Фраза, която мразя - 2

Спорът върви към философски и споделям призива да не разводняваме, но все пак на това ще отговоря, защото рядко съм бил по-несъгласен с логическа аргументация. Което не е критика или лепене на етикет, а повод за обмяна на текущите мнения.

Думите са звукови вълни, трептене на молекули въздух. За да станат носител на информация, трябва първо да ги обвържем с някакъв смисъл. Съзнанието е това, което им придава стойност, според която можем да извършваме последващи действия като оценка, квалификация, присъда и т.н.
Понеже говориш за "отговорност" и "оправдания", това са понятия, които са следствия на оценки. Някой е оценил съзнателно действие или намерение като натоварено с отговорност или нуждаещо се от оправдание. Можеш ли да кажеш, че камъкът, спотаен в тревата носи отговорност или, че му трябва оправдание? По същия начин не можеш да обремениш звукова вълна с намерение. Намерението е функция единствено на съзнанието.
Когато вложиш в думата намерение да обидиш, да възхвалиш и т.н. тогава си проявил волята и разбирането си за света чрез тази дума. Тогава вече е хвърлен камък. Когато има нарочно вложен смисъл или намерение.

Докато ако кажа "кенгуру", което на аборигенски значи възхвала на тяхното божество, но аз нямам и хабер за това, свободната ми воля (дето дали я има е друга бира) е вложила в тая звукова вълна представата за животното, което подскача. Да я оценяваш не според вложеното намерение е като да придаваш на камъка отговорност, заслуга или нужда от оправдание. Оценяваш несъзнателна, неодушевена вибрация на въздуха за това, което би могла да бъде в друга вселена на друг език.
Такова отношение е подходящо да опише механична зависимост между зъбците на две зъбни колела, но не и между създател на света с цялата му сложност и творение. Това буквално и брутално убива всякаква идея, че някой те разбира на ниво свише по-добре, отколкото се разбираш ти сам.

Вече ако днес научаваш, че примерно "евала" е богохулство спрямо твоята вяра и искаш да спреш да го ползваш от днес натам е малко по-разбираемо. Макар, че пак - ако го употребявам по навик, без да влагам богохулно намерение и позволя на това да е тежест върху съвестта ми, то вярата ми може да е всякаква, но няма начин да е в нещо/някой, който проявява разбиране.

Разбирам гледната ти точка и ти благодаря за усилието да изложиш виждането си - много задълбочено, последователно и интелигентно! Имаш право да не си съгласен, но аз все пак си оставам с моето усещане за нещата. Пак казвам, че говоря за последствията от тези вибрации, не за това дали някой вън от мен ще оцени по един или друг начин употребата им от моя страна.
Аз не съдя този, който използва въпросните думи, не вярвам и, че Бог го прави (но съм далеч от това да претендирам, че разбирам Бога). За себе си обаче приемам за безотговорно да ги влагам в речта си, когато вече знам каква е тяхната вибрация. Представи си например, че ме чуе някой, за когото тези думи имат смисъл и ме приеме буквално. Това би могло да породи доста следствия, нали, а някои от тях може съвсем да не са благоприятни.
И не, камъкът няма нужда да оправдава съществуването си, но този, който го хвърля - да - за това, че го е хвърлил.
Бъди жив и здрав - искрено ти го пожелавам!