Да посрещнем Цветница с добри новини! Седмицата 26-31-ви март

Сима, Дари, на мен на моменти ми се случва същото, но трае много кратко...  След това надежди и мечти ме завладяват отново, за да ме запокитят с всичка сила след това в земята.... 
Ако мога да не се надявам, като че ли по-лесно ще приемам фактите и няма да се разочаровам толкова. Добре поне че спрях да плача (дали и добре всъщност е друг въпрос  ).
Никога не съм си позволила досега да оглеждам бебешки или бременни дрехи, колички или легълца. Аз съм с ужасно лабилна психика и много лесно потъвам и може би точно заради това подсъзнанието ми ме е възпряло да залитна и натам. Иначе вече щях да съм на 4-ти километър.

Но кажете ми как да спра да се надявам и да се насоча към решението осиновяване, когато няма причина да не мога да забременея и да си имаме наше биологично бебе? Как да се примиря с тази присъда - няма причина, но не става?!

Дарилка, Симма това е начин да се опитаме да избягаме от идеята за бебе. Случвало ми се е да се сдобивам и аз с такива мисли. Ама тази тактика на мозъците ни едва ли е най-вярната, понеже дълбоко в нас желанието за бебе изобщо не изчезва, сигурна съм в това.

от вчера чета и не събирам смелост да пиша по темата. Преди 5 месеца най-после разполагахме със сумата необходима ни за фраксипарин по време на цялата бременност, направих цветна снимка и консултация с ендокринолог. Всичко беше просто супер, готови за стартиране и само 4 дни по-късно ми откриха нещо, което стопира плановете за бебе поне за 3 години или завинаги.
Много е трудно да те върнат на нулата или още по-назад. Добре, че правихме ремонт, че по цял ден бях заета с това.
След ремонта обаче депресията така ме трясна, че място не мжоех да си намеря. Рев по цял ден, мисли защо аз, защо така, защо на мен, за какво ми е тази детска стая, дали, кога. Кошмар.
Купихме книга за осиновяване. прочетох я на един дъх. Депресира ме още повече. Как може ако осиновиш дете да си останеш просто някой, който само се грижи за това дете и то да не те обича. Съпругът ми я чете и той задаваше въпроси, на които нямам отговори.
Четях форума за осиновяване, рабирах, че това е нашият начин да имаме дете, но не можех да преодолея болката, че няма да бъда бременна, няма да родя дете, да кърмя, ей такива толкова нормални неща за повечето хора. Много боли.
просто в един момент трябва да избираш- да родя и да рискувам или да  бъда майка и да се радвам на всеки един момент от това да бъдеш родител - със своите болки, проблеми.
Подали сме документи. Чакаме първата среща със социалния работник след 1 седмица. И аз вече мисля как ще обзаведа стаята, правя списък с необходимите неща и съм щастлива, спокойна, защото моето дете е някъде там и ме чака.
скоро се видяхме с приятели, които чакат дете, но не знаят какви проблеми имаме. Ей така в разговора гордия бъдещ татко каза колко е вълнуващо да усещаш ритниците на бебето. В този момент със съпруга ми млъкнахме- усетих направо болезнено как моят съпруг няма да изпита това нещо. Адска болка, но след това отмина, защото вече живеем за нещо друго, защото надявам се скоро ще бъдем родители.
Решението не взехме лесно, знам, че се отказвам от някакви мечти, но имам нови, по-хубави и аз съм по-спокоен и по-ведър човек

