МЕРТ РАМАЗАН ДЕМИР - Преди, сега и в бъдеще.Приятели и колеги. /Тема 8/ "Metruk Adam".
- Публикувана: 15 апр. 2025, 23:28 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2025, 17:42 ч.
# 289
24 май 2025, 19:35 ч.
Попаднах на интервюто с Мерт Рамазан Демир за списание L'Officiel Hommes преведено на руски език и реших, че трябва да го пусна и тук - да си го имаме.
Доста е дълго, затова ще го постна на части.
Виж целия пост
Здравейте, момичета! 
Попаднах на интервюто с Мерт Рамазан Демир за списание L'Officiel Hommes преведено на руски език и реших, че трябва да го пусна и тук - да си го имаме.
Доста е дълго, затова ще го постна на части.
Чия фантазия е това?
В последния епизод от поредицата „Yalı Çapkını“, Мерт Рамазан Демир махна за сбогом на публиката на фона на силуета на Истанбул, докато зад кулисите се разходихме с него в провинцията до Кийос, за да се насладим на пролетната природа.
Местоположение Килиос (Кумкьой) е морски курорт на брега на Черно море, известен със своите плажове, разположен в европейската част на провинция Истанбул, на 35 км от историческия център на града.
Това реалност ли е? Или просто фентъзи (художествена литература)?
(цитат от песента „Bohemian Rhapsody“ на Queen)
Предполагам, че за всеки темата на този брой „фантазия“ има различно значение. Но тук е необходимо да се помни разликата между смисъл и значение. Какво каза писателят Мурат Ментеш по този въпрос:
„ Смисълът е самата истина, а значимостта е нашият отговор на него .“
Естествено, преди да започна да говоря с Мерт Рамазан, отново потърсих определението на тази дума в речника и и двете, които намерих, ми харесаха. Първото е „безкрайни, безгранични мечти“, а второто е „различни стремежи, различни вкусове, различно мислене“. В началото исках да попитам Мерт Рамазан за безграничните мечти, но за дебюта на нашия разговор и двете определения са подходящи, въпреки че ме интересува второто.
„Самото по себе си мечтаенето е нещо неограничено, иначе не е по-различно от планирането на бъдещето. За мен мечтаенето не означава да бъдеш или да станеш някой или нещо, а да имаш възможността да се изгубиш в нещо. Роля, място, момент, език... Повече ме интересува да живея мечти, отколкото да ги свързвам с определени постижения.“
Обикновено, за да получите такъв откровен отговор, е нужно да подгреете разговора, но очевидно поради времето в Килиос това не е необходимо и първият отговор на Мерт Рамазан променя посоката на разговора ни. Това трябва да е различното мислене.
Когато сте сред природата, е невъзможно да не се вдъхновите от красотата на зелените поляни, езерата и очарователните животни, които ни заобикалят. Мерт Рамазан беше специален гост на Burberry на Седмицата на модата в Лондон, но сега, благодарение на модата, той е на съвсем различно място. Някъде между мечтите и реалността. Може би сънищата са пряко свързани с стремежите? Естествено, разликата между смисъл и значение отново влиза в действие тук; За някои хора стремежът не е достатъчно силна мотивация, реалността ни ограничава, но това, което ме интересува сега, е погледът към бъдещето на Мерт Рамазан, човек, който е по-заинтересован да живее мечтата си, отколкото да се стреми да я постигне.
„В моя свят мотивацията е синоним на любопитство. Ако има интерес, мотивацията ще последва. Докато мога да остана любопитен, се чувствам едновременно развълнуван и ангажиран. Избирам да не бъда там, където вече съм отегчен и незаинтересован. Този баланс ме държи мотивиран.“
В последния епизод от поредицата „Yalı Çapkını“, Мерт Рамазан Демир махна за сбогом на публиката на фона на силуета на Истанбул, докато зад кулисите се разходихме с него в провинцията до Кийос, за да се насладим на пролетната природа.
Местоположение Килиос (Кумкьой) е морски курорт на брега на Черно море, известен със своите плажове, разположен в европейската част на провинция Истанбул, на 35 км от историческия център на града.
