Букета е от магазин за цветя, другата картичка?
Някак си не го виждам Ешреф, като човек, който пише картички... но ще стане ясно.
Мен специално в този фраг ме впечатли и друго.
Думите на Нисан към Ешреф.
Те разкриват нейната болка, объркване, но и дълбокото и вглеждане в душата на Ешреф. Тя усеща как в него се борят две сили -на доброто и мракът. Единият ден той може да бъде опора, да покаже грижа, топлота и дори нежност, а в следващия, да се затвори, да стане студен, дори безмилостен.
Нисан вижда, че жестокостта му не е истинската му същност, а защитен механизъм, броня. Ешреф сам не знае как да бъде друг. Затова, когато се приближи до някого, инстинктът му е да се отдръпне, да нарани, преди да бъде наранен.
Но фактът, че тя продължава да се тревожи за него, да го гледа в очите и да говори с него така откровено, показва, че въпреки болката,която той и причини, тя вярва в доброто в него.
И в това е силата на тяхната връзка.
Нисан не бяга от Ешреф, тя го вижда цял, дори когато той сам не може да приеме себе си.


















