Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 439

Публикувана: 13 апр. 2025, 09:54 ч.
Последно мнение: 5 юли 2025, 14:41 ч.

36 028
737

mariana51 - Ветеран

Марта_49

Ветеран

# 225 12 май 2025, 08:23 ч.

Добро утро момичета
Хубав и успешен ден понеделник, както и нова работна седмица!

Каан и Мерием също работят - т.е. снимат. Някъде ми попадна тяхна работна снимка. Чакаме с нетърпение и ще гледаме рекламните клипове. Интересно ще ми е, как за 1-2 минути ще вместят информацията. И дали ще е само 1 рекламен клип или ще са няколко?

Последването в Инстаграм е знак за уважение.

Виж целия пост

Ветеран

# 226 12 май 2025, 08:47 ч.

Добро утро в ден понеделник, успешен да е.
За начало на деня - още моменти от заснемането на промо видеото с Енгин.

Виж целия пост

Z

# 227 12 май 2025, 09:01 ч.

Понеделнишки привет и от мен. Много снимки и новини напоследък. Това само може да ни радва и дано е предвестник на още повече и по-интересни...
В заключение на моите споделяния тук за краткото ми, но изключително наситено първо(де факто) посещение на Истанбул миналата седмица, мога само да кажа следното:
Едно от МНОГОТО неща, за които ще остана завинаги благодарна на Енгин, е, че покрай него и сериалите и филмите с негово участие, у мен се зароди траен интерес към неговата родина и туристическите й забележителности. Така преди 2 лета се възхищавах две седмици на красотите и историческите забележителности по бреговете на Егейско море, от Чанаккале до Бодрум. Така сега открих и останах подвластна за цял живот на магията на Цариграда... А до преди "Енгиновата епоха" Турция беше една от малкото европейски страни, в която не само изобщо не бях ходила, но и нямах желание за това. А сега списъкът ми от места там, на които много искам да отида, е наистина дълъг!

Виж целия пост

Марта_49

Ветеран

# 228 12 май 2025, 12:04 ч.

Z_Iva
Тук съм била и аз. Църквата "Свети Стефан".
Колко е хубаво човек да види нови места. Много малко съм видяла, но имам желанието да ходя, да ходя... трудно си намирам обаче другарче за хубави тематични екскурзии /принципно ходенето пеша е много/. Моята приятелка вече не е така активна, затова с нея ходим два пъти в годината на Сл. бряг да церим това-онова /тя крака, аз врат/. Тази година отказахме едно ходене до Венеция, Флоренция, Пиза... сама няма как да тръгна.

Босфора от страната на Долмабахче Сарай.

Виж целия пост

Ветеран

# 229 12 май 2025, 15:21 ч.

Голям спортист е момчето ни - бял анцуг, черен анцуг...
Интересно какъв ще е сценарият на промото...

Виж целия пост

Почетен член

# 230 12 май 2025, 15:28 ч.

Марианче, бяга за здраве човека 😉

Нещо комично ще има според мен, Енгин сериозни реклами не снима 🤔не се е взел толкоз насериозно

Виж целия пост

Марта_49

Ветеран

# 231 12 май 2025, 17:34 ч.

Момичета
Днес празник-делник, аз отивам да работя.
Вие слагайте новини, снимки, това-онова, каквото дойде.

Голям спортист се оказа нашият човек.

Виж целия пост

Ветеран

# 232 12 май 2025, 18:17 ч.

Момичета, ето и историята, която Енгин написа за поредния брой на списанието.
Превод Barisea, с благодарност.

СКУКА
(Can sıkıntısı)

Kafasına göre, 62
май, 2025

„Скуката е като хотелска стая – всяко нещо си е на мястото,
а човек се чувства като гост.“
Фернанду Песоа

Без всякаква причина тялото ми бе обзето от скука. Нещата винаги се случват точно така – несъзнателно и коварно. Взирах се в себе си – втренчено, като непознат – изучавах се, ровичках в паметта си, опитвах се от невъзможни неща да сътворя невъзможни травми. Където и да идех, накъдето и да погледнех, не откривах истинско обяснение на проблема си. Ако успеех да открия причината за своята тъга, вътрешното ми състояние щеше да се подобри, всички проблеми щяха да изчезнат.

Уморих се всяка сутрин да се будя с едно и също чувство. Опитвах да не издавам положението пред жена ми, легнала до мен, с която живеехме заедно осем години, но вътрешното ми безпокойство пропиваше дори чаршафите, с които бяхме завити, и одеялото, под което се отдавахме. Всяко нещо си има своя миризма. Особено скуката. Тя има разяждащ кожата мирис, който не може да се махне нито с пране, нито с омекотител за дрехи. По лицето ми беше изписано всичко, сричка по сричка; приличах на ходещ вестник. Всеки път, когато жена ми Налян, женена за мен от осем години, ме погледнеше в очите, емоциите ѝ застиваха в невежо недоумение. Или тя не може да ме разбере, или аз, както винаги, тълкувах всичко погрешно. Исках ситуацията да се изясни, безсмисленото ми страдание да се осмисли. Все едно ми бяха дали роля и аз се мъчех да я играя правилно. Ядях малко, спях малко, потисках смеха си и ако на лицето ми се появеше усмивка, я изтривах. Вживявах се в ролята си като опитен актьор... Кога обаче щях да сляза от сцената? Кога щеше да дойде краят на тази моя роля?

