На тази възраст би трябвало да пие от чаша и да дъвче хубаво твърда храна.
Не съм логопед, но вече неволята ме научи, че дъвкането и говоренето са свързани.
Махни му биберона, нека пие млякото от чашка, или от шише с пластмасов накрайник, дето трябва да пие от него, а не да суче. Сигурно ще се цупи няколко дни, ама после ще му мине. Колкото и да се цупи, не му връщай шишето с биберона. Той нещо се пристрастил към него, а млякото го позасити (особено ако слагаш и захар) и после не ще да яде.
Даже най-хубаво му предлагай киселото мляко да си го яде сам с лъжица. И БЕЗ захар
Дъвкането и говоренето са свързани, защото като детето се научи да дъвче хубаво, си тренира мускулите на езика и устните и тогава по-лесно имитира звуците, които чува.
Моят син има операция на небцето и още не говори, но първото, с което почнаха логопедите, беше да да се научи да дъвче, защото той заради тези си проблеми беше хранен с една тръбичка 9 месеца и после ядеше само пасирано.
Две познати дечица като твоя палавник не искаха да говорят - единия пак така си пеше млякото от биберон и ревеше, майката като смени бибата с твърд накрайник, порева един ден, после въоще се отказа от шишето, щото няма биба.
Другият беше алергичен и заради това пиеше само мляко за алергични и не беше захранен с твърда храна, но като почна да яде, изведнъж се отпуши и да говори.
След като детето си разбира всичко и те слуша какво му говориш, според мен това ви е проблема. Ти си прецени как - постепенно или рязко - ама го отучи от шишето с бибата.
Научи го да дъвче, като му подаваш залче не на езика, а отстрани, съвсем в бузката.
Съвсем нищо ли не яде - щото си написала, че иска само мляко?
То, млякото си е хубава и ценна храна, не че е вредно, ама трябва да яде и твърди неща. Събирай го с ящни деца, някои ядат като отидат у съседите примерно, други обичат да са на масата с големите. Нека ви гледа, като се храните, предлагай от вашата храна, облечи му някои по-стари дрешки да не се цапа и го остави да яде сам. Даже да се цупи един-два дни - за един -два дни нищо няма да му стане, но на третия ще яде.
А като посвикне с твърди храни, ще дойде и говоренето от само себе си.
Много се говори за връзката между дъвченето и говоренето, в смисъл че дъвченето подпомага проговарянето. Но наблюденията ми реално не са такива. Имам пример за дете което живее почти изцяло от кисело мляко в шише, друго почти не хапва, а още по-малко да дъвче. На 2 годинки проговори като дърто. Хем с много думи, хем ги произнася перфектно и ясно. Сега е на 3 год.
За прояждането - пак може да се спори. Аз като реших да уча сина си да яде като не му давах единствената храна, която яде, в продължение на 2 седмици той просто нищо не яде. Не че не умираше от глад и не викаше амам непрекъснато. Но това, което му се предлагаше така и до последно не пожела да опита. Е смятам, че 2 седмици гладуване са достатъчно доказателство, че схемата не работи. Може и ние да не сме нормални, това също не го изключвам като вариант, защото доста народ се учуди на упоритостта му.