Литературен клуб - ІІІ

Страхотно е времето... Жалко, че го прекарвам на работа.
Трябва да го гледам наистина, ама като съм чела книгата - не държа чак толкова да видя филма. Макар че, винаги е интересно да видиш гледната точка на режисьора. Е, и Никол Кидман като Вирджиния Улф...

gargamela, книгите не са свързани - всяка е сама за себе си, обединени единствено от общ главен герой,
който в случая не е частен дететскив /Филип Марлоу/, а охранител, на който му се налага да се прави и на детектив.

Gercho, благодаря!

Да ви питам, моми софиянки, някой беше ли вече на Панаира на книгата в НДК? Има ли много щандове?
Половинката щеше да ходи днес, ама нещо не сколаса, та се чудя дали да не се грабна аз в неделя, къде сама, къде с момата. Не че търся нещо определено, но понякога изскача това-онова. Миналата година изненадващо си набавих творенията на Василиса Умница от издателство "Дамян Яков", при това на много приемлива цена.

Здравейте момичета 

От доста време тайничко ви хвърлям по едно око и се радвам, че обсъждате толкова хубави книги и аз се обогатявам и научавам много от вас. 

Видях, че обсъждате "Часовете" на Майкъл Кънингам. Гледала съм само филма, и много ме впечатли. Не само Никол Кидмън, но и Мерил Стрийп и Джулиан Мур пресъздават много добре образите си. Невероятен филм, надявам се книгата да е още по-въздействаща. Ето малък цитат за филма и романа от Уикипедия:
"... Показва колко са важни малките детайли, в които човек рядко се вглежда. Само един ден. Животът на една жена само през един ден - нейните мисли, докато си купува цветя, когато минава по улицата и гледа витрините на магазините. Филмът е потресаващ, защото представя стремежът на хората да се борят с живота и да го оформят в ръцете си, да го променят по свое собствено желание. Трагичността струи от всеки кадър на филма. Животът на писателката Вирджиния Улф е бил прекъснат от самата нея. Чувствителността й, дабрата да се вглежда във важното и да прозира отвъд материята е правят необикновена, но и луда и странна в очите на другите. Кой човек се нарича луд? За мен Вирджиния Улф не е луда. Тя е просто странна, а такива хора винаги са самотни и заклеймени като повредени от живота. Филмът е съкровище за хората, обичащи живота и поезията и всичко, което радва душата. Той не е просто лента, който е средство за сдобиване с пари за създателите си. Тя е късче истина, късче живот."

Лора, остани си само с книгата. Аз поне така бих направила. Вероятността да се разочароваш е голяма. Ти го знаеш, де.
Иначе и трите актриси пресъздават образите страхотно. И моята най-голяма любимка Мерил Стрийп, и недолюбваната от мен Никол Кидман. Там е неузнаваема.

Може и така да стане накрая. Убедена съм, че във филма се е изгубила част от силата на книгата.
Мен и е интересен по-скоро, заради интересното превъплащение на Никол Киндман, страхотниq чар на Джулиъn Мур и голямата Мерил Стрийп, разбира се...

fam, а ти наистина прочети книгата. Струва си...

Искам да ви пусна едно детско есе. То е на петокласничката Елисавет. Момиченцето спечели конкурса за есе, организиран от тазгодишния "Панаир на книгата".
Истината е, че Елисавет много ме развълнува. Като прочетох простичкото й есе, ми стана и мъчно, и мило, и виновно, и хубаво...

