ЗА или ПРОТИВ настаняването на възрастни хора в старчески домове

Ама в старческите домове да не би да не се плаща а
Оня ден по телевизията казаха че 800 лв. на месец искали ...
Seltakis   е това е и аз това се опитвам да им кажа амааааа...
Все едно сега ти да си дадеш наистина децата в приют че се наакват и им сменяш памперсите то е същото 

Добре де, ако доходите ви са само от заплата, ходите на работа на пълен работен ден и имате болен от Алцхаймер в къщи, какво се прави тогава? И кой дава пари за сметките, храната и лекарствата ако пък не работите, а гледате денонощно болния? А какво става ако няма кой да поема разходите за живеене и разчитате само не себе си, а има такъв болен в къщи? Какво се прави ако заплатите на двама работещи родители общо са по-малко 800лв, а имат 2 деца за гледане примерно? Или такива в нашата страна не се срещат? Какво правят хората, които не могат да си позволят да се лишат от доходите си, нямат пари за болногледачи и за частен старчески дом, а имат освен това и деца за издържане и гледане? Май прибягват до услугите на държавният дом, колкото и да е нелуксозен, където таксата за престоя е процент от пенсията на болния. И то ако успеят да се доредят.
Много е лесно да се приписват геройства и да се раздават етикети на другите, тогава, когато си имал някакъв избор за да постъпиш по един или по друг начин. Какво става, когато такъв избор нямаш?
Не се заяждам с никого, само си разсъждавам в такава посока.

                           Значи, аз като съм 'за' старческите домове, то не е категорично 'за'. Във всички случаи, в които мога да гледам болен родител бих го правила сама, каквото и да ми коства това. Но ако не мога да полагам необходимите грижи за него - пращам го веднага и знам, че така е по-добре. Известно време след смъртта на чичо ми, леля загуби разсъдъка си. Не разпознава хората, не разпознава децата и внуците си - абе никой. А децата и живеят на доста км. Решиха да плащат на близка комшийка за да я наглежда, а и целия квартал много я обича и уважава, тъй като е помагала на много хора. Леля гони всички, постоянно, тъй като за нея те са непознати вече. Децата опитаха да я вземат при тях (тия, които са в Бг), и най-малкия проблем беше, че тя не ги познава, мисли че я държат насила някъде (естествено не я пускаха да излиза в голямия град, тъй като през повечето време не разбираше къде се намира) и се опитваше непрекъснато да избяга. Правеше пожари и всякакви щуротии. В крайна сметка сега е в дом, и се чувства в пъти по-добре.
                          Unknown_lady, според ситуацията, всеки намира изход за себе си. Бтв, посещавала съм старчески домове до неотдавна - изнасяхме представления някакви - и честно казано хората не са особено нещастни там. Някои прекарват седмицата там, пък уикендите си отиват на село да си видят градинката примерно.. и разни такива. Скоро се бях оплаквала от ЕОН и разказах за една жена, която беше след мен на опашката за плащане - тя също живееше в старческия дом, ноявно си имаше и собствен имот... А в старческите домове хората често се разбират по-добре, отколкото ние младите можем да ги разберем, и там се вихрят любови и страсти понякога... Абе не е този ужас, който повечето хора си представят. Просто не бих прибягнала до услугите им за любим човек, ако мога да мина и без тях.

Подкрепям това мнение

Unknown_lady  Всеки решава сам за себе си какво да прави нали това искам да кажа от много време насам и не е нужно някой да насажда мнението си че неговото е правилно .Всички случаи са толкова различни и по болест ,финанси и какво ли още не.
Не съм се правила на герой просто това ми е била съдбата  .
Нямала съм друг избор освен да ходя и да гледам болните ежедневно с двете малки деца и с минимални средства.Каквото можах направих това е.

Не се подигравам на никой. Не категоризирам хората, просто изразявам своето мнение. Да, аз съм живяла по-малко от теб. Но по-краткият живот означава и по-малко направени грешки, нали? Не ми се искаше да ставам обект на възрастова дискриминация, не мисля, че до определена възраст човек е "многознаен", а след това става умен, възпитан, благороден и безгрешен. Някои качества нямат възраст. Човек може да разсъждава, независимо на колко години е - това се определя от церебралното развитие, а не от едно число (годината на раждане). Просто мненията ни са различни. Аз уважавам правото на избор, както и на собствено мнение. Надявам се, че ти също.

                          Хахаха, това е категорично невярно  .

"ако това", "ако онова"....в частния случай описваш една мизерна картина, дето не само болния от Алцхаймер старец, ами и непрокопсаните му деца - неудачници е по-добре да се гръмнат, отколкото да водят този мизерен животец....В общия случай човек цял живот е блъскал и колкото и некадърен да е бил или прецакан от смяната на режимите да е, все едно жилище си е построил. Да, ама в нашата действителност най-логичното и нормалното нещо е децата и внуците да се настанят в това апартаментче и като им дойде твърде нанагорно с парите или твърде гнусно с насраните гащи да изритат стареца в дом, гузно оправдавайки се "ама те там ще се грижат по-добре за него"....абе, хора, ами нали този апартамент струва 20-30-50-100 хиляди евро, как така няма пари?!...Аз лично ще се погрижа колкото и сенилен да стана, да се възползвам от парите и имотите си ДО КРАЯ на живота си, а децата ако са здрави и прави няма да ги мисля, че ще си цапат ръцете с гниещата ми плът и фекалии  

НАПЪЛНО ТЕ ПОДКРЕПЯМ.

