Априлче 2025г./тема 8/

ха сега някой да ми каже, че аз не знам и моето бебе щяло да бъде малко🤣 ех, олекна ми

На 19.04 следобяд ми пада тапата, в 21:20ч. ми изтичат част водите и са зеленикави. Малко преди полунощ ме приеха в болницата. Разкритие само едно пръстче.....Най-лошият сценарий е да ти изтекат водите преди да има контракции. Погледнаха ме на ехограф(лекарката вика, че би трябвало да е 3500, което е пълна глупост и не видя най-важното нещо, което щеше да коства живота и на двама ни!, пуснаха тонове и ме оставиха на една кушетка. Към 1ч сутринта започнаха нерегулярни контракциии на 15-20мин, после един час на 6 мин. и т.н. Преди да си тръгне нощната смяна ме прегледа за разкритие и ми казва 5 см, казвам си йееее, геройче съм, още толкова и ще се гушкаме. Идва след два часа другата смяна и ми казва 2-3см......бях толкова отчаяна. Тя ме заряза с часове, постоянно питах, извикаха я след не знам колко време, но разкритието било същото. Реално раждах по естествен път около 10-11 часа с нерегулярни контракции. След това ми включиха окситоцин към 13ч. и ме накараха да вървя в коридора със системата. Естествено контракциите станаха прекалено непоносими.....вече раждам 15 часа без упойка. Към 17:30ч повиках анестезиолог, защото 15-16часа с контракции, без вода, без храна, без сън те оставят без сили, а тепърва трябва да напъвам. Поставянето на епидурална упойка не е особено приятно, бях вързана на не знам колко места. Общо за целия престой имах абокати на общо пет места. До последно си и останах с два. Идва към 20:30ч другата смяна и след всичките мъки се оказва, че разкритието е 5-6см. Иначе усещах всяка една контракция след упойката, но без болка. На 5 мин. бяха. Пуснаха ми тонове и за първи път контракции. Оказа се, че и двете не са добре. Лекарят беше възмутен как още ме държат и аз самата не съм настоявала за секцио. Почти 24 часа без води, а секцио се прави на максимум 12-18 часа без води. Моите бяха и зелени, вече бяха изтекли всичките отдавна. Казаха ми да решавам, но нямам време, вкараха ме за спешно секцио и казаха с пълна упойка. Махнаха епидуралната, защото за нея е трябвало много висока доза. Надишаха ме с кислород, сложиха абокат, венозна и после интубация. За мен си беше шок! Събудих се много зле, цялата трепераща и ужасни болки, много тежки торби с лед и пясък на корема. Казаха ми мерките на бебчо и че почти е бил починал....цели 4 пъти стегнато увита пъпна връв около вратлето и рамото, никакъв шанс за естествено раждане!!!!!! А това може да се види и на най-тъпия ехограф.....Не е изплакал веднага, вкарват го веднага в кувьоз на кислород и антибиотици. Моето положение не е било по-добре, ако не ни бяха вкарали за секцио. При мен не е било просто секцио, а коремна операция. Левият ми яйчник изобщо го нямало, някъде е потънал в червата, ужасни сраствания, които са превили плацентата на две и напълно изместена матка вдясно. Лекарят каза, че съм загубила много кръв и предупреди, че трябва двама души да има в готовност да дарят кръв. За щастие не се наложи. Възстановяването ми е много бавно, повече от три дни бях в реанимация, а бебчо в кувьоза. За първи път го видях в кувьоза за малко чаааак в сряда. Вчера ми го докараха, а аз бях в паника. Учим се да се кърмим и след това пие адаптирано мляко. Още е на два вида антибиотици и чакаме хемокултурата. Цяла вечност сме в болницата и искам вече да се прибираме. Искаме да сме си с тати. Нямаме идея кога ще са готови резултатите. Стискайте палци за добри резултати и скоро да сме си вкъщи и да забравим този кошмар.