Привет.
Мога да разбера, защо Искендер е станал подлец и егоист, съчувствам му за трудностите които е изживял. В живота, кой ле не преминава през трудни моменти? Крайно незадоволително и неразбираемо е да оправдаеш отношението му към близките му с това. Не ми стига за да проумея уроците му. Особено на фона на това да живееш в лукс, без да те интересува как са децата ти. Повечето хора преминават през мизерия, лишения, изживяват какви ли не драматични моменти и травми, но нямат подобна апатия към света. При него си е болна психика.
При Айсел е същото, хората какво ли не извършват без логична причина, при тях е лиспа на ценностна система.
Девран отдавна мина границите на разумното, отдавна се бори да покаже,че е по-умния и по-добрия. Искендер отлично го познава, знае колко много прилича на него, знае границите му. За разлика от Девран, който не може да приеме, че е копие на баща си. Има правото да избере да е по-добър човек, да приеме емецоиите си и да спре да се води от гнева. Отмъщението не му помага, а лошото е,че му харесва да води тази война. Всичко в което се кълне и казва, че няма да стане се сбъдва. Може би трябва да порасне и да надвие детето в себе си.
Виж целия пост
Мога да разбера, защо Искендер е станал подлец и егоист, съчувствам му за трудностите които е изживял. В живота, кой ле не преминава през трудни моменти? Крайно незадоволително и неразбираемо е да оправдаеш отношението му към близките му с това. Не ми стига за да проумея уроците му. Особено на фона на това да живееш в лукс, без да те интересува как са децата ти. Повечето хора преминават през мизерия, лишения, изживяват какви ли не драматични моменти и травми, но нямат подобна апатия към света. При него си е болна психика.
При Айсел е същото, хората какво ли не извършват без логична причина, при тях е лиспа на ценностна система.
Девран отдавна мина границите на разумното, отдавна се бори да покаже,че е по-умния и по-добрия. Искендер отлично го познава, знае колко много прилича на него, знае границите му. За разлика от Девран, който не може да приеме, че е копие на баща си. Има правото да избере да е по-добър човек, да приеме емецоиите си и да спре да се води от гнева. Отмъщението не му помага, а лошото е,че му харесва да води тази война. Всичко в което се кълне и казва, че няма да стане се сбъдва. Може би трябва да порасне и да надвие детето в себе си.
Резюме и снимки
благодаря за превода. 
Пак ще имаме много събития в епизода. От към динамика определено не можем да се оплачем в този сериал. Съгласна съм с теб за Джесур, Еми. И при него, и при Девран, и при Имре има едно много плавно и в унисон със случващото се развитие на образите. Имам някои предположения, но наистина ми е трудно да предвидя какво ни очаква. Опитвам се и да си напомням, че са гледали да се съобразят и с травмата на Арас, та затова на моменти Дверан изглежда статичен напоследък, но наистина ми се ще поне да му напишат едно адекватно любовно признание, а не само да ходи да я спасява и общо взето да си отнася я куршум, я бой, я засада... 