А когато "децата" не са получили ни апартаментче, ни помощ по гледане на техните си деца, плащат си всичко по разходите на последните, т.е.- не са получили ни материална ни друга помощ след пълнолетие, нямат среден семеен доход от 3000.00 лв., от който да могат да отделят 1/3 за гледач /такива и рядко се намират за гледане на възрастен- това от опит личен споделям/ и не могат да си позволят лукса да си седят дома с години?
Лично аз не виждам тука общо правило, което, като не го спазиш, си морална отрепка или дори "егоист".

Не се турям в никое число, родителите ми са здрави прави и имам пари за гледач, не съм в ничий апартамент и за децата си съм плащала лично аз да бъдат отгледани, не от бабите си. Имам обаче разни хора, дето сами си купуват жилища, сами се справят с децата си и не могат да си позволят да гледат възрастен, защото той, в определено състояние, иска непрестанни грижи, понякога наистина с години и нямат пари ни за гледач, ни за частен старчески дом, нито стая за възрастния човек.
Апропо- преди години заверявах подпис в един дом. Имаха точно една стая, с баба- инвалид от 11 години и дете, което трябваше да учи в същата тази стая. Търсеха й място, не ми и мина през ума да ги обвиня, дори мислено, хората.

Знаеш ли аз от свекърва ми нямам и едно копче дадено камо ли за апартамент  
Живеели сме на една заплата с двете деца и съм гледала болните като сготвя за нас две чинийки винаги ще има и за тях .... едно време нямаше памперси като сега ръцете ми изгниха да пера напикани и насрани гащи и пак съм се справила .Не  е най важното тука апартаменти и кой какво е приписал ,а самото отношение към възрастните ни родители и не забравяйте ,че и някой от вас ще стигнете до  това положение и тогава съм 100% сигурна че ще  те е грижа   децата ти дали  имат  средства да те гледат  и къде ще те гледат.

Супер много се издразних. Много се радвам на хората, които имат силите да се справят в тази ситуация. Сега ще ви разкажа какво стана с моите дядо и баба.
Баб на легло от години. Дядо се грижи за нея, в техния си имот. Ние помагаме с каквото можем. В един момент грижите му просто не стигаха. Наложи се да я гледа медицинско лице. В този хоспис (старчески дом с медицински грижи) я вдигнаха на крака. За жалост не поживя много след това.

Дядо ми остана В имота си. Но от мъка по баба всеки път по спешност го караха с инфаркт. В къщи не искаше да седи. Шум, едно друго. Отиде и той в стрчески дом. Имаше си компания, имаше кой да се грижи за него, намери си приятели, беше сред природата, разхождаше се. Имаше си телевизор в стаята.

Не си мислете, че е супер да се оставят хората там, но понякога колкото и имоти и пари да имаш имаш нужда и от друг тип грижа. И то от внимание. Понякога децата не могат да го дадат.

Не съм съгласна, че е същото.  Явно моето мислене е наистина по-егоистично от на повечето хора. Не съм почитател на фразата " Аз съм те гледал, сега ти си длъжен да ме гледаш". За мен съдбата на родителя е да отгледа децата си и да ги пусне да живеят собствения си живот. А не да ги обременява със себе си. Не казвам тотално да се отдръпнат един от друг и да не се обичат,уважават и помагат, но да отнемаш на сина си(дъщеря си) правото да се отдаде на новото си семейство(жена/мъж деца)  за мен е чиста проба егоизъм.Това е.

Е, ако за цял живот не си успял да туриш барем една собствена керемидка над главата си, която за зор-заман да бъде продадена в нужда, а пък децата ти са се справяли сами в живота...е то тогава си заслужаваш да бъдеш изритан...като куче!   ....ама то пък всъщност откъде да бъдеш изритан, нали нямаш жилище?  

Зиче, не обсъждам въобще лично ни родителите си, ни себе си, най- малкото защото винаги мога да се представя във възможно най- благоприятна светлина, без друго тук никой не може да провери. Мога да напиша как самоотвержено гледам де- що пенсионер има из блока, все тая обаче, без друго форумът е пълен с подобни писанки на благородни хора. Един по- малко е от полза. Венец на благородници без друго няма да слагам.
Просто ги упоменах във връзка, че в момента, дай Боже и за напред, са в цветущо здраве, в техния дом си живеят, но и аз си живея в моя, а и имам пари да им наема гледач, именно поради което подчертах, че не изхождам от лични мотиви, а наблюдавам околните, за които е обективно изключително сложно да полагат лични сили или да плащат на домашен гледач, особено когато се грижат за малки деца и са на средна работна заплата.
Разбрахме се, Селтакис. Не за изритване, а зе негледане иде реч, т.е. за настаняването на стахи хора в домове за такива, независимо дали си имат свой дом или не.