Случи ми се нещо странно..

Ееее, чак пък толкоз 

Да не би да ходите на тоалетна в съседите 
шегичка 

Случвало ми се е...
Сега като се връщам назад, го отдавам на недоспиване и умора, но  все пак не съм забравила нищо.
Стана ми страшничко.. Отивам да спя.

Аз май не вярвам в такива неща, старая се да си давам логи4но обяснение за вси4ко, но все пак нека ви кажа какво ни се слу4и.На 17.02 се сгодихме с моя хубосник.Понеже живеем в друг град се прибрахме при родителите и приятелите ни(хем да си по4инем, хем да се по4ерпим) прибрахме се на 8.02 и казахме радостната новина. За да сме сами и да не пре4им отидохме в къщата на баба ми. Настанихме се и моя отиде да вземе дърва, донесе 1 кофа и се върна за още 1, като дойде втория път каза 4е някакви буркани са се с4упили(обяснение- казах му 4е сигурно някаква котка се  е вмъкнала и ги е съборила). Лягаме си ве4ерта и малко след това се 4ува как гардероба изкърца(обяснение-стар гардероб-нормално да изкарца).В събота беше задушница, но казаха 4е нетябва да се раздава щом в къщата имало радост.Понеже в стаята където спяхме има пердета и завеси, аз ве4ер спусках завесите , а сутрин ги дърпах за да влиза светлина. Единия ден се прибираме на обед и гледам прозореца отворен  , а сутринта като дръпнах завесите беше затворен-странна работа. Мъжа ми каза 4е сигурна гадния ни комшия на прави номера(ама посред бял ден ли-ако е искал да не изплаши щеше да го направи ве4ерта). Последния ден преди да си тъгнем бяхме у нашите на гости. В момента в който ставахме от масата се 4у трясък и вси4ки се спогледахме, в другия край на стаята имаше шкаф (който никой не е  отварял) и от там се баше с4упила една купа- странна работа, за това нямам обясние. Майка каза, 4е сигуно дядовците ми са се разсърдили 4е не е раздала за тях. Аз не вярвам, не би ли трябвало да се радват за нас????

    


И това, че откакто следя тази тема ме е шубе да отида до кухнята да си взема нещо сладичко късно вечер, както бях свикнала, също е отделен въпрос...

Вампири, върколаци..
Пусни си една търсачка с ключова дума" порфирия"!

Баща ми никак не се имаше с бащата на майка!Ама така се маразеха толкова години....без основателна при4ина!Мама все се съобразяваше кога да отидем на село та татко да не се сърди!Не искаше да види дядо дори и на снимка!
Дядо по4ина то4но на рожденният ден на татко!В същият 4ас когато той се е родил(с 4ас разлика)!
И сега години наред...всеки път когато баща ми празнува рожденнят си ден,си спомня за дядо!

Баба по4ина на скоро!Преди това да се слу4и,тя се обадила на майка-извикала и сестрите и,както искала да види и вси4ките си внуци,защото щяла да умре скоро(по нейните думи)!Майка не ми  се обадила,защото бях бременна в седмия месец а неискала да ме тревожи излишно!По нищо не си ли4еше 4е баба ще по4ине !Не беше болна....!
Събрала ги тя вси4ките...да се сбогува!Казала на майка,4е щяла да си отиде по Архангелов ден!Та да не пла4ела... !Обяснила и каде са и дрехите за погребението,помолила я да я сложат при дядо!Казала и-,,Като ме погребете...вземи малко пръст от гроба та на 40-ят ден да ми запалиш свещ,4е ще е студено тогава и сняг може да завали,а едва ли ще можете да дойдете до село тогава!А и Рангел(брат ми) тогава имен ден...та кое по напред да правите!,,
Искала да ме види...,,Боне-казала,що не ми доведе и Дидка да я видя ,ще си умра ...а и пра вну4ето си няма да мога да видя!Ама така ми е писано...да знаете...по Архангелов ден ще е!,,
Седмица по късно леля влиза в стаята на баба да я види що не слиза за закуска...и я намира мъртва в леглото и!Погребението беше ден преди Архангелов ден
После майка ми разказа 4е баба искала много да ме види...но си мислела,4е внимание иска,4е е от годините...На погребението не отидах....не намерих сили!Исках да я запазя в спомените си жива!А и бременна бях...неисках да се уплаша та нещо да стане с бебето...знам ли!!Неспирах да се обвинявам после,затова 4е не отидох да се сбогувам с нея!
На 40-ят ден сънувах баба!Беше се забързала към мен с протегнати ръце...Доближи ме,и ме прегърна толкова силно!Усетих 4е ми е простила...4е не ми се сърди!
На другият ден отидох до църквата ,запалих и свещ и подадох сладко(тя много го оби4аше)!
Пове4е не съм я сънувала!

Преди татко ми да почине аз сънувах, че вървя към блока, в който живеем и виждам много хора, които стоят отпред. Влизам в къщи и виждам, че няма мебели, няма килими, нищо. След 2 дни почина.
А преди дядо ми да почине, баба ми сънувала, че един камион минал и отнесъл със себе си мрежата на къщата.
И в двата случая се предсказва загуба в дома.

Изчетох всичко на веднъж...от някои истории тръпки ме побиват...братовчедка ми ми често ми е разказа вала какво ли не...като бяхме по-малки все разправяше, че като отвори гардероба и вижда странни неща... аз най-често виждам сенки, даже ми е се случвало - усещам присъствие и си мисля, че е майка ми, даже с периферното си зрение виждам силует, и почвам да си говоря... Взех да ги приемам нормално тия неща...знам, че котките виждат какво ли не, а от 20 години все се намира по някое коте вкъщи...и децата до към 3 г. виждат. Най-често ми се случва посред нощ да се събудя и да видя разни светлини...много красиви...ярки...светещи точици...и едно усещане...за божественост... но естествено това не го разказвам, защото хората се смеят...брат ми ме спуква от подигравки...абе границата с отвъдното е много тънка...

Мъжът ми каза,че ще ми забрани достъпа до форума,заради това че чета именно тази тема  и всяка вечер,го будя,преди да отида до тоалетната.писна му на човека,да му развалям дрямката.

това може да е кълбовидна мълния

Какви са тези страшни истории  Хора, довечера няма да спя заради вас.

Нямам силата да прочета всичко написано тъй като направо ми замръзна кръвта,въпреки че много харесвам такива истории,но нещо психиката ми не издържа   Момичета имате невероятната дарба да преразказвате случилото ви се ,имах чувството че чета роман на Стивън Кинг.И аз съм имала такива преживявания и никога не съм ги отдавала на "лудост"от моя страна ,винаги съм вярвала в паранормалното.Това ,че не виждаме не означава ,че не съществува .Поздравления за темата ,много интересна и  различна. 

Това ми напомня за детските  години, когато се събирахме и си разказвахме за Дама пика, как отива в болница и взима малки бебета. Съгласна съм, че има съвпадения със сънищата и реалния живот, но чак пък толкова страхотии. Извинявам се, но повечето неща някак си като се замисли човек със здрав разум, няма как да повярва. Да Тома Неверни съм. Изказвам просто моето мнение, и не искам да предизвикам спор или зли нападки. Всичко това става на подсъзнателно ниво.

бърррррррррррррррррррррр, страшничко