Аз също съм ЗА голямата разлика м/у децата.Докато синът ми беше малък,не се замислях за второ.Но когато порасна,започна да се сърди,че няма с кого да си играе.И мен понякога ми писваше от работа и обедната почивка като изляза се радвах и завиждах на майките с колички,как се разхождат безгрижно,а аз трябва да се връщам да се занимавам с глупости.Харесвам си работата,но понякога ми идва нанагорнище.И така,започнах да изпитвам носталгия по моето 1-во майчинство,и си викам защо пък да не се повтори.А и много исках момиченце.Казах ма мъжо-Хайде-и готово от 1-вия път.И то -момиче.Като разбрах в 4-тия месец пола,бях на 7-мото небе.А и сестра ми и зълва ми бяха по това бременни,може би и това се е оказало доста заразно.
Синът ми също ми помага и се занимава с малката.
А малката разлика и тя си има своите предимства,че като пораснат децата,ще имат общи интереси,ще са на един акъл,както се казва.
Абе,не знам при вас как е,но в Добрич раждаемостта страшно се увеличи,което е добре,естествено.Все повече семейства се решават на 2-ро дете.А на много мои познати им се иска и 3-то.
Айде,засега,че се поулях нещо
Е, ние работим по третото, надявам се на 2-годишна разлика с Коки...

- 2момичета и 2момчета. 
Като го родих (изключително тежко раждане
с опасност за живота) не исакх да чуя за други деца повече. Но Емо като на стана на 2 и половина - 3 г. и почнах да се "престрашавам" и да се настройвам психически. Е, настройката и колебанието ми отнеха доста месеци и така когато се почувствах готова и поискахме Теодора тя се получи от първи път (с Емо също беше така), а Емо беше вече на 4г. без 2 месеца. Така разликата м/у първото и второ при нас е 4г и 7 месеца. И при Емо понякога помага, понякога пречи. Но по-скоро приемам доста спокойно факта, че има малка ревност от негова страна и това е причината понякога да прави на инат на Тея - примерно вижда я, че се пресяа към нещо, което не стига, а той си стои; тя започва да мрънка искайки предмета, но той само й хвърля един поглед и не реагира...; тя вече се разревава истински ( а напоследък казва "дай!", а той не й обръща внимание... Ей такива работи. Има моменти, в които се дразня от това поведение, има моменти, в които съм му истински благодарна за помощта - да ми подаде нещо, да наглежда Тея докато простирам, или правя нещо в кухнята, да я разсейва докато й слагам памперс (прави й смешни физиономии
- много е важно да има здрави нерви. Смея да твърдя, че съм много добър шофьор и това е благодарение на дълга практика, но не на последно място и от дългото возене до мъжа ми - абсолютно същия маниер на каране съм възприела и сега ми казват, че карам Мъжки 



,
да не са болни ,даже и симптоми да имат, но най добре на специалит уши ,нос ,гърло да ви кажа ,защото педиатрите не реагират според мен винаги правилно,
за нови вече пролетни, че му се изпотяват много крачетата,