Когато чета, забравям всичко

Имало едно време едно момиченце. То живеело на село заедно с голямото си семейство. Къщата им се намирала на края на селото, на най-високата му час. Тя била малка и стара с две стаи и коридор. Едната стая била кухня, трапезария, гостна и всекидневна. А другата - спалня. Как живеели петима души в къщичката, те си знаели. Но не това е най-важното.
Най-важното е момиченцето и един негов спомен. Още когато проходило, неговото внимание било привлечено от големия стелажен шкаф, натъпкан от горе до долу с книги. Винаги когато посягало с малките си ръчички към рафтовете, майка му казвала, че не бива да си играе с книгите, защото те са най-важното, което тя има. И са по-скъпи от злато.
Много често майка му вземала в ръцете си някоя книга и четяла на трите си деца, преди да заспят. Така момиченцето се запознало с Червената шапчица, Хензел и Гретел, Снежанка, Пепеляшка, Снежната царица, Малкия принц и още много приказни герои. Когато момиченцето тръгнало на училище и се научило да чете само, майката започнала често-често да отваря вратичките на шкафа с книги. Тя му показвала своите безценни съкровища. Майката ги събирала от малка и ги пазела. По-късно като ученичка и студентка продължила да си купува книги. Когато настъпили безпарични години, тя пак намирала начин, макар и много рядко, да си купи някоя книга.
От майка си момиченцето получило "Малкият принц", "Пипи Дългото чорапче", "Том Сойер", "Коледна приказка", "Мечо Пух", приказките от "1001 нощ". Това бил нов свят за момиченцето. Пред него се разкрили далечни страни, изпълнени с чудновати герои и приключения, с приказни вълшебства и несметни съкровища. Те го учели какво е добро и какво е лошо, кое е хубаво и кое е грозно. Научили го да обича страната си, семейството си, родния си дом и да бъде добър и достоен човек.
Когато момиченцето отваряло някоя книга, то забравяло за всичко около себе си. Чудният свят на знанията, които му давали книжките, бил толкова интересен и завладяващ, че можело да прекара часове с тях. А времето минавало неусетно.
Сега момиченцето е вече по-голямо. Но неговите най-добри приятели си остават книгите, за които със сигурност знае, че никога няма да го излъжат, предадат или разочароват.
Това момиченце съм аз,
Елисавет Ангелова Цветанова от с. Арчар.

Много е хубаво. Точно вчера си мислех да го пусна. И лекцията на Елизабет Костова. От вашия вестник.
Благодаря 

Лекцията на Елизабет е много интересна. Ако искаш наистина, дай линк.

ЛЕКЦИЯ НА ЕЛИЗАБЕТ КОСТОВА, публикувана във вестник "Стандарт"

Есето на детенцето е много хубаво.

Аз свърших Дамска детективска агенция Nо 1 - и мога да кажа че ми хареса. Лека книжка, лесно се чете и е супер за разтоварване. Ще гледам да се снябдя и с другите от поредицата.

Сега дочитам Taken at the Flood на Agatha Chrisite. Много харесвам книгите с Поаро и напоследък имам колекционерска страст към една поредица на английски - купувам си само такива, които не били превеждани и не съм чела / като ученичка изяждах с кориците всичко на Агата Кристи, което излизаше  /

c-mira, аз също много харесвам Агата Кристи. И аз се запалих по нейните романи още като ученичка и тази страст продължава и до днес. Това е единствената авторка, която никога няма да ми омръзне. Случвало ми се е да препрочитам някои романи и винаги намирам нещо ново и вълнуващо. Последно си препрочетох "Десет малки негърчета" и не можах да я оставя, докато не я свърших.
Сега чета "Карта от кости" на Джеймс Ролинс. Пише в стила на Дан Браун, но много по-увлекателно. Действието се развива бързо и динамично, пренася ни в Щатите, в Европа (Рим, Ватикана), Александрия... Масово убийство, тайно братство, кражба на безценно съкровище са малка част от интересния сюжет, който ме кара да не оставям книгата. 

Да питам пак аз, видях днес че е излязла "Черни рози" на Мери Хигинс Кларк. Принципно това е авторка, която четем с мъжа ми, въпреки че отвреме-навреме се срещат и бози сред писанията й. Тази книга със сигурност съм я чела, но не мога да се сетя дали на български или на френски.

Някой има ли идея дали вече е излизала на български?  То си е за срам, ама ако е излизала, значи я имаме , хич да не се излагам пред мъжа ми, ако не - да я купувам и да му усладя душата след последния изпит.

gargamela, книгата е издавана вече (през 1995г.) Ето намерях я в една антикварна книжарница в нета 



Черни рози
Автор: Кларк, Мери Хигинс
меки корици, 302 стр.
издателство "Обсидиан", София, 1995 г.

И аз харесвам Мери Хигинс Кларк, но си купувам от време на време нейни книги, че на моменти ми се струват малко еднакви. Иначе последната която прочетох беше Нощта на Бухала.

Момичета, чели ли сте Ехо парк на Майкъл Конъли?  Дали си струва?