Студенти в Нидерландия - 25

lenivec пробвахте ли чрез DUWO за Делфт, поне последните години, ако са навреме нещата задействани с потвърждение, финансово писмо , първокурсниците са с голям шанс за общежитие, как е графикът тази година за разпределяне?

Търсим квартира за момче,първокурсник в Бреда.От м.03 съм по сайтове,регистрирах се(платено)в няколко и нищо до сега.В 80% от обявите изрично пише,че са за момичета.За първи път се сблъсквам с такава дискриминация😂😒... зачудих се какво пък толкова лошо им има на младите момчета,че никой не ги иска.

Скоро някой писа за драми със стаж в Азия, бих искала да разбера подробности, че моят младеж       сега ми каза, че наесен можело да ходи на някаква обмяна уж в Тайланд, Виетнам и тн

Скоро някой писа за драми със стаж в Азия, бих искала да разбера подробности, че моят младеж       сега ми каза, че наесен можело да ходи на някаква обмяна уж в Тайланд, Виетнам и тн

Говорих си тази вечер с една приятелка и стана въпрос за нещо като пътепис за Нидерландия, който писах малко, след като синът ми замина. Търсейки го в архивите си, попаднах на нещо друго. То е много лично, но четейки го сега, се замислих, че всяка една от вас го е преживяла, преживява или ще преживее. Така че едва ли е толкова лично от майчина гледна точка всъщност и ето защо много ми се прииска да го споделя с вас. Това е посланието, което написах на сина ми, когато го изпратих преди почти две години. Когато намеря пътеписа, ще споделя и него ако искате.
И така:
…,
Прочети тази книга. Всичко, което не успяхме, пропуснахме или не ни стигна времето да ти кажем с баща ти, ще откриеш тук. А отговорите, които ги няма, вярвам, убедена съм, сам ще намериш.
Това, което искам все пак да ти кажа, е следното:
- Не забравяй, че животът е твоята тетрадка, в която ти единствен пишеш. Само от теб зависи дали тази тетрадка ще остане просто такава или би била ръкопис на вълнуващ житейски роман. Така че живей - ярко и вълнуващо. Но го прави с чест, отговорност и моля те - без субстанции.
- Бъди смел, но не безразсъден. Не се страхувай. Или поне не си въобразявай, че страхът е всичко. Не, не е. Той е само в твоето съзнание. Дадеш ли му поле за изява, ще те погълне. Игнорираш ли го, ще стане дребен като гнида. Но никога не го унищожавай. В малки дози, той е здравословен. Също като отровата, която в малки дози прави лекарството. Защото активира инстинкта за самосъхранение.
- Бъди любопитен, светът е необятен. Граби с шепи от него и го използвай по най-добрия възможен начин. Да те обогатява, да те учи, да ти носи радост и наслада. Не мързелувай, не лентяйствай, работи върху себе си и стани най-добрата своя  версия. Това ще ти се отплати - вярвай ми.
- В началото ще си неуверен. Самотен. Не се подтискай. Това е нормално. И временно. Част от израстването е. Опознавайки света около себе си и усвоявайки нови умения ще ставаш все по-силен и спокоен. Общувай, с питане и до Цариград се стига. Но бъди разумен и внимателен и не се доверявай лесно, оглеждай се, защото е пълно с опасности, измама, притворност и изкушения, които не си заслужават цената, която рано или късно трябва да заплатиш.
- Учи. От това зависи как ще живееш в следващите поне 60 години. Ти и децата ти. Вероятно и внуците.
- Не винаги откриваме себе си на първото място, на което попадаме. И причината за това не е в нас. Просто на света има милион различни места, подходящи за милион различни хора. Ако това не е твоето място, в никакъв случай не го приемай за провал. Просто продължи напред в търсене на твоето място, на твоите хора, на твоето щастие. Каквото и да направиш и където и да си - не забравяй, аз съм винаги до теб, на един дъх разстояние. Ще пресека светове, за да те спася. Това само в случай, че се озовеш в крайна нужда. Инак пак ще бъде същото, само дето няма да ги громя по пътя.
- Пази себе си, пази морала си, никога не забравяй от къде си тръгнал. Празнувай живота!
- Прости ми за всички грешки, които допуснах през годините. Много от тях са резултат на фанатичното ми желание да бъда най-добрата майка за теб. Прости ми за направеното и за не направеното, за спомените, които времето или обстоятелствата не позволиха да сътворим.
- И никога, никога, никога не забравяй, макар да зная, колко много се дразниш, и все пак, не забравяй, обичам те милион пъти повече от живота си и очите ми ще изтекат гледайки в посоката, където си ти в момента и във всеки един момент.
- Моля те, все пак, прочети тази книга.
- П.П. Тук съм. Винаги. Дори, когато ме няма физически. Обичам те.
- П.П.П. Успех и попътен вятър, моето момче!