Художествена гимнастика - фенове на грацията и изтънчеността

Така ме е яд! Какви са тези нерви при Стили, все едно играе за пръв път пред родна публика и на световно първенство? Сама се саботира, иначе е в отлична форма. Раева ли е, Валентина ли, ама аман! Тази грешка на бухалки дойде от нищото.

И мен ме е яд, но пък много се радвам за Ева. Разкошна беше. Хайде дано лентата на Стили днес й е на късмет.

Не знам какво правят на Раковски, но успяват да смачкат всяка водеща гимнастичка. Невяна, Боряна, дори и Тасева, коята беше такова перде, се пропука на олимпиадата. Сега и Стили. Стили, която като девойка излизаше с такава усмивка и заряд, под вещото ръководство на Раева вече е като напъдено кученце. Яд ме е, защото има възможностите да бие и Таисия, и Варфоломеев, и Рафаели, а психически е смазана. И вместо от щаба да потърсят причината, да променят нещо, да осигурят качествен психолог, те ходят да разправят колко емоционална и отговорна била Стили и затова така. Не, вината не е на Стили. Да имаш такъв уникален състезател и да не успееш години наред да го подготвиш е направо престъпление.

Фамозни бухалки изигра Ева и заслужено грабна златото. Браво, Ева!

Стили е много амбициозна и перфекционист, трябва да започне да играе за удоволствие. Не трябва да си мисли, че всяко излизане задължително е за медал.

Лентата на Харнаско много ме впечатли, много красива и докосваща.
Май никой не очакваше Стили и ансамбъла да не вземат нито един златен медал, но пък  да мислим положително, дано наберат скорост в следващите състезания. Едва ли някой е очаквал Ева да спечели единствения златен медал за България, така да се радвам за нея. Тази първа грешка при ансамбъла с двата обръча беше много странна, но явно и такива неща са възможни за съжаление.

Днес предимството на Ева беше, че игра освободено и това ѝ донесе златен медал.
Стили не изигра нито един от четирите уреда безгрешно. Психиката тук е разковничето.
Таисия на тази крехка възраст играе много стабилно.

За индивидуалните няма какво да добавя.

Рускините 1 ми харесаха првече от Рускините 2, но да, стила, балета, там всичко си е "както винаги" и се справиха.
Мисля че американките ги отрязаха повече от заслуженото.

Предложението за брак, беше толкова неуместно, че английския коментаторт онемя..

Затваряме купата с малко сладко-горчив вкус. Ясно е какво и къде да се работи. Успехи за европейското.

Бракът съм го изпуснала, кой на кого предложи😀

Напълно непознати за мен.

Гледах интервю на Илиана Раева, в което казва, че предвид композициите на другите ансамбли и тяхното по-ниско ниво на трудност, вероятно ще редуцират рисковете при ансамбъла ни.

    Приелата брак след края на купата била съдийка. Дали е истина нямам представа.
     Гледах нашите момичета след състезанието, милите те. Постоянно се извиняват и скланят глави. Но никой спорт не обещава само и единствено златни медали. Недоумявам как наистина успяват да излязат на терен тези все още деца, представям си какъв страх имат от грешки.
     Гледах днес София след лентата, нагреши я здраво. Обаче Амина Зарипова така радушно я посрещна и разцелува, ето така се прави.

Това с брака беше с микрофона на водещия
.. беше много неудобна ситуация за всички.

За децата, да. Ужасно напрежение и изискавния, когато разликите са стотни.. кошмарно е.

За пореден път се прави голяма драма от грешки на новосформиран ансамбъл и призиви за смяна на състезателки. Нито има проблем с момичетата, нито композициите са им твърде сложни. Време им трябва. Но съм убедена, че пак ще има рокади.
Повече ме притеснява Стилияна и нейното психическо състояние, което при все по-тежката конкуренция, ще и е голяма спънка. Да не се окаже, че ще сменяме спешно лента преди световното.

Аз не мога да разбера какво е това вечно плюене по треньори и федерация, мачкали състезателките и тн. Последните три Олимпиади сме с медал, имаме световни и европейски титли при ансамбъл, Боряна и Стилияна са абсолютни европейски шампионки в две поредни години. Резултатите са на лице, помня добре времената, в които тези успехи ги нямаше и само мечтаехме за тях. Настоящото ръководство се справя страхотно и очевидно се грижи за състезателките добре(нещо, което самите те редовно споделят в интервюта). При ансамбъла, разбира се, че се очакват рокади, все пак Маргарита Василева е титуляр в съчетанията, на тази купа беше заместена от резерви поради болничен престой и здравословен проблем, но е съвсем в реда на нещата да се върне на мястото си. Същото важи и за Рейчъл. Индивидуалните състезателки няма как да ги сравняваме, тъй като всеки човек е с различен характер - някои са по-чувствителни от други и имат нужда от повече работа върху себе си. И всичките психолози и треньори на света да им съберат, в края на деня те сами трябва да си свършат работата ментално. Боряна излезе успешно от много тежка дупка със същия този щаб зад гърба си. Аз се възхищавам на Стили, че не се демотивира след Париж, а, напротив, все по-мобилизирана ми се струва. Сребро в многобой на световното миналата година, сребро и на тази купа не са постижения на човек, чиято психика е зле. Страхотно се справя, знаем, че може и още и с повече работа ще стане. Винаги ще давам за пример диамантите, които така и не спечелиха абсолютна европейска или световна титла, но се бориха, не спряха да работят и трудът им се възнагради с олимпийско злато.

За ансамбъла не съм казала нищо.

За индивидуалното исторически се повтаря едно и също. Невяна при Нешка беше бетон. После се премести на Раковски и започна да се пропуква до пълното мазало на онези бухалки в София.

За Боряна ми е мъчно да говоря. Гледайте филма за диамантите и ще ви се изясни цялата педагогика на Раева - Буба разплакана, шефката отсрани на килима намила: "Стига си циврила! Никой не ти ще медалите!" Добре, че успя да намери път, но нали не си мислим, че си е казала: "вярно бе, да спра да цивря, медалите не са важни!" Между другото, 2024-та година Боряна беше почти отписана и до последно не се знаеше дали ще отиде на олимпиадата. Добре, че тогава Краснобаева се омаза на купата в Милано, иначе Буба щеше да види Париж през крив макарон. Толкова за далвидността и работата на щаба ни. Тогава тръгнаха с голямата кошница как Стили ще е шампион, а после ни лук яли, ни лук мирисали си измиха ръцете с медала на Боряна.

За Стили сравнявам самата нея и не проумявам как от наперена 14-15-годишна девойка, която излиза с устрем и плам на килима

я докараха до наплашено кученце:

Да е само един състезател, да си рече човек, че е от него. Когато е всеки състезател, тогава вече не можем да си затваряме очите, да виним състезателите и феновете и да се правим, че проблемът не е на ниво организация. И да не забравяме, че в тази федерация имаше опит за самоубийство, а психоложката не само не си подаде оставката след случая, ами и все още работи с децата на Раковски.

Психологическата подготовка страшно много ни куца, което не отменя успехите ни и свършената работа, но ако щабът ни продължава да пренебрегва този аспект, то и в бъдеще ще имаме "емоционални" състезателки, които в решителния момент не успяват да се съберат.