Случи ми се нещо странно..

Бях омъжена вече, синът ми беше бебенце още. Спяхме в една стая с него, като неговото креватче беше по близо до прозореца. Беше края на зимата. Събуждам се пред нощта от допир . До мен, до леглото ни стоеше жена, облечена в бяло с нещо като качулка на главата. Беше сложила ръката си на челото ми и ми се усмихваше, а лицето и излъчваше доброта. беше млада, висока и красива. Не каза нищо, а и аз не можех да помръдна. След малко се обърна и се отдалечи в посока прозореца като все едно се разми в тъмнината. Аз съм с шест диоптъра късогледство и без очила, а пък и през нощта съм почти сляпа. Но тогава съвсем ясно виждах дори шарките на пердето и това, че прозореца е отворен! Уплаших се от преживяното, защото бях съвсем наясно, че съм будна. Както виждах ясно и в тъмното, изведнъж всичко стана мъгляво както винаги е било, когато съм без очила. Събудих мъж ми и го попитах дали той не е оставил прозореца отворен. Той разбира се отрече, още повече, че беше през зимата, кревата на детето е по близо до прозореца и никой не би го оставил отворен. А и в стаята не беше студено, ако прозореца е забравен отворен, щяхме да измръзнем, защото часа беше около 2 през нощта. Станах, затворих прозореца и до днес не мога да си обясня какво беше това. Имам и други странни случки в живота си, но едва ли ще ви е интересно да изреждам...

Когато почина вуйчо ми, същата нощ не можех да заспя и си мислех какво ли ще стане със семейството му ако това се случи. Човека си беше здрав и прав и никакви оплаквания не е имал, защо си мислех това не знам! На сутринта се обади снаха му и каза, че в съня си е починал... като чух кой се обажда - знаех за какво се обажда. На леля ми съпруга и почина от рак. Беше болен дълго време и на всички ни беше ясно, че си отива. Звъни телефона един ден - можеше да е всеки друг!, но аз го изключих направо от розетката, защото знаех, че се обажда братовчед ми да каже, че баща му е починал. Излязох и като се прибрах включих телефона, след известно време пак звънна. Знаех кой се обажда и беше така, за съжаление. На същия този мой чичо, братовчед живеещ в Пловдив, който работеше на летището, идваше от време на време в София, но много рядко. Не сме били особено близки, но е идвал 2-3 пъти у дома, защото тогава живеехме близо до аерогарата и се отбиваше преди да стигне до Люлин при роднините си. Бяхме купили нова секция и в къщи беше пълна бъркотия. Ттко и един съсед я сглобяваха, а часа беше към 22. Аз им казах да подредят малко, че ако дойде чичо Тошко от Пловдив няма къде да го настаним. Баща ми се засмя и се учуди, че го споменавам, защото Тошко идва много рядко, а и се обажда предварително пък е и късно вече. След 10-15 минути се звъни на вратата и кой мислите беше? Да, Тошко! Хванал някакъв извънреден, служебен полет, че имал работа в София и Люлин е далеч, ако може да преспи у нас тази вечер. Е, както вече споменах - нямаше как заради бъркотията. Хвана си такси човека и отиде в Люлин. Баща ми и до днес не може да повярва, че никой не се е обаждал, че Тошко пристига! А ги предупредих!  И сега се страхувам да мисля за разни неща, защото обикновено се случват. Няма как да ги знам предварително и се страхувам, че ги предизвиквам с мислите си!