Аз няма да забравя, преди години леля ми и семейството ѝ, продадоха наследствена къща на село на мъжа ѝ, за да могат да построят друга, по-близо до баба. Тогава не можеше да имаш 2 имота в едно населено място. Още бяха работещи и ходеха на село уикендите, но въпреки това леля си беше насадила цялата градина пролетта. На есен вече бяха продали старата къща, с готовата градина и я оставиха без един плод или зеленчук да откъснат на новите собственици, братовчед на лелинчо. На следващата година разбира се леля е направила градина на новото място и към края на лятото идват на гости новите собственици на предишната им къща. Жената, с възхита към градината и разговор провел се с лелинчо:
- Леле Х, много е хубава гадината, има всичко. При мен нищичко няма
- Ама ти сади ли тази година
- Не съм садила, ама то миналата година всичко си имаше
То бива да си прост, ама толкова не бива. Дете бях тогава, но тази роднина на лелично още я споменаваме подигравателно. Беше много обидена, че всички се смеят и съм сигурна, че до ден днешен не знае защо