Съфорумки с намален слух -2

⸻

Здравейте, мили дами,

Пиша този дълъг пост с много уважение и съпричастност към всяка от вас, която се бори със слухови проблеми. Искам да споделя моята история – не защото имам всички отговори, а защото вярвам, че понякога една лична история може да даде посока, кураж или поне повод за размисъл.

Преди около 25 години при мен беше установено, че не чувам част от високите честоти – около 5%. Тогава това не се възприемаше като сериозен проблем. Всъщност изследването беше направено по съвсем друга причина – замаяност, главоболие, съмнения за синузит, чести настинки, болки в гърлото, проблеми с носа. Загубата на високите честоти беше по-скоро „странична находка“, отколкото централният проблем.

Минаха години. Живях в различни държави – Италия, Швейцария, Германия. Имах достъп до отлично медицинско обслужване.  Вярвала съм на лекарите и съм съблюдавала съветите за по-малко стрес, шумово натоварване и здравословен начин на живот.
Обясненията за моя проблем бяха  - стрес, умора, натоварване.  
Приех го тогава и се опитвах да живея по здравословен начин, но....нищо не помагаше и от 5 % станаха 15% , а сега вече 65%....
Винаги съм била позитивен човек, борбен, с вяра в бъдещето.

Преди няколко години се случи нещо важно – получих диагноза ревматоиден артрит. Днес се лекувам с метотрексат и биологична терапия, която държи заболяването под контрол. И тук започнаха моите размисли.

Започнах да чета, да търся, да се интересувам. Оказа се, че има научни публикации и наблюдения, които свързват автоимунните заболявания – включително ревматоиден артрит – със слухови нарушения. Съществуват данни за т.нар. автоимунно засягане на вътрешното ухо. При автоимунните процеси имунната система атакува собствените тъкани – а вътрешното ухо не е изключение.

Много хора около мен имат автоимунни заболявания – Хашимото, синдром на Сьогрен, ревматоиден артрит и други. Автоимунните състояния стават все по-чести. И затова искам да ви насоча към нещо важно: ако имате загуба на слуха, особено ако е необяснима или прогресираща, помислете дали не си струва да се изследвате и за автоимунен процес.

Не казвам, че това е причината при всички. Надявам се при повечето от вас да не е така. Но ако има такава възможност, по-добре е човек да знае. Ранната диагноза при автоимунните заболявания има огромно значение.

Що се отнася до слуховите апарати – аз лично избрах да не използвам такъв, въпреки че имах възможност да получа едни от най-модерните модели в Германия и Швейцария. Това е мое лично решение. Опасенията ми бяха, че ако започна да разчитам изцяло на апарат, слуховата ми система ще свикне с външната подкрепа. Дали това е абсолютно научно доказано или не – не мога да твърдя. Но аз избрах да се адаптирам по друг начин.

Интересно е, че в последно време открих нещо много практично – използвам слушалки за мобилен телефон с режим „прозрачност“ (transparency mode), когато съм в шумна среда или в магазин. Това усилва гласовете и ми помага изключително много. За мен това е гъвкаво решение – използвам го само когато имам нужда.

Семейството ми, колегите ми и хората около мен знаят за слуховия ми проблем. Говорят по-ясно, по-отчетливо. Не се срамувам да помоля някого да повтори. Това е изключително важно – комуникацията, откритостта и адаптацията на средата.

Живея пълноценно. Работя. Имам социален живот. Не се чувствам ограничена.

Искам да ви окуража: загубата на слух не означава край на активния живот. Но е важно да търсим причината. Да не се задоволяваме само със симптома. Да мислим по-широко – особено когато става дума за автоимунни заболявания.

Ако моята история накара поне една от вас да си направи допълнителни изследвания или да погледне на проблема от друг ъгъл – значи си е струвало да напиша този дълъг текст.

Пожелавам ви сила, яснота и правилните лекари по пътя ви. И най-вече – да не губите увереността в себе си.

Минаха години, докато отида на лекар.

После години, докато си взема първия апарат (Фонак, който всъщност стоя в шкафа, като изключим няколко разходки).

Още години за следващ апарат (Отикон), който носих първо понякога, после често.

След още години два апарата (Старки), които носих вече непрекъснато (възможно най-малките и изцяло в канала). Бяха с най-малките батерии - 10 (не в ушната мида, а в слуховия канал).

Сега апаратите ми са с ресийвър (ReSound) и въобще не се забелязват от дългата ми коса. И естествено ги нося постоянно.

И моята загуба е невросензорна и за тези тридесет и няколко години доста прогресира...