Какво ще кажете за фразите: „да излезем от зоната си на комфорт“ или „тази задача/работа е много предизвикателна“. Все популярни послания от корпоративната култура, в която също се вмества и изразът „да си вържем гащите“.
В областта на спорта „отбор А води на отбор Б" вече сте го обсъдили, но е толкова странен начин на изразяване, че си позволявам да го повторя.
Спортните коментатори напоследък блестят с „приятен“ и „полезен“ говор, включително и по отношение на имената на спортистите - или ще им променят удренията (днес чух за АлкАрас и ТиафО), или самото име (в един и същи мач се говореше за Серундоло и Черундоло, а Даниил Медведев стана ДАниел), или ще се скъсат да ползват тъпи умалителни (Карлитос, та Карлитос).
Не ми звучи добре и „лъки лузър“ - какъв е проблемът с „печелившия губещ“?
Но не мога да не похваля коментаторите в колоезденето по Евроспорт - много интелигентни, ерудирани и неуморими - говорят с часове в продължение на 3-седмичните обиколки и все ти е интересно да ги слушаш.
