почти не мога да излизам, защото не мога да вървя, влача си краката, имам много силни болки в срамната кост и то от едната страна само. Да си обуя чорапите е мираж, обува ми ги таткото, но лошото е, че от седмица така ме боли, че дори не мога да си вдигна крака и той да ми обуе чорапа. 11кг съм качила, вече съм в 36г.с. Като броя, че ми остават двайсетина дни до раждането, мозъкът ми пробва да осъзнае, че преди края на месеца вече ще имаме бебе и хем нямам търпение, хем се паникьосвам до степен, че ми причернява. Иначе се хванах да чета книгата на Хедра за кърменето.
Препоръчани теми