Предстоящ развод с дете на 6

  • 4 811
  • 94
# 60
Ти да я изпратиш?
И тя да тръгне...
Thinking
Защо се заяждаш? Малко сутрешен хумор беше това с изпращането. На крака сме и дошли Simple Smile
Сериозното е го казах в началото – ако си представи, че завинаги ще е сама и това е по-добре, значи няма какво да го мисли. После го илюстрирах. И се видя, че няма какво да го мисли. Решила е.
Виж целия пост
# 61
Това кое кога и дали ще ще случи след развода е съвсем индивидуално и дори най-добрата форумна врачка не може да го види!

Например, при мен за 2 години, нещата се обърнаха 20 пъти.
Виж целия пост
# 62
Това кое кога и дали ще ще случи след развода е съвсем индивидуално и дори най-добрата форумна врачка не може да го види!

Например, при мен за 2 години, нещата се обърнаха 20 пъти.
Точно ти знаеш колко лайнян може да бъде един развод. Стискаме палци тук да мине спокойно, разбира се.
Виж целия пост
# 63
Всичко при всеки е изключително индивидуално това нещо го разбирам, решението за развод не съм го взела от днес за утре, а това нещо го обмислям може би от година , консултирала съм се с адвокат, знам какви ще са разходите в добрия и в лошия случай, защото може да не стане от първия път....и с мъжа ми сме говорили и неговото мнение е щом не си щастлива така да бъде, тоест уж ме обичал,но сякаш му е все тая ....
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Виж целия пост
# 64
Вече това с детето никой не може да го прогнозира и виждаш, че нито дума не съм акцентирала върху това като чертах негативите. Децата могат да се травмират от брака, колкото и от развода. Детето е сравнително малко и ще се адаптира бързо, пък е и достатъчно голямо, за да разбере какво става. Изключително важно е да се обяснява напоително, че това няма нищо общо с нея, това са си ваши отношения и вие и оставате родители и я обичате. Децата са егоцентрични и приемат, че всичко е заради тях и се отнася само към тях, та трябва да и се избие от главата, че вината е нейна.
Другото важно е никога да не се говори против баща и, никога, да се надяваме, че и той ще с въздържа от коментари. Родителят, който говори против другия отблъсква трайно детето от себе си. Изобщо не я замесвайте във вашите истории. Ако баща и я взима достатъчно често бързо ще свикне и няма да има никакви проблеми. Много от децата в градината и училище, които ще среща също ще са с разведени родители и ще види, че не е нещо драматично.
Щом и досега реално си я гледаш сама може да не усети много разликата. Драмата я правят възрастните, децата си обичат родителите и са адаптивни.
Виж целия пост
# 65
Ами ето, Нино, ти си го усетила. И аз взех решението за развод в същия момент - когато видях, че съм сама и сама си правя всичко. Аз майка, аз баща, аз водопроводчик. Че за какво ми е тоя съпруг? За нерви?
Виж целия пост
# 66
Да обмислям го вече много сериозно....просто не знам дали бъркам, дали ще е добре за детето и как би го приела.....една вечер след поредното каране заради различното ни мислене във възпитанието на детето, самото дете ме попита мамо с тати защо не се разделите.....

Е, детето е малко. Ще приеме родителските решения.
По принцип семейство с двама обичащи се родители е най-доброто за едно дете. Но ако при вас нещата са се разпаднали, детето така или иначе ще страда. Ако се разделите, може и да не страда. Не са соц времената, когато се е шушукало грозно зад гърба на дете на разведени родители. Сега много деца са с разведени родители, или с родители, които се наричат "приятелката ми, приятелят ми, майката/бащата на детето ми", с различни фамилии са, мама живее в София, татко живее в Германия, той там работи... Както го научите детето, така ще ви възприема.
Виж целия пост
# 67
Всичко при всеки е изключително индивидуално това нещо го разбирам, решението за развод не съм го взела от днес за утре, а това нещо го обмислям може би от година , консултирала съм се с адвокат, знам какви ще са разходите в добрия и в лошия случай, защото може да не стане от първия път....и с мъжа ми сме говорили и неговото мнение е щом не си щастлива така да бъде, тоест уж ме обичал,но сякаш му е все тая ....
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Ами не чакай повече!
Аида- страхотни коментари , адмирации.
Усетих и аз ,че няколко потребителки те плашат ,че сама ще си останеш в детската стая на майка ти. Пълни глупости! Животът ти тепърва ще започне след развода! Ти дори не си имала пълноценно семейство с този, за да го търпиш това заради обществото. И изобщо има ли общество? И ако има, на теб какво ти пука за мнението на Пенка от съседния блок. Един живот имаме, втора серия няма!
Виж целия пост
# 68
Ами ето, Нино, ти си го усетила. И аз взех решението за развод в същия момент - когато видях, че съм сама и сама си правя всичко. Аз майка, аз баща, аз водопроводчик. Че за какво ми е тоя съпруг? За нерви?
тя, логиката, е интересна. като мога да готвя , да пускам пералнята, да си зашия копчето, да пусна прахосмукачката за какво ми е жената?  Smiley