Всички тук сме с болка и за всеки неговата е най-голяма и най-тежка... Искрено съчувствам на всички ви и се моля и нас съдбата да изненада приятно, както често в разказите си нормално забременелите жени говорят "Кога е станало така и не рабрах?". Ние със сигурност знаем кога не става, а болката от това е ужасна. Момичета неи сме специал, по-особенни, можеби много по-чувствителни и финни същества, не трябва да се чувствама ограбени или нищожни. Силата, която имаме да се борим и да се радваме на щастието, което за сега не е наше е огромен дар. Ако жена, която не е срещтнала любимия си и е на години ви каже колко ви завижда, че имате човек до себи си и липсата на бебе е най-малкото , за което можете да сте тъжни, какво ще и отговорите? 
Пожелавам сила и кураж на всички, независимо с какво се борим и какви решения трябва да вземаме! Благодаря, че ви открих и можем да си помагаме!
А сега нека се усмихнем и да се подготвим за предстоящите красиви празници Лазаров ден  и Цветница - украсете домовете си и душите си. Господ ще ни даде това, от което най-много имаме нужда точно тогава, когато трябва - нека имаме очи да го видим и сърце да го усетим!
 

Браво!Ти си силна жена.Знам какво е да те гледат и да ти говорят неща,от който може да превъртиш,но хората са такива-несъобразителни.Решението да си осиновите детенце е най-благородното нещо.Да наистина,няма да се усетят радостите от бременноста,но това не значи,че няма да бъдеш добра майка,и,че детето няма да те обича като собствена такава!
Прекланям се пред твоята смелост!Мисля,че ще бъдеш много щастлива с това,което те чака някъде там...чака да го прегърнеш и да го обичаш!Не се впрягай на хорските приказки.Аз загубих момиченцето си и горе-долу изпитвам същите чувства като твойте.
Продължавай смело напред!
Пиши как се развиват нещата при теб.
Мнооого успех!

wа_ wа 

Със сигурност ще бъдете прекрасни родители и ще изпитате огромно щастие с детенцето което ви чака.И покрай него бързо ще минат тези три години и се надявам тогава да опитате да създадете своето биологично детенце и да изпиташ и щастието да забременееш и да родиш дете.Ти си прекрасна и силна жена

Ва, много  ама много се радвам за вас!Ето ти си една от най-силните жени тук!!!
Повярвай ми като видиш малкото същество, ще усетиш топлината, която си търсила!Имам близка, която си осинови детенце и затова съм запозната...не е толкова страшно, колкото ни се струва в началото.
Винаги ще ти липсват някакви неща, ама живота е такъв, едни не могат да са бременни, други са сляпи или в инвалидни колички!

Момичета, знам, че ви боли много...мен също...незнам дали осъзнавате, но все пак нещата наистина не са толкова черни...поне сме здрави и можем да си осиновим дечица!!!

Егоизма е голямо нещо, но както в Зачатие някой беше казал...та нима нашите гени са идеални, та държим толкова да ги наследят децата ни...това вече е много дълбоко в темата и сигурно ще ви прозвучи тъпо...но е факт...

Ва, желая ти след като си вземете детенцето, което ще те обича много, ще видиш...да изпиташ и другото, за което си мечтала!!!
Много вярвам, че скоро ще се включиш с хубави новини!Желая ти го скоро!

Браво, Душка!
Момичета, всички ще бъдете прекрасни майки...просто приемете, че има хора, които са много по-зле, а ние имаме изход, това е най-важното!
И не ми казвайте, че аз съм много силна, просто се опитвам да не изпусна живота си, гледайки тъжно...докато той отлита и един ден, обръщайки се да съм на 60, отчаяна и депресирана от всичко!

Успех и весели празници отново от мен!
Идва Великден, търсете положителното и се забавлявайте!
Прегръщам ви всичките!
     

Миличка колежке, миличка wа_ wа
Знаеш мнението ми по-въпроса. А последните ти думи в постинга са най-важите. Ще имате дете, ще го обичате, ще му се радвате, и то ще ви отговаря със същото. Двамата сте прекрасни хора, а децата най-лесно и бързо усещат това. Детенцето ще Ви обожава, защото Вие ще сте неговият свят. 

Здравейте момичета,

Благодаря ви за стиснатите палци. Резултатът от лапарото е странен и неочакван - тръбата, която мислехме за непроходима, си е напълно наред, права, хубава, но за сметка на това имам най-високата степен на ендометриоза и много сраствания, спомен от сливенските хирурзи. Лапарото като за лапаро беше сравнително тежко, но все пак си е лапаро, не коремна операция, така че ето ме у дома още на следващия ден. Първата ми мисъл като се събудих от упойка беше: "Гадове такива, излъгаха ме, че няма да боли, а то си боли"  Но ви уверявам, че болките са напълно поносими, честна честна дума! Дори вечерта сестрата ми предложи нимезил за успокояване на болките, но аз го отказах и спах като буба  Предполагам че болките са били защото Стаменов е трябвало бая ендометриоза да изгори. Но на който му предстои диагностично лапаро, болки сигурно почти няма да има.

Искам да ви споделя кое ме успокои най-много. Като влязох в операционната, разбира се ме обзе паника. В един момент анестезиоложката каза: "Хайде, започваме. С Бога напред" и започна да вкарва упойката. И една от последните ми мисли преди да ме хване беше: "Колко хубаво, че ще се уповаваме на Бога по време на операцията!" Въобще, много съм благодарна на целия екип на д-р Стаменов и хирургичното отделение в клиника Малинов за грижите, които положиха. В момента съм си у нас, чувствам се не много добре и си рева, но предполагам е от упойката и емоциите и неочакваните новини.

Ва ва,  Често те мисля, макар да не пишеш често тук. Знам, че с мъжа ти минавате през трудности, каквито дори не можем да си представим. Моля се за вас едно по едно да преборите всички препядствия. Вие сте едни от хората, за чието щастие ще се радвам най-много, когато го постигнете! 

Гризката  браво за тръбата, ама кофти за ендометриозата
Какво следва от тук нататък, предполагам се е постарал да изчисти огнищата д-ра, ще имаш ли хормонално лечение?

Ще стискам палци за теб. Иначе луха някаква позитивност от постинга ти, въпреки лошата диагноза

Браво за куража Гризка!

Знам как се чувстваш. Моето лапаро беше преди 10 дни...и също като на теб ми откриха ендометриоза...
Хубавото е че с всеки следващ ден ще се чувстваш в пъти по добре. Аз на 5тия ден бях на работа за по няколко часа, а вече съм на цял ден.

Всичко ще мине

А какво ти каза Стаменов? какъв ще ви е плана за действие?

Чета днес цял ден какво пишете и... гадно ми стана! Не е честно! wa_wa , не съм знаела, че имаш проблеми от такава степен, че да се стигне до осиновяване... много съжалявам, но предполагам, че ще се справите двамата, за да станете поне трима и всичко ще се нареди!
Гризка, поздравления, ама пак ми е гадно за ендометриозата, но все пак, предполагам, че нещата са се пооправили... Ох, още толкова много неща не зная и не съм наясно с тях, но от това, което пишете, много неща разбирам. Та по въпроса - предполагам, че въпреки това, което е видял доктора, все пак дори и временно е подобрил нещата, и се надявам скоро да се похвалиш с още по- добра новина!

Благодаря ви за подкрепата. Най-вероятно ще проведем хормонално лечение, няма как... Не е концерт по желание, дето се вика.

Ва-ва, радвам се, че събра кураж и разказа на всички.
Думите ми осиновяването предния ден бяха насочени към теб, много исках да споделиш.
Това означава, че вече си свободна и на прав път.

Гризката, късмет!

Ва, определено си много силна, щом вече сте докарали нещата до първа среща със социалните.
И някой спомена следното
Може и да не са толкова големи проблемите и пак до там да стигнеш, просто защото времето лети, а не ти се иска да си сменяш мъжа, както имаше едно признание на жена, която забременяла от много по-млад мъж, но не съпругът и, та сега се чудела как ще живее с тази тайна цял живот.