Построих си собствена чакалня, в която душата ми да отмерва времето.

Гледах към лишената от душа трапеза. Не знаех откъде да почна, не можех да си представя как наизустените в главата ми думи ще бъдат произнесени от устата ми. Отчупих малко парченце сирене и го метнах в изгубилата навика да говори уста. Колкото повече го дъвчех, толкова по-голямо ставаше то, докато почна да не се побира в устата ми. Налян не гледаше към мен, ритмично бъркаше чая си с лъжичка:
- Това е любимото ти сирене, много трудно го намерих, купих го специално за теб.

Дори бях забравил, че някога това сирене ми беше любимо. Преглъщах, а в устата ми все едно нарастваше снежна топка. Налян отпи една глътка чай:
- Искам развод.

Парченцето сирене почна да изпада от устата ми. Налян ме гледаше в очите, размахваше лъжичката и май очакваше отговор. Не знам какво почувствах, когато тя произнесе изречението, което аз отдавна исках да произнеса, но не можех да се реша. Беше ме хванала неподготвен.
- Нищо ли няма да кажеш?

Погълнах една чаша вода на екс, за да отмия полепналите по носоглътката ми парченца сирене. Вътрешният ми свят беше пълен с думи, но не ми се удаваше да съставя изречение. Налян хвърли лъжичката на масата:
- Тези думи се въртят в главата ми от месеци. Чаках подходящия момент...

Отклоних поглед и почнах да събирам трохите по масата с пръсти. Налян продължи да говори, а аз тихичко мятах трохите в устата си.
- Един до друг сме, но самотни. Просто страдаме в едно и също жилище.

Отдавна не бях ял нещо толкова вкусно. Когато трохите свършиха, вдигнах глава и я погледнах в очите.
- Права си. Един до друг сме, но самотни.
- Значи си съгласен?

Гледах и мълчах. „И аз мислех същото. И май се канех да ти го кажа днес по време на закуска“ – не успях да произнеса. Тя стана тази, която зададе въпроса, а аз – този, който трябва да реши. Поотместих малко скуката и казах с различен тон:
- Ти явно вече си взела решение.

Човек рядко е искрен в такива моменти. Много е приятно да влезеш в ролята на жертва и да прехвърлиш цялата отговорност на другия. Но сега се налагаше да сложим последната точка. Макар осем години да бяхме спали в едно легло, едно изречение щеше да ни превърне в напълно чужди хора. Телата ни бяха като телени, емоциите ни бяха ръждаеми и чупливи.
- Добре, нека се разведем.

Налян събра някои неща в малка чанта и си тръгна разплакана. Лишената от душа трапеза умря и почна да вони. Чувство, което не мога да опиша, бродеше из стаите, без да се доближава до мен. „Олекна ми“ – помислих и безпокойството ми намери своето логично обяснение. Вече бях сам. Избавих се от бремето на един нещастен брак, решението беше взето от нея. Сега вече всичко щеше да се оправи...

В продължение на една седмица тя си прибираше нещата в мое отсъствие. Намерения, изисквания, крясъци – всичко бе решено от адвокатите едно по едно. Съдът си свърши работата бързо, разведоха ни още на първото заседание. Малко плашещо бе колко просто се оказа всичко, но безпричинните ми проблеми се стопиха и сякаш всичко се оправи. В своя дом с три спални и хол започнах един далеч не скучен живот. Спях много, преяждах, смеех се от сърце, усещах цветовете и миризмите. Настроението ми беше наред. Възстанових се. Смехът ми се носеше по улици и площади, почти не се прибирах вкъщи. Бях занулил километража, започнах съвсем отначало.

Когато се чухме по телефона за пръв път след три месеца, аз вече се усмихвах много, а в нейния глас се бяха заселили непознати емоции. При мен бяха останали злато, гривни, часовници, сватбени украшения.
- Ще дойда, когато си свободен.
- Не си прави труда, аз ще ти ги пратя.

Но тя не откликна на тези мои думи. Беше си наумила да дойде вкъщи. Искаше да разгледа подробностите от живота ми без нея, да разбере в какво положение съм. Усетих, че Налян опитва тихомълком да се вмъкне в моя нов живот. Този ден станах по-рано и отидох в МОЛ-а. Купих женско палто, парфюм, няколко аксесоара. Нямах гадже, но това беше единственият начин да държа Налян на разстояние.

Докато пазарувах, се чувствах като фалшификатор на монети, изчервих се, все едно върша нещо срамно. Тя трябваше да дойде в два часа. Закачих купеното палто на най-видно място в гардероба, напръсках целия апартамент с парфюм, четката и пастата за зъби сложих на ръба на мивката в банята.
- Добре дошла.
- Добре заварила.