Скрит текст:
Всичко при всеки е изключително индивидуално това нещо го разбирам, решението за развод не съм го взела от днес за утре, а това нещо го обмислям може би от година , консултирала съм се с адвокат, знам какви ще са разходите в добрия и в лошия случай, защото може да не стане от първия път....и с мъжа ми сме говорили и неговото мнение е щом не си щастлива така да бъде, тоест уж ме обичал,но сякаш му е все тая ....
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Ами не чакай повече!
Аида- страхотни коментари , адмирации.
Усетих и аз ,че няколко потребителки те плашат ,че сама ще си останеш в детската стая на майка ти. Пълни глупости! Животът ти тепърва ще започне след развода! Ти дори не си имала пълноценно семейство с този, за да го търпиш това заради обществото. И изобщо има ли общество? И ако има, на теб какво ти пука за мнението на Пенка от съседния блок.
Един живот имаме, втора серия няма!

rotfImbo
Виж целия пост
# 69
Ами ето, Нино, ти си го усетила. И аз взех решението за развод в същия момент - когато видях, че съм сама и сама си правя всичко. Аз майка, аз баща, аз водопроводчик. Че за какво ми е тоя съпруг? За нерви?
тя, логиката, е интересна. като мога да готвя , да пускам пералнята, да си зашия копчето, да пусна прахосмукачката за какво ми е жената?  Smiley

Скрит текст:
Всичко при всеки е изключително индивидуално това нещо го разбирам, решението за развод не съм го взела от днес за утре, а това нещо го обмислям може би от година , консултирала съм се с адвокат, знам какви ще са разходите в добрия и в лошия случай, защото може да не стане от първия път....и с мъжа ми сме говорили и неговото мнение е щом не си щастлива така да бъде, тоест уж ме обичал,но сякаш му е все тая ....
Пуснах темата за да чуя наистина отстрани как изглеждат нещата и как мисли всяка една от вас...
А от какво ме е страх до сега ли ...от реакцията на детето и как би се отразило всичко, каква травма ще е за нея и съм във вечния въпрос тя щастлива ли е сега? И дали всичко да си продължава така? От години се оправям с грижите за нея сама, с покупки за дрехи, обувки, водя я на тренировки, графика ми се върти около нея, ако на мен ми се наложи нещо най често я гледа майка ми, защото баща й вече си е направил планове.
Въобще не си мисля че след развод ще е много лесно, но не е невъзможно, а и може да е наивно но вярвам в щастието и мисля че може някога да се случи.
В момента също съм сама от дълго време, но пред обществото се видя омъжена.
Ами не чакай повече!
Аида- страхотни коментари , адмирации.
Усетих и аз ,че няколко потребителки те плашат ,че сама ще си останеш в детската стая на майка ти. Пълни глупости! Животът ти тепърва ще започне след развода! Ти дори не си имала пълноценно семейство с този, за да го търпиш това заради обществото. И изобщо има ли общество? И ако има, на теб какво ти пука за мнението на Пенка от съседния блок.
Един живот имаме, втора серия няма!

rotfImbo
Хехе, сладур. Още си тук, радвам се Simple Smile
Виж целия пост
# 70
Мисля, че за детето е по-травматично да живее сред вечни скандали. Аз съм израснала в такова семейство и мога да кажа, че това има сериозен импакт върху мен. Аз съм разведена естествено, но и някак никога не съм вярвала, че може да съществува вечно здрава връзка и че ще бъда с един човек, докато смъртта ни раздели. Такава мисъл все още ме плаши.

На твое място бих се развела заради себе си и заради детето. Вярно е, че може и да не срещнеш друг мъж, с който да си паснете. Това по принцип е трудна работа и въпрос на късмет. Но ако си свободна поне имаш шанс да срещнеш някого вместо да си прекараш живота в скандали с безразличен мъж. Животът ти донякъде ще се улесни, защото без мъж вкъщи ще готвиш, пазаруваш, чистит и переш значително по-малко и яе имаш повече време за себе си и детето.
Виж целия пост
# 71
Именно това не искам да се случва, в стремежа си да остана да бъдем семейство, да е спокойна че тати е вкъщи, мисля че правя обратното, показвам й как не би трябвало да изглежда едно семейство....
Виж целия пост
# 72
Nino5656, а таткото, той на какво мнение е? дали смята, че "така сте си добре" или какво?
Виж целия пост
# 73
Да смята че така сме си добре и него по този начин го устройва да си живеем.
Виж целия пост
# 74
Той си е супер. Защо да не го устройва? Ангажименти - нулеви, домът - под конец, секс, топла манджа. За къде да се пъне тоя?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия