Благодаря, Дидко! :*
Много хубав разговор. Нямам търпение да го чуя целия, но и от това съм доста впечатлена. Какво прави Девран и Имре толкова специална и реалистична двойка? Тя познава любовта, благодарение на Айсел и Иско, но не знае какво е да имаш семейство. При него е точно обратното. Не знаеше какво е истинска любов, но е израснал в истинско семейство. И двамата имат своята травма и непълноценност и и двамата имат лекарството за травмата и непълноценността на другия. Допълват се, лекуват се, променят се заедно.
Всъщност ето това е, което най-ми харесва в тази двойка. Няма ги баналните нерелиастични обясняния в любов и прояви на любов, с които сме свикнали в други сериали, но които често нямат нищо общо с живия живот. Освен това тук Девран направо признава, че страхът му от изоставяне го е карал толкова дълго да се бори с чувствата си към нея. Думите на Имре всъщност са много жегващи за него – с теб съм, защото те обичам, т.е. ще си тръгна, ако спра да те обичам… Точно както и Иско. И затова той започва да говори за идеята за семейството. При семейството няма напускане и изоставяне, както при любовта. Тук той надгражда това, за което тя се бори от толкова време. Няма отказване вече, до смърт! Много е хубаво, наистина. Доволна съм, че представят връзката им с такава дълбочина и замисъл и дано повече хора вникнат в посланията за любовта, брака, семейството и партьорството.
Разбира се, това „до смърт“ ще ни държи на тръни до финала, но след този разговор аз честно казано съм по-скоро оптимист, че все пак ще ги оставят да изживеят тази пълноценна и толкова нужна им любов.
Между другото и двамата изглеждат невероятно красиви в тази сцена. Не знам дали само на подходящото осветление се дължи... 😊😊
Виж целия пост
Много хубав разговор. Нямам търпение да го чуя целия, но и от това съм доста впечатлена. Какво прави Девран и Имре толкова специална и реалистична двойка? Тя познава любовта, благодарение на Айсел и Иско, но не знае какво е да имаш семейство. При него е точно обратното. Не знаеше какво е истинска любов, но е израснал в истинско семейство. И двамата имат своята травма и непълноценност и и двамата имат лекарството за травмата и непълноценността на другия. Допълват се, лекуват се, променят се заедно.
Всъщност ето това е, което най-ми харесва в тази двойка. Няма ги баналните нерелиастични обясняния в любов и прояви на любов, с които сме свикнали в други сериали, но които често нямат нищо общо с живия живот. Освен това тук Девран направо признава, че страхът му от изоставяне го е карал толкова дълго да се бори с чувствата си към нея. Думите на Имре всъщност са много жегващи за него – с теб съм, защото те обичам, т.е. ще си тръгна, ако спра да те обичам… Точно както и Иско. И затова той започва да говори за идеята за семейството. При семейството няма напускане и изоставяне, както при любовта. Тук той надгражда това, за което тя се бори от толкова време. Няма отказване вече, до смърт! Много е хубаво, наистина. Доволна съм, че представят връзката им с такава дълбочина и замисъл и дано повече хора вникнат в посланията за любовта, брака, семейството и партьорството.
Разбира се, това „до смърт“ ще ни държи на тръни до финала, но след този разговор аз честно казано съм по-скоро оптимист, че все пак ще ги оставят да изживеят тази пълноценна и толкова нужна им любов.
Между другото и двамата изглеждат невероятно красиви в тази сцена. Не знам дали само на подходящото осветление се дължи... 😊😊
целувки за превода.
Благодаря ви момичета за всички коментари. 
Аз съм вече на линия и чакам новия епизод. Колко остават? Освен този още 2, нали така. Много ще ми липсва сериала. Но пък и от повече разтягания няма нужда. Достатъчно се настрадаха ИмДев. Надявам се на щастлив край, те си го заслужиха. 
благодаря за линка! 
А най-хубавото е, че си заформихме една чудесна компания и си пожелавам да имаме много приятни моменти в следващите 2 седмици до един наистина заслужен щастлив край… 
