Декемврийски бебета - тема 2

  • 20 129
  • 755
# 390
А обичате ли да излизате с други майки? На мен ми е приятно да съм си сама с моите момичета, да си ги разходя, да им говоря, да седна на някоя пейка и да имам време за себе си.
Виж целия пост
# 391
И аз съм на етап сама на разходка😀
Работата ми е свързана с хора и срещи и съм се пренаситила. Толкова ми е спокойно сега - кафе, подкаст и бебето в количката. Топ!
Виж целия пост
# 392
И аз обичам сама, но ми е трудно да изкарвам сама количката. Не че е трудно, но трябва да тичам до третия етаж по няколко пъти на отиване и връщане, и докато я сваля вече съм се уморила. Излизам с татко й или с баба й обикновено, тя живее на два часа път но той ходи и я взима понякога или ние отиваме с него сутрин, защото той работи там. Иначе ако имах приятелки сигурно щях да излизам и с тях понякога, ама нямам Simple Smile
Виж целия пост
# 393
Аз не обичам, особено пък слабо познати майки. С приятелки бих излизала от време на време, но те или са с по-големи деца, или живеят далеч, всеки с ангажиментите си и общо взето веднъж на година ако се видим е добре. Но бебето ми е толкова трудно сама да го изведа, пък не си представям как ще се нагодя с други хора, пък кога, пък колко, на него ще му се излиза от количката, друго ще спи... Аа не, достатъчно ми е стреса. Ама аз съм си особен ръб и социопат. От площадки страня и доста ми е гузно за големия си, сигурно и за роси след време. Той все иска да играе с деца, а аз все измисля нещо друго. Разчитам, че поне в детската градина си има контакта с деца
Виж целия пост
# 394
И аз се чувствам виновна, че не съм особено социална. Никак не ми се занимава с паркове и площадки, с плейгрупи пък съвсем, не мога да си представя нещо по ужасно от тези плейгрупи. Татко й да я води. И аз разчитам на градината като тръгне след няколко месеца.
Виж целия пост
# 395
Идвам да се се оплача. Може пък и да ми олекне. Моят мъж от 2 дни е с хрема, вчера и аз и малката бяхме със запушени носове, тя не спа, плака много, аз не успях да се наспя, а днес имах държавен изпит. Както и да е. Майка ми ме пита как е минало, обяснявах и, че малката е със сополи, споделих й колко ми е трудно понякога, как вчера плаках 2 часа, защото понякога ми идва в повече. И преди малко идва да види малката и вместо да ми бъде някаква подкрепа почна да прави физиономии, да ми обяснява как сме били немърливи към детето, да не казвала как един вид ние сме я разболели, тръгна да ми обяснява какво да й давам за настинка, да критикува колко разхвърляно било вкъщи, един вид колко лоша майка съм. Направо останах в шок. Аз й споделям, че едва издържам вече, а тя вместо подкрепа съвсем ме съсипа. Изкритикува и ММ, че легнал следобед, защо не съм била си легнала аз, каза, че се изнервила и си замина. Нямам думи. Чувствам се на предела си и не знам вече. Не очаквам помощ, но и не мисля, че съм заслужила подобни думи...
Виж целия пост
# 396
Джи, понякога и аз съм в подобна ситуация. Но не мисля, че друг, освен майка на бебе, може да ни разбере. Мама рядко идва вкъщи, по-удобно й е ние да ходим. И всеки път все за нещо да се зачопли. Прекрасно е с две бебета, но е много трудно, повярвайте ми. И ако мъжът ми не беше хоум офис, не се виждам изобщо сама. Щях да наема жена да ми помага. И ние сме на втори етаж, количката не влиза в асансьора ни.
Виж целия пост
# 397
Ние сме далеч от бабите и ми е много трудно сама, но пък поне си правя каквото реша без хапливи забележки, колкото и добре да вървят отношенията все има за какво да се закачат и направят някой коментар.  Помощта от роднини понякога е нож с две остриета, започваш да почиваш физически и да се натоварваш психически с детето е точно обратното. Относно майките и парковете, аз обичам да се социализирам, но напоследък ми идва в повече да говоря само за детето. Някак си ми се иска по-различни теми и започнах да избягвам площадките и парковете...
Виж целия пост
# 398
Зависи от майката, понякога ми е приятно да излизам, но аз обикновено само с една съседка вече излизам, която има бебе колкото моето и голямо дете, пак колкото моето. Не знам дали на друг, особено на майка на първо дете (извинявайте, не че искам някого да обидя) бих изтърпяла размислите. Някакво странно е, хем искам да си кажа няколко думи с деуго разумно същество и не ми се ходи на вън сама с бебето, хем ме натоварват повечето майки. Но май напоследък повечето човешки същества ме натоварват.