Това реалност ли е? Или просто фентъзи (художествена литература)?
(цитат от песента „Bohemian Rhapsody“ на Queen)
Предполагам, че за всеки темата на този брой „фантазия“ има различно значение. Но тук е необходимо да се помни разликата между смисъл и значение. Какво каза писателят Мурат Ментеш по този въпрос:
„ Смисълът е самата истина, а значимостта е нашият отговор на него .“
Естествено, преди да започна да говоря с Мерт Рамазан, отново потърсих определението на тази дума в речника и и двете, които намерих, ми харесаха. Първото е „безкрайни, безгранични мечти“, а второто е „различни стремежи, различни вкусове, различно мислене“. В началото исках да попитам Мерт Рамазан за безграничните мечти, но за дебюта на нашия разговор и двете определения са подходящи, въпреки че ме интересува второто.
„Самото по себе си мечтаенето е нещо неограничено, иначе не е по-различно от планирането на бъдещето. За мен мечтаенето не означава да бъдеш или да станеш някой или нещо, а да имаш възможността да се изгубиш в нещо. Роля, място, момент, език... Повече ме интересува да живея мечти, отколкото да ги свързвам с определени постижения.“
Обикновено, за да получите такъв откровен отговор, е нужно да подгреете разговора, но очевидно поради времето в Килиос това не е необходимо и първият отговор на Мерт Рамазан променя посоката на разговора ни. Това трябва да е различното мислене.
Когато сте сред природата, е невъзможно да не се вдъхновите от красотата на зелените поляни, езерата и очарователните животни, които ни заобикалят. Мерт Рамазан беше специален гост на Burberry на Седмицата на модата в Лондон, но сега, благодарение на модата, той е на съвсем различно място. Някъде между мечтите и реалността. Може би сънищата са пряко свързани с стремежите? Естествено, разликата между смисъл и значение отново влиза в действие тук; За някои хора стремежът не е достатъчно силна мотивация, реалността ни ограничава, но това, което ме интересува сега, е погледът към бъдещето на Мерт Рамазан, човек, който е по-заинтересован да живее мечтата си, отколкото да се стреми да я постигне.
„В моя свят мотивацията е синоним на любопитство. Ако има интерес, мотивацията ще последва. Докато мога да остана любопитен, се чувствам едновременно развълнуван и ангажиран. Избирам да не бъда там, където вече съм отегчен и незаинтересован. Този баланс ме държи мотивиран.“
# 290
24 май 2025, 19:52 ч.
Ама може да ми се обадиш ако имаш нужда... ;д
Умирам как се дърви на Маран.
Джес , Емко
Виж целия пост
Умирам как се дърви на Маран.
Джес , Емко
# 291
24 май 2025, 20:38 ч.
Виж целия пост
Той е на 27 години и актьорската му кариера продължава вече почти 10 години. Сред проектите, в които е участвал, са дигиталното произведение във фентъзи жанра „Шахмаран“ и телевизионният сериал, постигнал рекордни рейтинги, „Кингфишър“. Разглеждайки филмографията му, лесно е да се види, че той задоволява любопитството си.
Разнообразието в избора на проекти е един от факторите, които подхранват интереса му, но ако изобщо го разбирам, критерият за разнообразие, с който сме свикнали, не е достатъчен за Мерт Рамазан.
„Разнообразието е важно, разбира се, но аз го определям не толкова по формални различия, колкото по дълбочина на съдържанието. Героят трябва да има воля за живот и не говоря за метафорична воля, а за екзистенциална. Интересуват ме герои, които се борят за живота и търсят неговия смисъл.“
Когато казва „борба за живот“, много герои оживяват в съзнанието ми и си мисля как ни привличат произведения, които ни показват нефилтрирана реалност. Сериалът, който ми идва на ум, е „Юношество“, който наскоро се излъчи по Netflix и предизвика фурор по целия свят. Сериалът, който се състои от четири епизода, всеки от които надхвърля кинематографичното съвършенство, разглежда не особено сложна тема с такъв реализъм, че не може да не предизвика силни емоции, за които може би досега не сме подозирали, че съществуват в нас. Но не е ли чудо, че дори такова истинско произведение е продукт на въображението на един или повече хора?
