Февруарски бебета 2025 - ТЕМА 2

Приеха ни в ясла! Аз бързам да се похваля, че то в София си е като да спечелиш от тотото. От септември тръгва. Малката проходи точно на година и 3 месеца около 8-9 май. От тогава е като хала навсякъде. Аз не очаквах колко бързо стават стабилни. Тича напред назад и обира всякакви предмети.

Честито, вярно си е абсолютен късмет.

Аз още не мога да го повярвам и се чудя кое как да стане.

Мисля да го запиша на държавна кухня, за да свиква с храната, повече да го оставям да се храни самостоятелно, да наблягам на гърнето, самостоятелно заспиване... въобще това са толкова много нови неща и за двама ни, върху които да работим идните месеци.

Отделно, че нямам идея кога е по-добре да се пусне, дали септември, когато е още топло и светло, или да отложим 60 дни, за да е уж по-голям и да сме сложили противогрипната ваксина. Но пък ноември си е пикът на вирусите, а и другите дечица ще са по-адаптирани вече.

Другия месец ще слагаме варивакс, вече има 1 доза бексеро и нименрикс, вие ще ваксинирате ли допълнително заради постъпването?

Моят не е приет, но ние нямахме и шанс Честно казано, тайно се надявах да не ни приемат. Ще бъдем много хубава частна ясла, до вкъщи и ми е доста спокойно, като вече се потвърди, че ще е там. Ще ползваме обезщетение, затова че не е приет.
Иначе, той от две седмици вече всеки ден, без петък е с бавачката. От 9 до 16 часа. Минах си през сериозен mom guilt, но и той вече започна да свиква. Аз се вълнувам и за яслата. Знам, че много ще му хареса. Другата седмица зя пръв път ще го оставим за седмица при баба му, а ние ще ходим във Виена. Аз вече работя с пълна пара, в момента карам и един детокс, започнах тренировки, въобще - ново начало за всички
Той започва да прохожда, говори разни неща, къде разбираемо, къде не

Има ли други върнали се на работа?

Честито за яслите!
Ние не сме кандидатствали, аз не искам да я пускам още. Официално се пусна и тръгна на 13.05. Предстои да уточним прощъпулника как, кога и с кой ще го правим. Не спира да си дърдори някакви неща, казва много ясно и думички. Отговаря и на въпроси смислено, при което се споглеждаме все още с баща и и си казваме, че е някаква случайност. Засега не сме я оставяли сама с никоя от бабите, но ще се наложи скоро да се случи. Доста ме притеснява дали ще се справят, защото е като обсебена от мен. Види ли ме да тръгвам и оставя всичко и всички и тръгва и тя. Непрекъснато ме търси, дори когато е с баща си. Ще бъде малко тегаво.

И моя е приет на ясла. Кандидатствах буквално на майтап, просто да си пробваме късмета, а те го приеха. Сега ще трябва да го записвам идните дни. Още не мога да го асимилирам. Смятам да го пусна септември, на 1.8г. преди сезона с грипа да се по адаптира. Иначе аз поработвам малко, но смятам да се върна на работа декември, да не кажа януари.
И моя е много залепен за мен. Трябва да работя по разделите, за да може и с яслата да стане по- лесна адаптацията. Иначе излиза с баща си, баба, дядо щом е за навън тръгва и ме оставя в нас. Но аз да изляза без него е равни на рев.

Ние днес го оставихме при свекърва ми за една седмица. Ще ходим във Виена. Свито ми е сърцето, но няма как, детето трябва да си има своите контакти и живот, не да е обсебен от мен. Толкова много случаи има около мен, с деца вече на 5-6 години, такива, които тръгнаха за първи клас, които са били само с майките си поне до 4-годишна възраст - ами толкова им е трудно да общуват, да се адаптират, страхуват се, плахи са, трудно им е в училище. Да не говорим за боледуването, което са пропуснали, като са били на 2 години и се измества като са на 5-6. Та, в такива моменти, като сега, това ме води - запек негово добро е, не е моя собственост и нямам право да го спирам - тази мисъл ми помага. Иначе, ако зависи от мен, ще отидем на самотен остров двамата и ще си живеем там

На мен ми се наложи 3 седмици да искам помощ за по няколко часа на ден от майка ми и свекърва ми. Свекърва ми - много ме слуша. Майка ми - не. Само нерви хабих с нея. На някой да му се е случвало нещо подобно?! Мен това доста ме натовари собствената ми майка да не ме слуша и да прави каквото си знае спрямо детето. Не ми се мисли, ако се наложи да го оставим за няколко дни...