Джи, ужасна история, ужасна. Тя майка ти като се изнервила толкова, защо не взе бебето да си поспиш и ти.

Сега, аз един непоискан акъл ще ви дам, от една бъдеща свекърва Joy кътайте си ги вашите и си затваряйте очите за дребните неща. Сега децата са малки, едно е (при повечето) оправяте се сами, може да си позволите да ги игнорирате. Обаче ако са свестни хора с трески за дялкане-затваряйте си очите. Тая седмиьа големия е болен, а той е огън. Просто темперамента, възрастта и бебето правят огромно БУМ. Не ме е срам да си призная- аз сама с него и бебето не мога да се справя. Никой не може. Само аз успявам за ден макс два и след това съм умряла. Мъжът ми си взе отпуска вчера и днес, толкова е трагедия. Знам, че някой ден ще стане невероятен човек, но сега е просто невероятно лайно. Та викнах онзи ден свекървата. Не ме слуша, амс жива и здрава да е жената. Два пъти го изведе на разходка, остана с него докато заспи и така. Чак на петата година се случва, за първи път идва да помага, но ако има желание пак ще я викна. Пък ако ще целия магазин с играчки да му купи и на бебето да бута мляко, като казвам, че вече се е наял - все ми е тая. Оцелях в сряда благодарение на нея. Та със сигурност и двете имаме големи трески за дялкане, ама на - помощта си е помощ. Вярно, у тях го тъпче със сладко и телевизия пуска, аз съм много против, синът й също й казва да не го прави, звъни да контролира колко детски е гледал и колко сладко е ял, но пак не ни слуша напълно. Ама нищо. С такъв дивак и най позитивни родител ще сгъне... така де, помощта си е помощ!
Виж целия пост
# 399
Моята майка също ми прави забележки, че след местенето в къщата не сме подредили два кашона с чинии. Вече един месец седят и чакат и ви мързи, аз ако бях щях д аги оправя за 1 час… бла, бла.
 Изобщо не я отразявам. Тя е свикнала всичко да се прави на момента, аз искам да съм спокойна и ще си подредя чашите до Коледа 😀
Мъжът ми много спял, това не било нормално. Айде обясни сега, че той свършва работа в 1 през нощта. Ама едно време баща ми не спял толкова, мързеливи сме, и всъщност това го казва тя, която не е получила грам помощ от баща ми, от свекърва си и тн.
Игнорирам я, казвам Ок, добре и така.
НО! Майка ми е добър човек, много обича детето и всяка свободна минута иска да го извежда и дондурка, което оценявам горещо.
Ето днеска ни донеси печени картофи и таратор, за да не готвя😀 ще преживея, че живеем в прах и чорапи навсякъде
Виж целия пост
# 400
Май на всички ни е кофти период. Нашата кола се развали, искат ни £550 за ремонт. Приятеля ми пътува по два часа на посока до работа и колата е жизнено необходима. Тъкмо купихме билети за България, но и двамата още нямат паспорти. Данъка на апартамента не е плащан от месеци, само той е £200 на месец.

