Не знам как да помогна на сина си отчаяна съм....

Съвсем не е изключено, да. От година горе долу насам е малко по-първосигнален и нервен, много е възможно и да приема нещата твърде навътре, въпреки че винаги е бил с чувство за хумор. Според вас да говоря ли с него ? И ако да какво ?

Избягвам да го разпитвам и да му се меся, ако дойде да си говорим винаги съм насреща. Аз също не смятам, че трябва да се работи на такава възраст, просто неговите приятели са по-особени явно.

От кога 17-годишните не са грижа на родителите си. От кога  „новият Марк Зукърбърг“  се счита за обида?
Сигурна ли сте, че вие като родител не приемате нещата по-навътре и вие самата да сте по-чувствителна по темата, защо на 17 не работи и приятелите му казват, че е  „новият Марк Зукърбърг“ .
Оставете момчето на мира и да се занимава с това, което обича.
На 17 години наистина не е нужно да работи.
Да дадеш добро образование на детето си е най-доброто, което можеш да направиш за него. Работете в тази насока, мислете за бъдещето, къде ще учи, как ще продължи.
Не се занимавайте със злободневия.

Ами ако мисли, че подмятанията на приятелите му са наистина злъчни и подигравателни, да ограничи контактите си с тях, да създаде други приятелства. Или да измисли начин да парира "остроумията" им със самочувствие и чувство за хумор. Или просто да говори с тях и директно да им каже, че не му е приятно отношението им.
Абе всичко ще отмине, всеки преминава през трудности, ако не са точно такива, други ще са, но все са си изпитания и са нормални за израстването.

На тази възраст ииа нужда от подпомагане как да си избира по-добре приятели.

Естествено, че трябва да подкрепяте детето си, което е още непълнолетно даже. Какво значи да говоря ли, да го подкрепя ли, той е голям, какво значи, че някои имали лични финанси. Много бързате всички, рано си оставяте децата и стават страшни проблеми. Всичко с времето си са казали хората. Това е детски мозък все още, неориентиран, а вие сте длъжна да го насочвате, вие сте майката. Има нещо страшно сбъркано във всички - във вас, която се чудите дали да подкрепяте детето си, в неговото мислене също, щом се засяга от такива, а и в поведението на така наречените приятели. / То и затова някои мислят, че лъжете, отстрани не изглежда много нормално темата, та вие ако детето си не подкрепяте, кого да подкрепяте/ Какви са тези приятели първо, после какви са тези мисли за работа и бизнес, когато трябва да се готви за университет? Вие се държите незряло, според мен. Обяснете му да не гледа другите, да мисли самостоятелно и да учи още първо, а след това да мисли за пари, ако иска сбъднати мечти.

https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&opi=89978449&ur … 0ceWtigQHE6Pv2tNC
Това е за справка.

Негова "битка" е. Щом не сте на "ти" със сферата, в която се изявява освен морална подкрепа, най-вероятно и не очаква друга. Просто бъдете до него, както досега.

Програмисти се подиграват на програмист? Той си разработва сайт, а те какво програмират? И не се опитват да му откраднат идеята?

Моят съвет е да се опитате да внушите на сина си, който явно е много социален, че не всеки, който се пише приятел е истински приятел. Много детайли от личния живот, включително и идеи, бизнес планове, инвестиции, увлечения (по партньор/хоби/идеи) могат да останат тайна за околните и в това няма нищо лошо или срамно. Днес, благодарение на модата инфлуенсъри и соц. мрежи младите виждат как идва Х и споделя едва ли не всичко детайлно - например от това как ходи в тоалетната до това как е спечелил пари с идеята си в най-големи детайли. И при това получава яко одобрение на всеки свой детайл, колкото и странен/гнусен да изглежда... В такава атмосфера социалните типове искат да усетят същото, но не всички получават въпросното одобрение... Някои получават обиди и присмех, който ги навежда на мисълта, че нещо са сбъркани и се чудят как на другите никой нищо подобно не казва, въпреки че примерно говорят истински глупости... И тук започва влизането в дупката, която може да отрежи крилата на тийнейджъра...
Трябва да се научи че мнението на другите около него не струва и пет пари, дори когато са от неговият кръг на интереси/ситуации/хоби. Разбира се, има изключения, но той трябва да се научи да прави разлика - кой е достоен да чуе неговите думи и съответно дали мнението което същият ще изкаже ще е меродавно за вашия син.
Това мнение е важно само ако е на бизнес партньор/ментор/преподавател/родител, но отново трябва да се прилага сито...
Ако вие самата имате подобна история от вашето минало,разкажете му за да види как стоят нещата. Не е важно дали става дума за същата сфера на дейност, важен е принципът... Пример мога да дам за близка - реши да се омъжи, всички около нея бяха против и дори я критикуваха, но тя се омъжи и сега е щастлива с този избор на мъж и живот. Тя приложи сито и видя, че думите на близките ѝ нищо не означават. Същият е принципът, въпреки че хората за които става дума са над 25 г.
Затова се казва, че мълчанието е злато, че вълкът има дебел врат защото сам си върши работата и т.н...
Той може да си намери ментор който да му помага със съвети. В днешно време има изключително много инициативи, на които да срещне подходяща личност с която да комуникира. Важно е да отива подготвен, със самочувствие и в същото време да гледа, слуша и мисли внимателно преди да реши да се довери на някого.
Намерете му автобиографии - книги/интернет истории//филми с подобна тематика- и му предложете да  ги прочете или пък му ги преразкажете, да го стимулирате сам да потърси. 
Този период в момента е важен за него, защото в зависимост как реагира, така ще продължи целият му живот - ще търси отчаяна подкрепа от уж близки по дух, но няма да намери и накрая какво? Ще се откаже или?  Успех желая!

Дени-мени, има такива ситуации, за съжаление - аз бях влязла преди 5 години, в клуб за едно мое хоби, но вместо ползотворна (не положителна, а просто уместна) критика и внимание, получих отхвърляне. След време разбрах че не са били моят кръг...  Като тук говорим за възрастни хора. Така, че не ми се струва толкова странна историята на авторката.

Аз лично си мисля, че може да завиждат приятелите. И наистина може да се опитат да му откраднат идеята. Затова да не говори толкова за проекта си, нека го реализира и после да се хвали.

Може да е всичко. Завист или заяждане, подигравки заради неразбиране и дори да виждат като странен техния колега.
А той явно е характер, търсещ подкрепа/одобрение/разбиране, но във всички проекти са важни действията, а не думите... По-вероятно е да получи подкрепа, едва когато действията му дадат резултат. Но тогава, в зависимост от резултатите, може да се стигне и до изобилие от фалшиви приятели. При което пак стигаме до необходимостта да се научи че най-голямата ценност е самостоятелното му мислене и действие, както и да се научи да пресява приятелите и околните. Трудни уроци са, но много помагат в живота.

П.с. пък ако темата е просто упражнение, смятам, че моето и някои от другите мнения в началото на темата ще са полезни за някой друг, който търси отговор на подобни въпроси. Аз много подобни теми съм откривала тук във форума, чрез търсене в Гугъл търсачката...

Ами кажете му, че хората не се подиграват само на посредствените. С две думи - по пътя си към постигането на нещо значимо, трябва да знае и да започва да свиква отсега, че подигравките и залагане на динени кори е почти 100% гарантирано. Хич да не ги слуша! И след провал да не се отчайва, това е важно! Може ако желае да пише на някоя успяла личност в този сектор, защо не? Успешните хора биха се радвали да дадат съвет и кураж на младо момче, което има цели. Успех!

Откак прочетох темата не ми излиза от главата. Най-доброто, което можете да дадете като съвет на сина си е да се включи в състезателни формати за възрастта си и по темата. Да му внушавате макар и не вербално, че е страхотен или да четем, че сте отчаяна не помага на него. Нека се види къде е сред връстници с такива интереси. Там ще срещне и съмишленици. Вашата драма, че не знаете как да му помогнете той я усеща, не му помагате никак.

Аз не разбирам проблема нито на момчето, нито на родителите му. Да не би да се състои в реализацията, че той в действителност не е   „новият Марк Зукърбърг“. Ако е така бих казала, че имате голям плюс в ранната реализация на факта. Да се живее до по-сериозна възраст в заблуда може да не е много добре.
Другото, което мога да кажа е, че обикн. не само личноста прави от един проект печалившо бинго. По-скоро е констелация от свободна ниша и ако се добавят спсонсори , които искат да я запълнят порасподи някакви техни цели.
Т.е. сина ви може и да е   „новият Марк Зукърбърг“ , но да бъхта на неправилно бойно поле ?
Какво знаем ние ? Всеки от нас нещо прави без лаврови венци при големи паради. Стига ни щастливо семейство и осигуровка на спокоен живот.

Всъщност, тази идея, която той има, не е непременно добра или печеливша. Може да е, може да не е и това не зависи от подкрепата на приятелите му (или на мнимите му приятели), а зависи от самата идея и от това, доколко може да се реализира. Не знам дали ме разбираш: ако идеята не се окаже сполучлива, това не е краят на живота, нито провал. Всяко начинание носи полза, даже ако то не бъде реализирано успешно, защото носи опитност.

Мисълта ми е да не се опитваш да го накараш никога да не се отказва от идеята си, ако той самият прецени, че трябва да продължи с нещо друго. Може пък да е надрастнал вече този проект, може да е дошъл моментът да започне нов проект. Не се вкпочвай ти в нещо, което смяташ (примерно) за гениално, ако той вече не го желае. И ако не го желае, то няма да е, защото приятелите му не го подкрепят, а защото сам преценява, че в това начинание няма потенциал.

Подкрепи го, като вярваш в него и в неговите решения, каквито и да са тези решения. Показвай му колко се гордееш с него и с неговите преценки. И категорично отхвърляй всякакви такива мераци да се самоиздържа, вместо да се занимава с образованието и развитието си, както и подхожда на толкова младо момче.