Фентъзи и фантастика - 26

Няколко думи след втората от трилогията и преди да знам накъде ще ме отведе последната книга. Самата история, приказната част си е на ниво, завладяваща е, пълна е с магия и вълшебни създания. И, съвсем естествено, е време на война.Хареса ми обосноваването на връзките на летящите чудовища с ездачите им, както и разхвърляната тук-там философия на цената, на която се овладяват скритите сили (тук: печати”) у хората. Или да го кажем: балансът. Т.е, че ако доведеш дъжд над една жадна изгоряла земя, той идва от някъде – щом е истински веществен, а не е само сън на мечтаещ човек. Не ми се разсъждава дали черната или бялата магия се е родила първа – ала без едната няма да я има и другата. А обичам тези приказки, понеже и съм от вярващите, че някога в древните времена, палеочовечеството е владеело повече от менталните си сили, заложени от създаването му, или почерпени от земята, небето и стихиите. Какви да са били онези жреци, шамани, друиди, богове Пернати змии – ако не магове. (Е, има вариант и за извънземни…)
В сюжета има и силна любовна нишка и трябва да призная (ами, понякога) тя не ми допадна особено – не, защото е лошо поднесена или изкуствена, а поради простата читателска причина, че ми „разваляше” динамиката от разказваната история за живота и битките на дракони и хора. Да речем, че съм я „минавал” малко по диагонала.
Понеже пък винаги търся някаква философия (в случая, облечена като древна мъдрост), немалко други неща в сюжета и „епизодите” ме грабнаха. Война. И едно военно училище – дето учат кадетите да оцеляват, ако не умрат; още на приемния изпит, или в първи курс, или малко след това. Защото, когато нашата приказка започва в „Четвърто крило” (първата книга от епоса), бойни действия няма. Подразбира се, че ги е имало в близкото минало, май се задават и, че тези бъдещи ездачи на дракони ги готвят за да пазят земята и мира. Но условията на самото обучение и цялостната атмосфера в Басгайът („казармата”) са направо… тоталитарни. Макар да има крал, това си е военна диктатура, маскирана в името на оцеляването – и манипулирането е описана система за държането на поданиците в неведение даже за надвисналата заплаха. Няма значение какъв е литературния термин: утопия (според Томас Мор – просто „място, което го няма”, но го считаме за по-щастливо и спокойно), или антиутопия („лошо място”, с пълен контрол от властта, липса на свобода, страх, бедност или фалшив ред), атмосферата, населена с юноши и девойки – които, вместо да помагат в семейния дюкян, или да се учат за нещо полезно – са избрани да минат по „парапета” и „ръкавицата”, където много от тях загиват  преди да ги запишат като кадети и да намерят спалните си. И в развитието на разказа (далеч от – примерно – магическите войни „за разлома” на Фийст) политическата демагогия ти опротивява още. За мен е едно от ценните подсъзнателни внушения в романа.
Тъй. Захващам и третия. За онези, които се дразнят, или си падат по такива – героинята на моменти също ме побъркваше с неуравновесените си чувства (ще река, че тя едва разбира сама себе си) и създавания от авторката контраст между крехката девойка и великия войн, избрана не от един, а от цели два дракона… Но пък, приказния постулат, че те са създания мъдри и да им се чудиш на акъла да другаруват с човеци – е запазен.

Краят не е просто преминаване от фентъзи към източна философия. Мога да преглътна идеята за прераждане като част от фентъзи сетинга на света. Проблемът на края е, че изтръгва героите от изборите и развитието им. Идеализира любовта между двамата като единствен смисъл. Или малко нещо като "Ромео и Жулиета" от друг вид. Това ме разочарова, дори ме ядоса. Защото в "следващия" живот, с такова екзистенциално идеалистично разбиране за любовта, те пак ще се разминат. Това би било единственото възможно като финал.

1. Действието е бавно и това може да те изнерви много.
2. Главният герой е особен и е много възможно да не се привържеш към него, а точно обратното.
3. Ако държиш да има много битки, ще бъдеш дълбоко разочарована.
4. Прозата на Хоб се лее, но това може да не ти е достатъчно.
5. Историята може да ти се види наивна.