Апартаментите на всички нас са разхвърляни, или не толкова чисти и подредени, колкото ни се иска. Прането на всички се е натрупало. Всички понякога ядем каквото има останало в хладилника, защото нямаме време и енергия да готвим. Големите очаквания и изисквания са от хора, които не гледат бебета в момента. Особено в интернет всички са с идеално чистите къщи и перфектния грим, с бебетата им са спокойни и спят по цяла нощ. Затова е важно (дори за асоциалните от нас) да си споделяме, когато не се справяме, за да знаем, че не сме само ние. Нормално е. Къщите ни ще са чисти пак някой ден, и на прането ще смогнем. Днес не е този ден, но бебетата са чисти, нахранени и наобичани. Правилни са ни приоритетите. Справяме се добре.

И аз онзи ден ревах като магаре, седнала в локва от кока кола която Алис изрита отгоре ми точно в момента, в който Кори влезе в банята да се къпе, та аз нямах дори къде да отида да се измия. Вчера ревах, защото не успях да се изкъпя. Днес ревах, защото нямаме пари да оправим колата, но нямаме и избор дали ще я оправим или не, а освен поправката на колата трябва да вземем застраховка на работния ван (£200 за първия месец, защото му трябва веднага), £50-£90 за паркинг на месец, и билет за влака за утре сутринта, защото ако не отиде на работа, не му плащат. За сравнение на мен майчинските ми са £700 този месец. Наема £1100. Колата £300, нищо че не работи в момента. И така, ревете си, като ви се реве, справяме се добре.
Виж целия пост
# 401
Какво са тия play групи?


quote author=Малката Госпожица Мърморана link=topic=1767480.msg49929060#msg49929060 date=1751635106]
И аз се чувствам виновна, че не съм особено социална. Никак не ми се занимава с паркове и площадки, с плейгрупи пък съвсем, не мога да си представя нещо по ужасно от тези плейгрупи. Татко й да я води. И аз разчитам на градината като тръгне след няколко месеца.
[/quote]
Виж целия пост
# 402
Тук ги организират в библиотеките или комюнити центрове, примерно веднъж седмично, обикновено е една по голяма зала с играчки, книжки, имат примерно чай, кафе, плодове за децата, играят си децата, понякога има примерно песнички и такива неща, накрая всички помагат в прибирането на играчките.
Виж целия пост
# 403
Ох и аз съм в кюпа с оплаквания от бабите. За куриоз майка ми е по-зле от свекито. Вечно с въпроса “защо правиш това или онова” , “защо не направиш еди-си-какво”. Или пък “лошо си я научила” 🥸 На моменти не издържам и влизам рязко или просто сменям темата. За гледане не че нямат желание, ама не, мерси. Засега.

И за захранването да се оплача - много я превъзбужда бебка 🥹 буквално после едвам я успокоявам (не реве, просто е свръх стимулирана). И съответно не си издържа интервалите и чупим цялата схема със съня. Хем давам първо малко мляко, за да е по-спокойна уж. При някой друг има ли го това?
Виж целия пост
# 404
Някой от вас давал ли е Камилия за зъбки? Преди седмица дадох еднократно и нямаше проблем. Одеве обаче дадох пак и вече 3 часа е с болки, като колики, отказва хранене, няма сила от свиване, напъване и мрънкане (дори му е трудно да се разплаче). Заспива в мен от безсилие, но мръдна ли се започва пак. Обадихме се на педиатъра, защото след 40 мин напъване, чак беше пребледнял, той каза еспумизан, обаче тц, не помага, още си е все така.. Да му помогна за болките от зъбките и какво му причиних... Одеве си поревах и аз с него, така зле не знам кога последно съм се чувствала. Та при вас има ли някакъв дразнещ ефект тази Камилия или само аз съм късметлийката?

Редактирам да допълня
Ново 20. С температура 38.9 е. През колко време може да се редуват панадол и нурофен?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия