Фентъзи и фантастика - 26

Мдааааа, ама я почнах и ще влача тухлата до Варна.

Кир Буличов - "Селцето" (2012, Колибри)
Първоначалната идея на автора е от повестта „Проходът“, издадена в България през 1983 г. в сборника „Среща с медуза“. А самият Буличов - е, няма да отделям редове за него, достатъчно известен, плодоносен и познат е.
Серията с д-р Слава Павлиш (7 кн. в Читанката) може да намерите тук:

Да, финалът е отворен. Но пък се вижда, че това е хронологично последната история на д-р Павлиш (налична на български), тъй че може само да предполагаме какво би станало нататък. Но и това е напусто. Това в книгата не е точно история на доктора, а на обитателите на звездолета с колонисти "Полюс", който крушира на годна за живот планета и част от екипажа и цели семейства успяват някак да се измъкнат и да основат "Селцето". Планетата е опасна, страшна направо - и като природа и като обитатели. А нашите земляни - трагично малка група от възрастни и дори деца, постигнали летене между звездите, сега ще трябва да изобретяват наново колелото. Впрочем, ако има с какво. Спасените материали технологично са малко или направо липсват. Постижение е, когато успяват да си направят първите лъжици...
Първобитен живот на интелигентни иначе космокрушенци. Планетата им предлага местни решения, но трябва да ги изучиш, изстрадаш (дори с цената на следващи загинали), да се научиш да ги използваш. Целта в многогодишно бъдеще е не просто да се обадят на Земята, а да успеят да се изкачат в планините при повредения кораб и да домъкнат необходими неща. И първо - самите ръководства за управление, за да прочетат как да пробват да известят за себе си...
Та тъй: старците опитват да предадат опита си. Родени са и се раждат деца - те трябва да учат, но по-важно е успешното им "подивяване" в негостоприемната среда. Това е идеята в "Селцето". Винаги ме запленяват и обичам измислените чужди светове - Буличов е създал хищна и страшна планета и в страниците ще откриете любопитна флора и фауна. Другото е много мъка, лишения, малко любов, инат да не се губи надеждата. И е някак страховито красиво.
Когато случайно и изведнъж изследователска земна експедиция каца, философската криза е само една: кой как ще приеме другия? Цивилизацията и космическия Робинзон Крузо - може би не сме се замисляли за някои елементи на сблъсъка. Буличов предлага интересни възможности.
(Може за по-нататък - но ще си сваля поне още 2 напосоки избрани книги от поредицата - защото се оказва, че "познанството" ни е от пътеписите му, книги за страните - които е посещавал или където е живял. И едва 1-2 от фантастиките му - макар и за тях да се шири мнение, че са за младежка аудитория.)

Селцето е една от любимите ми книги, усещам я задушевна. Написана е с много любов към хората: всички мрънкащи по загубената цивилизация и социално положение не са пренебрегнати или осмяни. Напротив, пълнокръвни образи са. А младите, родени на планетата, са ярки като образи и ясно се вижда от колко голяма свобода тръгват в личните си пътища. Буличов е страхотен психолог. Колко много хора около мен мрънкат точно така, по загубения идеал на комунизма!

Да споделя, че детето прочете "Аве Мария" и в момента му е любима книга. Не съм предполагала, че може да му стане фаворит роман с толкова много набутана наука вътре. Непрекъснато бях въвличана в сюжета, въпреки че идеята беше и аз да я чета след него. 🙂 На половината от въпросите си признавам, че не можах да отговоря. Особено тези за гравитацията на телата в орбита и горивата на ракетите. Авторът има добро чувство за хумор. Финалът е добър, завършена е, но като че оставя и пространство за продължение.

И Селцето, и Аве Мария са прекрасни фантастики, жалко че рядко има такива

Селцето и Аве Мария са мехлем за душата на всеки любител на фантастиката.

Понеже стана въпрос за Хиперион - завиждам на всеки, който тепърва започва да чете поредицата. Аз съм я чела два пъти.

Започнах да слушам Летописите на Светлината на Бурята от самото начало, че  бях чела две книги и се оказа, че помня съвсем малко. Признавам, че като я четях, забивах в описанията на битките, но на слушане ми върви по-добре. Сандерсън обича да се отплесва, когато описва ходенето по стени 🤣 (и при Мъглороден го забелязах). Обаче последните две книги ще трябва да ги чета, че не са озвучени. Смятам да завърша петте книги, че ако оставя за друг път, пак ще забравя сюжета 😁

Хиперион е и моята любима фантастика евър, колкото и да я смятат за соуп спейс опера итн. Дан Симънс несъмнено беше един от най-значимите майстори на перото на миналия век, във всичките жанрове...

Хиперион не ме грабна. Не съм фен и на Дюн. Не са лоши. Просто не е моето

Хиперион има поне една Хюго, за други награди трябва да проверя. Соуп спейс опера… чудя се кой ги мисли такива.

Дюн съм я чела явно в неподходящ период, защото не продължих след първата книга. Ще трябва да ѝ дам още един шанс.

Междудругото, преводачът на "Селцето" от руски е Любомир Николов, същият, който е превел от английски всичките имена в Средната земя на Толкин ❤️

От по-старите фантастики обожавам Шекли.

Предпочитам фентъзи, но Хиперион ми е от любимите фантастики.
Харесвам и Клифърд Саймък, преди години четях много и руските фантасти. За времето си бяха добри, а и тогава почти нямаше фентъзи.
Иван Ефремов, Сергей Павлов, Евгений Гуляковски, Аркадий и Борис Стругацки.
От другите стари фантасти ме беше впечатлил Шиничи Хоши със Съдба.
Фредерик Пол с Тунел под света.
Тогава Дюн ми харесваше, но едва ли ще я прочета отново.

Точно кях да пиша, че от по-старите на мен ми е любима "Всичко живо е трева" на Саймък. Ама това е защото съм древна и на млади години четях Азимов, Стругацки и библиотека Галактика 😀. Чак не повярвах, че са филмирали "Денят на трифидите". Като одъртях минах на фентази, не ми се четеше фантастика доста дълго време и за това чак сега се поглоних на Шрайка.

Саймък пък ми е направо непоносим

Аз го обожавам...
"Резерватът на таласъмите" беше една от първите ми книги в този жанр.