Миризмата на парфюма я удари в носа. Носеше палто със същия цвят и кройка като това в гардероба – две кашмирени палта обърнати към мен. Спотайващата се в трапчинките на бузите ѝ усмивка се смеси с гласа ѝ:
- Да не би да съм си забравила тук парфюма?
- Моля?
- Цялата къща мирише на моя парфюм.

Замълчах, не можах да съставя нито едно изречение. Не знаех какъв парфюм ползва жена ми, с която бях живял осем години, но това, че бях го купил, върна живота. Това беше жената, която познавах и с която се разбирах най-добре. Подробности, които смятах за забравени, сами се бяха запаметили някъде вътре в мен.

Нещата, които бе дошла да си вземе, бяха на масата. Из стаите се носеше течение, което караше пердетата да танцуват. Така стана и когато Налян си тръгна – не мога да опиша усещането, но все едно из всички стаи премина лек ветрец. Седяхме в хола и заедно гледахме кутията на масата. Усещах, че бродещото из стаите чувство се готви да влезе и в хола. Налян ме гледа в очите, чака да кажа нещо. Пердетата в хола се развяват, вратата се блъска в стената, бродещото из дома чувство се блъска в мен. Струпва пред мен спомени, събирани из стаите и съхранявани с месеци. Дадох свобода на сълзите си, душата ми почна да се излива в мощен поток. Нямах контрол върху себе си, маската, която бях надянал, почна да се разпада.

Налян тръгна към вратата. Погледна палтото в гардероба. Не облече своето, взе го в ръка и отвори входната врата. Тръгнах към нея с обилно стичащи се по бузите сълзи. Точно преди да затвори вратата, аз протегнах ръка:
- Налян, ще се омъжиш ли за мен?

Виж целия пост

Редовен потребител

# 233 12 май 2025, 18:53 ч.

Благодаря за чудесния разказ.
Вижте как добре му стой и анцунг Hug

Hug

Рекламата сигурно ще излезе преди филма Stuck Out Tongue Winking Eye

Stuck Out Tongue Winking Eye

Виж целия пост

Ветеран

# 234 13 май 2025, 00:48 ч.

За спокойна и лека нощ...

Виж целия пост

Марта_49

Ветеран

# 235 13 май 2025, 07:17 ч.

Добро утро момичета 💕
Хубав и успешен ден!

Дано и днес прихванат нашия човек някъде из града, че то супер приятно да го видим.

Разказът със страхотен край, нали? 😜
А морето е на Мудания!

Виж целия пост

Ветеран

# 236 13 май 2025, 10:00 ч.

Здравейте в ден вторник, успешен да е.

https://x.com/WexaimQ/status/1922126649107128754

Местата, на които снимаха вчера 😻 👏🏻 Енгин Акюрек, Go Turkye.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 237 13 май 2025, 10:57 ч.

Здравейте

Two Hearts

Хубаво раздвижване, има нови снимки от сет, ще бъде предполагам забавно видео,
не само информацонно, поне така се надявам, щом са наели актьори Yellow Heart

Yellow Heart

Нашето момче много фешън, и в добра форма разбира се Two Hearts

Two Hearts

Благодаря за всичко, което сте донесли Flowers Hibiscus

Flowers Hibiscus

и за превода и новия разказ на Енгин, ще го прочета по-късно .

хубав ден и от мен !

Виж целия пост

Почетен член

# 238 13 май 2025, 12:24 ч.

Благодаря за преведения разказ, прочетох го на един дъх 👍 В случая виждаме само едната страна ,нямаме другата гледна точка. 8 години са много време...

Виж целия пост

Ветеран

# 239 13 май 2025, 13:35 ч.

https://x.com/_denizsever/status/1922227738707910937

След снимките на пристанище Галата, снимките на рекламния филм на Go Türkiye продължават в двореца Чираган вече 2 дни.

Дворецът Чираган, една от най-забележителните сгради в Истанбул, е построен по време на Османската империя. Този дворец, един от най-великолепните образци на османската архитектура, е съдържал най-луксозните елементи на дворцовия живот. Великолепна комбинация от неокласическа и османска архитектура, сградата привлича вниманието с великолепните си мраморни фасади, детайлните декорации и великолепната гледка към Босфора. Вътрешната украса на двореца е украсена със златна бродерия, ръчно изработени дървени орнаменти и италиански мрамор. Една от най-забележителните характеристики на сградата е, че тя предлага великолепна гледка, разположена точно на брега на Босфора. Днес Чираган Палас служи като луксозен хотел, управляван от хотелската верига Кемпински. Чираган Палас Кемпински, един от най-престижните хотели в Истанбул, предлага уникално изживяване при настаняване за местни и чуждестранни туристи. Същевременно дворецът е и предпочитано място за сватби, специални покани и международни организации.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 443

27 032
738

Романтични сериали, теленовели

(6) Фенчета на Шербета / Kızılcık Şerbeti

18 012
754

Романтични сериали, теленовели

🌹Афра Сарачоглу🐑Мерт Рамазан Демир🤍АфРам🤍Тема 17🧿

28 860
735

Романтични сериали, теленовели

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.