Случвало ми се е 2 пъти да сънувам смъртта на близки хора, които вече не са на този свят. Сънувам с подробности и емоции, сякаш съм там. И ден-два, съня става факт. Чувствам се виновна и ми е гадно. Винаги, когато сънувам близки, на които се случва нещо лошо, то се сбъдва и винаги ги предупреждавам.
и аз така, не им казвам на тях, но съм споделяла с майка си и тя все викаше...Глупостиии..
ама се случваха винаги нещата 
Страх ме е да сънувам
Не се сещам да съм имала хубав сън, винаги нещо странно, необясним за момента, видимо в бъдеще... 
Често ми се случва когато съм преуморена
и усетих онова стряскане от спъването реално...
Бял Шум
инженерното ми съзнаниего приема единствено като
"Един и същи звук може да заема различно широка честотна лента. Ако покрива всички честоти в слуховия диапазон на човека..."
Често ми се случва когато съм преуморена
Именно,нещо такова....като стряскане от нещо....Хм....Н акакво ли се дължи-може би от преуморяване,прекалено много емоций,нерви или ....
). Преди две години, докато чаках на среща на площата (през деня), я видях в тълпата-направо ми замръзна кръвта! Стои и ме гледа..... Стори ми се първо, че се припознавам. След секунди пак погледнах в същата посока, тя пак беше там -с усмивка ме гледаше. Имах чувството, че часове се гледахме, а бяха само секунди. Същата събота отидох на гроба й.