Трябва ли да се месим в живота на порасналото си дете

То голямо геройство никой да не се интересува къде си. Моят мъж пък не заспива докато не си дойда, даже обикновено идва да ме прибира. Аз също не заспивам докато той не си дойде. Не е контрол, грижа е.
В случая на авторката може би е добре да пуснат пиленцето да полети, пък каквото му е подготвила съдбата.

Тя днес щеше да гледа квартира.
Ако е самостоятелна, се изнася, не се репчи на хора, дето са я търпяли 10 години над обичайното, че и с гадже.
Баба ми казваше за такива: " Хем шутО, хем боде". В превод - хем негодно, хем се репчи.

Не вярвам.
Направила се е на нещастната блудница.
И горките хора.
Инфантилна работа.

Горките хора, с баща насилник, вярно, майката горката, ама таткото е ужас

А тя ЩО " дири" там 😀
Нали е великата пътешественичка и купонджийка

Точно. Хем на хляба мекото, хем на живота - лекото и баба знае.

Според авторката, тя уж живееше отделно още преди няколко години.
Даже и авторката беше тръгнала да се изнася.
После се оказа, че си е стояла с гаджето у тях.
Та не се знае знае ли се.

Еее, хайде стига, като се зададе конкретен въпрос, на който не може да се отговори, веднага се привежда аргумента с "ох, ама тя историята не е истинска", а през останалото време си върви вече 20 страници.

Или ще се коментира само хипотетично и всеки ще си казва мнението, или ще се коментира плътно по казуса. Не постоянно да се сменя наративът.

На въпроса има много отговори вече.
И то плътно по казуса, без намесване на непълнолетни, съпрузи и т.н.
Аз чакам развръзката.

Да има финансовата възможност да живее и се издържа сама,е няма да й остава кой знае колко,но ще се справя.
Днес да ще гледа квартира,дано й хареса.

Бях страхлива и контролираща майка и въпреки това, се случиха неща, които дори не съм очаквала. Тогава разбрах, че нищо не зависи от нас. Както са казали: ако ти е писано да се удавиш, няма да те блъсне кола. Наистина нищо не зависи от нас. Някои се отчайват като го разберат, други го отричат, аз живея по-спокойно откакто изтървах контрола.

Не й е лесно на 26-годишната. Токсично гадже, къса с него и се връща при токсични родители, които задават токсични въпроси, съдържащи отговора: трябва ли да се меся в живота на порасналото си дете?
Ами, не трябва, госпожо! В ничий живот не трябва да се месите. Ние, хората, со се дъщеря ви, правим разни неща, които вие няма да харесате. Вие също правите неща, които ние не харесваме. Да не си пречим и да се оставим всеки от нас да си мине през това, през което му е писано и иска да мине.
Тя може да си пада по токсични мъже. Може в тях да намира тръпката. Може да са й по-интересни от кротушките. Може да страда по насилника си, може да се затваря от вас, но и от себе си, за да го забрави. Няма я тук, за да ни сподели защо си стои изолирана. Вероятно вече е убедена, че не я разбирате и няма причини да споделя на вас и да получава от вас обратна връзка. Има си приятелки, собствена среда за целта, а може и психолог да си е намерила, с когото да споделя. Оставете я да си живее живота такъв, какъвто си въобразява, че й пасва.
Вие сте я отгледали, възпитали, дали сте й майчина любов. Не можете да й дадете приятелска, съпружеска и партньорска и затова не се бъркайте там, където вече нямате работа.
Останете си добри родители. Дръжте дома си отворен за нея за празници. Разменяйте си подаръци. Чувайте се дежурно по телефона. Предполагам, че ви е достатъчно да знаете, че е добре и се забавлява. Не ровичкате да търсите и проблеми под всичко това. Ще й мине и с годините ще ви приеме такива, каквито сте (далече от идеални и знаещи как се живее този живот)!

Малко родители ще се задоволят само с дежурно честитене на празниците и ще оставят нещата на съдбата, ако детето им си пада по токсични мъже.
Все пак така вероятността да си я получат в 2 на 1, докато отношенията са ескалирали, а те дежурно са си честитяли Коледа се увеличава.

Не, не... Нека си общуват доста по-често, нека всеки ден да се виждат, ако имат време, желание и необходимост.
Но специално на семейни празници, домът им да остане отворен. А не съм казала САМО по празници да общуват.
Нямам предвид да карат Нова година заедно на купон.
Давам съвет, да не затварят дома си и сърцата си за детето, защото  е избрало път, различен от техния. Това не ги прави врагове.
Толкова ли не се разбира добронамереният тон, с който пиша, та се отива в крайност САМО по празници, или в другата - на ВСИЧКИ празници.
Аз сега заминавам за чужбина и няма да бъда на Великден със семейството. И то за пореден Великден.

А окей, така го разбрах.
За мен трябва да си изградят обратно път към нея, но не за да я контролират, а да може да споделя свободно, каквото прецени. Дълго и трудно ще е.