И така, къде започват и свършват границите между измислицата и реалността? Трудно е да се отговори на това и може би няма ясен отговор, но ме интересува мнението на Мерт Рамазан по този въпрос.
„Не мисля, че има ясна граница между двете. Виждам фикцията като абстрактно продължение на реалността. Някъде прочетох, че фантазирането е като присвиване на очи. Вярвам в това. Така че в действителност гледате по същия начин, но перспективата е различна.“
Отговор, който отново изненадва и те кара да се замислиш. Това ми напомня за една фраза, която веднъж чух от Алехандро Замбра: „Да четеш означава да скриеш лицето. Да пишеш означава да покажеш лицето.“
Този разговор е първата ни среща с Мерт Рамазан Демир. Може би това ще прозвучи малко суетно, но към този момент на нашето запознанство, преди който не знаех нищо за него, успях да си съставя представа какви мисли се въртят в главата на Мерт Рамазан, как се различава от другите и какъв е бъдещият му път. Ако се интересувате не само от отговори, но и от повдигане на нови въпроси, бихте искали да сте на мое място. Вярвам, че връзката ни с изкуството се върти около въпроси, отговори и търсене на смисъл. Не е наша работа да определяме разликата между добро и лошо изкуство, но не можем да отречем очевидното, ние ценим връзката, която се формира в търсенето на отговори.
„Ако изкуството ме накара да се запитам: „Защо това те засегна толкова много?“, то докосва нещо в мен, което не бях забелязал преди или бях забравил. Докосва ме нещо, което ми напомня за собствената ми дълбочина“, казва Мерт Рамазан.
Мислите ми за него също продължават да се задълбочават. Когато за първи път се среща и разговаря с някого, който изобщо не го познава, какво иска да си помисли за него?
„Предполагам, че искам по-малко хора да мислят за мен. Може би само това – този човек е малко встрани, но наблюдава всичко отблизо. Аз обичам да наблюдавам другите. Не всеки бива да бъде забелязан веднага.“
Мерт не ми дава възможност да коментирам отговора си, гледайки безкрайните зелени поляни на Килиос и морето, което се вижда в далечината, аз кимам в знак на съгласие. Разбира се, не всеки трябва да бъде забелязан веднага.
Въпреки че разговорът ни досега се фокусираше главно върху професията му, аз го възприех по-скоро като отражение на отношението му към живота и се заинтересувах още повече от мислите му за актьорството. По време на играта той се стреми да трансформира емпатията си във възприятие.
„Не става въпрос само за разбиране на героя, а за това да започнеш да мислиш вместо него. Понякога технически знаеш какво трябва да почувстваш в дадена сцена, но не го усещаш. Тогава повратният момент в актьорството е установяването на интуитивна връзка. Винаги преследвам тази връзка.“
Въз основа на представянето му, вярвам, че той може да създаде тази връзка. Може би дори си приличаме в това, въпреки че аз работя не пред камера, а пред екран и клавиатура. Преди няколко години преминах през период, в който се чувствах претоварен и изтощен. Казах си: „Трябва да направиш нещо на собствения си език.“ След това описах в статията всичко, което ми дойде на ум по това време. Мисълта в главата ми се превърна във фраза: „Трябва да направиш нещо на езика си, за да компенсираш това, което ти липсва, трябва да направиш тази стъпка. Никой вече не обръща внимание на човек, освен ако не крещи на глас.“
Мисълта води до друга и сега на ум идват редовете от стихотворението на Метин Алтък „Сювейда“.
Наскоро случайно научих нова дума;
Преди това е било името на черното петно, разположено в центъра на сърцето,
Метафорично това е скрит мотив, чувство и мисъл.
В ботаниката това е силата, която кара семето да покълне.
Сега се провери и после ми кажи;
Какво е това черно петно в сърцето ти: сувейда?
Отговорите на Мерт Рамазан ми откриват нови перспективи. Алтьок каза, че когато човек чете, веднага се пита: „Какви са скритите ми мотиви?“ Той се съмнява в себе си, може би дори се ядосва на себе си. Но отново, скрито не означава лошо. Може би просто трябва да се радваме, че научихме нещо ново. В книгата си „Творческо действие: начин на съществуване“ Рик Рубин, обсъждайки иновативната работа, казва следното: „Най-добрите произведения на изкуството са тези, които разделят публиката. Ако всички се възхищават на работата ви, не сте стигнали достатъчно далеч. Но в крайна сметка единственият човек, който трябва да е доволен от работата, сте вие. Произведението е създадено за вас.“
Разнообразието в избора на проекти е един от факторите, които подхранват интереса му, но ако изобщо го разбирам, критерият за разнообразие, с който сме свикнали, не е достатъчен за Мерт Рамазан.
„Разнообразието е важно, разбира се, но аз го определям не толкова по формални различия, колкото по дълбочина на съдържанието. Героят трябва да има воля за живот и не говоря за метафорична воля, а за екзистенциална. Интересуват ме герои, които се борят за живота и търсят неговия смисъл.“
Когато казва „борба за живот“, много герои оживяват в съзнанието ми и си мисля как ни привличат произведения, които ни показват нефилтрирана реалност. Сериалът, който ми идва на ум, е „Юношество“, който наскоро се излъчи по Netflix и предизвика фурор по целия свят. Сериалът, който се състои от четири епизода, всеки от които надхвърля кинематографичното съвършенство, разглежда не особено сложна тема с такъв реализъм, че не може да не предизвика силни емоции, за които може би досега не сме подозирали, че съществуват в нас. Но не е ли чудо, че дори такова истинско произведение е продукт на въображението на един или повече хора?
И така, къде започват и свършват границите между измислицата и реалността? Трудно е да се отговори на това и може би няма ясен отговор, но ме интересува мнението на Мерт Рамазан по този въпрос.
„Не мисля, че има ясна граница между двете. Виждам фикцията като абстрактно продължение на реалността. Някъде прочетох, че фантазирането е като присвиване на очи. Вярвам в това. Така че в действителност гледате по същия начин, но перспективата е различна.“
Отговор, който отново изненадва и те кара да се замислиш. Това ми напомня за една фраза, която веднъж чух от Алехандро Замбра: „Да четеш означава да скриеш лицето. Да пишеш означава да покажеш лицето.“
Този разговор е първата ни среща с Мерт Рамазан Демир. Може би това ще прозвучи малко суетно, но към този момент на нашето запознанство, преди който не знаех нищо за него, успях да си съставя представа какви мисли се въртят в главата на Мерт Рамазан, как се различава от другите и какъв е бъдещият му път. Ако се интересувате не само от отговори, но и от повдигане на нови въпроси, бихте искали да сте на мое място. Вярвам, че връзката ни с изкуството се върти около въпроси, отговори и търсене на смисъл. Не е наша работа да определяме разликата между добро и лошо изкуство, но не можем да отречем очевидното, ние ценим връзката, която се формира в търсенето на отговори.
„Ако изкуството ме накара да се запитам: „Защо това те засегна толкова много?“, то докосва нещо в мен, което не бях забелязал преди или бях забравил. Докосва ме нещо, което ми напомня за собствената ми дълбочина“, казва Мерт Рамазан.
Мислите ми за него също продължават да се задълбочават. Когато за първи път се среща и разговаря с някого, който изобщо не го познава, какво иска да си помисли за него?
„Предполагам, че искам по-малко хора да мислят за мен. Може би само това – този човек е малко встрани, но наблюдава всичко отблизо. Аз обичам да наблюдавам другите. Не всеки бива да бъде забелязан веднага.“
Мерт не ми дава възможност да коментирам отговора си, гледайки безкрайните зелени поляни на Килиос и морето, което се вижда в далечината, аз кимам в знак на съгласие. Разбира се, не всеки трябва да бъде забелязан веднага.
Въпреки че разговорът ни досега се фокусираше главно върху професията му, аз го възприех по-скоро като отражение на отношението му към живота и се заинтересувах още повече от мислите му за актьорството. По време на играта той се стреми да трансформира емпатията си във възприятие.
„Не става въпрос само за разбиране на героя, а за това да започнеш да мислиш вместо него. Понякога технически знаеш какво трябва да почувстваш в дадена сцена, но не го усещаш. Тогава повратният момент в актьорството е установяването на интуитивна връзка. Винаги преследвам тази връзка.“
Въз основа на представянето му, вярвам, че той може да създаде тази връзка. Може би дори си приличаме в това, въпреки че аз работя не пред камера, а пред екран и клавиатура. Преди няколко години преминах през период, в който се чувствах претоварен и изтощен. Казах си: „Трябва да направиш нещо на собствения си език.“ След това описах в статията всичко, което ми дойде на ум по това време. Мисълта в главата ми се превърна във фраза: „Трябва да направиш нещо на езика си, за да компенсираш това, което ти липсва, трябва да направиш тази стъпка. Никой вече не обръща внимание на човек, освен ако не крещи на глас.“
Мисълта води до друга и сега на ум идват редовете от стихотворението на Метин Алтък „Сювейда“.
Наскоро случайно научих нова дума;
Преди това е било името на черното петно, разположено в центъра на сърцето,
Метафорично това е скрит мотив, чувство и мисъл.
В ботаниката това е силата, която кара семето да покълне.
Сега се провери и после ми кажи;
Какво е това черно петно в сърцето ти: сувейда?
Отговорите на Мерт Рамазан ми откриват нови перспективи. Алтьок каза, че когато човек чете, веднага се пита: „Какви са скритите ми мотиви?“ Той се съмнява в себе си, може би дори се ядосва на себе си. Но отново, скрито не означава лошо. Може би просто трябва да се радваме, че научихме нещо ново. В книгата си „Творческо действие: начин на съществуване“ Рик Рубин, обсъждайки иновативната работа, казва следното: „Най-добрите произведения на изкуството са тези, които разделят публиката. Ако всички се възхищават на работата ви, не сте стигнали достатъчно далеч. Но в крайна сметка единственият човек, който трябва да е доволен от работата, сте вие. Произведението е създадено за вас.“
# 293
24 май 2025, 21:04 ч.
Ох душичка дано си почине друго не искам!
Вярно е ,че ни липсва ама ще го преживеем.
Еми все повече си казвам добре ,че той прекрасно интервю отново.
https://x.com/innerbiebs/status/1882489795236290966
Виж целия пост
дано си почине друго не искам!Вярно е ,че ни липсва ама ще го преживеем.
Еми все повече си казвам добре ,че той прекрасно интервю отново.
https://x.com/innerbiebs/status/1882489795236290966
# 294
24 май 2025, 21:36 ч.
Виж целия пост
Мерт Рамазан отговаря на цитата с цитат: „Вярвам, че изкуството е територия на изследване, а не на компромис. Рубин казва същото като Тарковски: „Филмът трябва да смущава зрителя.“ Мисля също, че доброто изкуство трябва да нарушава комфорта. Защото истината не винаги е приятна. Всичко, което е създадено с цел да достави удоволствие на всички, след известно време се превръща в празна черупка.“
Въпреки че в Килиос става все по-хладно, това е един от онези дни, в които времето лети неусетно.
„Времето тече различно там“, казва Мерт Рамазан, размишлявайки за това как е на снимачната площадка, „в една сцена възприемам времето според ритъма на усещанията. В добрата сцена всичко сякаш само се забавя, но в лошата сцена времето спира, тялото ти казва: „Ние не сме тук.“
Мога да кажа с увереност, че днес и тук, по време на снимките, преживяхме ден, който ще бъде запомнен от всички нас. Вярвам, че актьорството не се ограничава само до сцената и снимачната площадка и че всеки, който не е професионалист, но запазва желанието си да играе, намира начин да изиграе свои собствени сцени в живота.
„Научих, че някои слабости всъщност са силни страни“, казва Мерт Рамазан за играта, „чувства, от които се чувствах неудобно и които потисках в себе си, започнаха да изплуват чрез посредничеството на героите. Актьорството ми се струва странен и понякога изтощителен начин да опознаеш себе си.“
Природата около мен наистина ме успокоява и премахва чувството, което понякога имам, че трябва да се съсредоточа върху едно нещо и същевременно искам да знам по малко за всичко и да съм в течение. Мерт Рамазан обяснява как поддържа баланс в подобни ситуации:
„Смятам, че количеството е по-монотонно занимание. Съзнателно избирам да пропускам. Вместо да искам да опитам всичко и да бъда навсякъде, се стремя да се потопя дълбоко в малкото.“
В края на този разговор не мога да не кажа една фраза, с която се сблъсках наскоро: „Забранено е да не опиташ, позволено е да не знаеш как.“
Актуализирам това кратко изявление с помощта на Мерт Рамазан Демир:
Ако не опиташ, не съществуваш. Но в момента, в който приемете възможността, че „ако опитате, може да не успеете“, ще се почувствате свободни.
Автор на статията: Özgün Yigit Tuna
Творчески директор: Derya Gürsel
Фотограф: Can Büyükkalkan
Моден редактор: Tuğçe Kılınçlı
Визии на Burberry от дизайнера Даниел Лий
Превод: Киму Таку специално за групата Kingfisher | Ялъ Чапкънъ | СейФер
Въпреки че в Килиос става все по-хладно, това е един от онези дни, в които времето лети неусетно.
„Времето тече различно там“, казва Мерт Рамазан, размишлявайки за това как е на снимачната площадка, „в една сцена възприемам времето според ритъма на усещанията. В добрата сцена всичко сякаш само се забавя, но в лошата сцена времето спира, тялото ти казва: „Ние не сме тук.“
Мога да кажа с увереност, че днес и тук, по време на снимките, преживяхме ден, който ще бъде запомнен от всички нас. Вярвам, че актьорството не се ограничава само до сцената и снимачната площадка и че всеки, който не е професионалист, но запазва желанието си да играе, намира начин да изиграе свои собствени сцени в живота.
„Научих, че някои слабости всъщност са силни страни“, казва Мерт Рамазан за играта, „чувства, от които се чувствах неудобно и които потисках в себе си, започнаха да изплуват чрез посредничеството на героите. Актьорството ми се струва странен и понякога изтощителен начин да опознаеш себе си.“
Природата около мен наистина ме успокоява и премахва чувството, което понякога имам, че трябва да се съсредоточа върху едно нещо и същевременно искам да знам по малко за всичко и да съм в течение. Мерт Рамазан обяснява как поддържа баланс в подобни ситуации:
„Смятам, че количеството е по-монотонно занимание. Съзнателно избирам да пропускам. Вместо да искам да опитам всичко и да бъда навсякъде, се стремя да се потопя дълбоко в малкото.“
В края на този разговор не мога да не кажа една фраза, с която се сблъсках наскоро: „Забранено е да не опиташ, позволено е да не знаеш как.“
Актуализирам това кратко изявление с помощта на Мерт Рамазан Демир:
Ако не опиташ, не съществуваш. Но в момента, в който приемете възможността, че „ако опитате, може да не успеете“, ще се почувствате свободни.
Автор на статията: Özgün Yigit Tuna
Творчески директор: Derya Gürsel
Фотограф: Can Büyükkalkan
Моден редактор: Tuğçe Kılınçlı
Визии на Burberry от дизайнера Даниел Лий
Превод: Киму Таку специално за групата Kingfisher | Ялъ Чапкънъ | СейФер
# 296
24 май 2025, 23:08 ч.
Виж целия пост
Цитат
Мерт в Лондон, винаги готов за селфи с феновете си 💙
Ура... Най-красивото лице пристигна. Най-накрая успяхме да го видим два пъти за една седмица.🥰🤩
#MertRmazanDemir
Ура... Най-красивото лице пристигна. Най-накрая успяхме да го видим два пъти за една седмица.🥰🤩
#MertRmazanDemir
# 297
24 май 2025, 23:20 ч.
Байрам за феновете като видят Мерти.
А аз продължавам с Джихан да ви тормозя.
Виж целия пост
А аз продължавам с Джихан да ви тормозя.
# 299
25 май 2025, 00:45 ч.
Вали тези дни по една по две ама за нас си е валеж.
Виж целия пост
Нова снимчица 🙂
Препоръчани теми