И ние сме така. Свекърва ми ме пита постоянно, мама си прави каквото знае Аз не се меся, като го гледат, единствено, ако ме питат или ако е някаква важна особеност. Не го и мисля. Приемай го, че нищо няма да му стане на детето, какво като не го гледа, както ти. Реално, никой не може да го гледа както майката го гледа, но в това няма нищо лошо. По този начин детето си има различни отношения с различните близки. Стига да не го оставя гладно, ненаспано и да не му вреди нещо умишлено, даже и не го мисли. Децата не са толкова крехки, колкото ги мислим ние.
Моят син тази вечер е спал по-спокойно, отколкото спа последните 4 с мен Обсипан от внимание, командва ги 5тима възрастни. Въобще и не питам нищо, единствено дали яде, дали е здрав и как е минала вечерта

Някой желаел да пусне нова тема, че се налага?

С ваксинаната срещу Варицела как процедираме? Уж, задължителна, ама на мен ми казаха да се яви детето , при навършени 6г. И не за Варицеловата.

Нашата ЛЛ не изгаря от желание да я слага, не знам защо. Постоянно отклонява въпроса. Решила съм другия месец да съм по-настоятелна и да изискам доводи, защо все сменя темата

Уж е задължителна за набор 2025, нашата пед обаче ни каза, че щяла уж да засяга деца, родени от юни нататък. В групите във фб чета, че от юли уж трябвало да започнат да снабдяват личните лекари. Поставя се между 12 и 15 месеца, звучи като да сме минали тази възраст вече.  Нашата е в хладилника и чака. Успяхме май месец да си я купим, но чакахме.да минат 30 дни от нименрикс, но сега пък се разболя и ще я поставим, живот и здраве, юли месец заедно с последната от задължителните.

И една втора доза за менингит чака пак в хладилника. Толкова бях щастлива, че успях да ги намеря и той се разсополиви. И така.

Аз да се похваля, че моят син вече ходи. Правихме и прещъпулник. И най-вече да се похваля, че прекара 10 дена при баба си, докато ние ергенствахме във Виена. Толкова му харесваше, че въобще не ни отразяваше във Viber и искаше да затваря Само каже: мама, тете, усмивка и - вече не ми трябвате
Другия месец май ще започваме яслата. Ходи няколко пъти до обяд, после плачеше, като го взимам, че не иска да си ходи и едвам го вдигах, за да си тръгне Сега ще пробваме да видим как ще е да спи там и ако няма проблем, тръгва. За нас ще е супер финансово, защото в момента плащаме луди пари за бавачка, а в същото време тя идва от 9 до 15, без петък. Не ме питайте как се справям с работата, и с това работният ми ден да приключва в 15 часа, плюс в петък да не работя. А в ясната ще е всеки ден до 17-18 часа и с компенсациите ще ни идва 1/3 от това, което плащаме на бавачката. Колкото и да я харесвам, не става така...
Иначе аз работя с пълна пара, карах моя си детокс, видях заветните 59 кг на кантара юхуу. Пия едни билки и те бяха game changer (между другото, с тях забременях след 2 години неуспешни опити). Сега най-големият ми страх е да не забременея случайно. Честно казано, не знам дали ще се наканя за второ дете. Вече съм на 35, малкият расте, самостоятелен е, върнах си рутината и кг и още веднъж да мина през всичко...по-скоро не. От друга страна пък, да няма брат или сестра. Не знам... Има ли други майки с моите размишления?

За ваксините - ние варицелата ще си я правим. Нашата педиатърка много държи на ваксините, аз също. Все пак, затова децата ни не измират, както са измирали преди 100 години. Аз четох статистиките и проучванията за варицелата. Поставяна е в България вече на над 100 000 деца, никакви странични реакции не се наблюдават, даже и температура е рядкост. Нашата педиатърка каза, че има същите наблюдения. Варицелата се кара тежко и не виждам защо, при условие, че има решение, детето да не се възползва, и да трябва да страда. Настоявайте на педиатрите ви да я слагат. Малко ме дразнят лекари антиваксъри. Няколко мои приятелки са с такива педиатри и всеки път са уговорки. Това, за мен, е признак на нисък интелект.

Вие как сте с говоренето? Моят плямпа вече, често му се и разбират думите Май за момента само аз и баба му сме преводачи хаха