Случвало се е, беше ми приятел. Аз се влюбих 
и споделих, а той ме отряза. 
за Верги става въпрос ), усмихва ми се и т.н.
Отказа ми, естествено Пак влюбена до дълбоко и завинаги, запознаваме се, започваме да общуваме, той обаче има гадже, аз затова го давам полека и отдалече по линия на приятелството . Една година се сприятеляваме, братче, да се чуди човек отде толкоз търпение у мен, постепенно ставам най-добрата му приятелка, мен обаче отвътре ме яде, междувременно гаджето изчезнало от хоризонта и решавам да действам. Питам направо кво мисли по въпроса, той се шашка, почват се обичайните глупости, че ме обича като приятел, но иначе не знае, аз му давам време да мисли, той обещава, че ще мисли и междувременно разбирам, че всъщност от известно време си има ново гадже 
Чувствах се отрязана като краставица а най-интересното е, че той така и не разбра кво толкова е направил 
Но си ми остана тръпка .Сега го виждам от време на време и още си въздишам по него . Колко тъпо. 
. Аз съм демоде парче . 
Ако има да се случва нещо, то е взАимно и химическо. То се усеща. Ако е само от моя страна, си го слагам в чекмеджето за несподелени любови и толкова. Аз самата се чувствам адски тъпо, когато някой ни в клин, ни в ръкав вземе, че ми се обясни. 
Колко тъпо. 
Поне няма да се тормозиш, че е можело да стане нещо, пък не си попитал. 
Така поне си знаеш. . Добре, че след много години се осъзнах, че има и други мъже ... та почнах и аз да ги режа много здраво . . Това се нарича - упоритост!!! и повече не ми се случи Три дни го осмислях докато схвана идеята, защото той не го каза така синтезирано 
Още се смея като се сетя! 
Майтап си правиш с нас явно 
. И все пак изненадата беше голяма...
.... Дали защото съм неотразима 
дали защото не правя такива излияния...Мълча, като пукъл мълча... Препоръчани теми
