Аз ли искам много?

Емммм на 19г няма как даго знаеш какъв ще стане на 30. А и хората могат много роли да играят. И маски да носят. Пък и мъжете сте шампиони в "много говоря и обещавам, ама нищо не правя". Пък ние жените сме шампиони в "аз ще го спася от демоните му и той ще се промени заради мен". И ей ти рецептата. После се осъзнаваш къмто 30-те и вече започваше даси живееш за себе си. Няма лошо, квот сам си напраИш..

Всичкото съм го правил и продължавам да го правя, и ми носи удоволствие. И въобще не ме притеснява.
Ако се организирате всичко може да става много по-лесно. Единственото досадно нещо от домакинската работа е чистенето на прозорците. И то това чистене не е всяка седмица. На мен лично "домакинската работа" си ми действа релаксиращо. Като съм хоумофис, си я върша за разнообразие и почивка.


Пералнята беше просто пример. Хайде наистина да не приказваме фантасмагории колко голям проблем е. Защото наистина знам вкъщи, кое колко време ми трябва да го направя и си го организирам. Кой ден от седмицата и преди обяд, след обяд, обедна почивка и т.н. Отделно организирам и децата да се включват, за да свикнат и научат на организация. На крива ракета и космоса и пречи.

Да, да... А един мармот завива шоколада в станиол... Знаем, знаем...

Това същото го казвам и аз, когато започнат да се "оплакват" от домакинската работа и колко било тежко. Ако не го бях правил, нямаше да говоря.

Те не се оплакват от домакинската работа, оплакват се, че само те трябва да я вършат. Ако всички участват по равно, нещата са съвсем различни.

Ми хайде правете го всеки ден, щом ви е лесно и приятно. Колко му е.

Ами правя го, според както дойде, дали днес, дали утре или както се наложи. То ако беше само по желание , но трябва да ходя да пия кафе с приятелки и на СПА процедури. Не става така.

Е, то така всеки може, и жената също, ама с приятели, от мъжки пол.

Мисля, че сама се хвана в капана на собствените очаквания, разбирания

Домакинската работа е една неквалифицирана работа, която всеки може да върши. Ама като работиш на пълно работно време и пътуваш до работата и обратно, едва ли кипиш от ентусиазъм да я вършиш.

А защо спря да я правиш? Човек не спира да прави неща, които го кефят.

Домакинската работа е досадна и затъпяваща, а когато я вършиш както трябва и изморителна.

"Както дойде, дали днес, дали утре или както се наложи" не е равно на абсолютно всеки ден. Всеки ден означава всеки ден - всеки ден се готви (тук-там с някоя пауза), всеки ден се минава с прахосмукачката, през ден се пере и простира, следователно през ден се и глади, бърсане на прах поне два пъти в седмица, подреждане след децата всяка вечер, товарене и разтоварване на съдомиялната, ходене през ден да се пазарува, понякога и всеки ден, разкарване на деца по тренировки и уроци (особено ако бащата не иска да си мръдне пръста)... Всяка сутрин ставане, приготвяне на закуска, водене до училище... Включваме писане на домашни редовно с децата (особено като са по-малки), къпането им редовно (или поне частична помощ при къпане като са по-малки), занимавката с всяко малко мрънкане от тяхна страна (дори като станат по-големи)... След пълен работен ден. Ама не ни тежи. Имаме сили за още. Само мъжете сте скапани след работа, нали... Затова тия задължения са "женска работа". Незначителни, леки неща. Дали днес, дали утре...

Дори това да не е ежедневие за всички жени, ежедневие е за горе-долу 7/10 от тях. А да впрягаш децата в помагане означава децата да са задоволително големи, за да могат да свършат въпросното задължение достатъчно качествено, та да не се налага да минаваш подире им, демек пак ти да го вършиш.

С една дума - фантасмагории. Ама айде. Нека не спорим...

Да, той нали си каза, че като се случело да бъде хоум офис домакинствал. Не е след 10 часа работа, прибиране на децата и пр. Явно и работата не му е натоварена, та не е проблем да си домакинства през работно време за сметка на работодателя.

А вашата сигурно е толкова натоварена, че не ходите до тоалетна, не си говорите с колежки, не пиете кафе. Нима? Особено изразът "за сметка на работодателя". Голям смях, голямо нещо. Ти работодател ли си? Ох, ощетил съм работодателя с 10 мин. Ау, каква драма, но това, че в неделя сутрин съм направил нещо, докато той сладко си е хъркал, не се брои. Хайде да не влизам в някакви фантазии, че примери имам достатъчно за работодатели как в работно време ходят да си играят тенис или на фитнес или до мол-а за да купят нещо за жена си или любовницата. Или сигурно си от типа работодатели, които са с мисленето "всички работници, ядат хляба на чорбаджията бадева". А може и да те е яд, че нямаш такъв хоумофис.


Това сега ли си го измисли или наистина го правиш? Защото самото изказване: "товарене и разтоварване на съдомиялната" показва начин на мислене. Това да не е камион, да не товариш тухли? Шегата настрана, отнема 10 мин макс 15 мин, ако знаеш как да я подредиш.
Така, хайде сега да ги видим реално нещата. Когато правиш нещо всеки ден - гледаш да го организираш и оптимизираш, за да използва по-малко време.
"всеки ден се минава с прахосмукачката, през ден се пере и простира" - извинявай, вие какво правите вкъщи? Ходите с обувките през цялото жилище?
"А да впрягаш децата в помагане" - не, не е впрягане, учене е. Синът е на 4, вечер му казвам: вилици, лъжици, салфетки за всеки на масата и идвай в кухнята, за да взимаш чиния по чиния. И го прави. А ти не можеш да организираш твоите деца?
По същият начин и сутрин, отива, мие си очите, мие си зъбите, облича се.
"всеки ден се готви" - и сигурно седиш пред печката и не мърдаш? Или като заври, намаляваш да къкри и чак след 1 час поглеждаш. Айде, не на мен тия. Вечер, колко отнема да се направи една салата и да се стопли яденето? Максимум 20 мин.
Хайде още един пример, обедната ми почивка е 45 мин. За 45 мин, се "товари и разтоварва миялната", пуска се пералня на 20-30 мин програма и след това се прехвърля в сушилнята, може да сложиш нещо да се готви за довечера". И ако ми кажеш, че не е възможно, ами сори, аз успявам. Дори и за 1 час програма пране - 1 мин слизането до мазето, 2 мин слагане на пране, препарат, програма, пускане, 1 мин качване. Колко станаха? Айде 5 мин за всеки случай. Алооо, работодателката по-горе, ощетил съм те с 5 мин, ама при теб лафчето за последните клюки с колежките бяха 10 нали? Да се върнем обратно, това се прави между 3-4 пъти седмично, значи 20 мин, айде с малко бонус 30 мин. Така продължваме, сушилнята работи около 3 часа, като приключа работа, отивам взимам децата, минават с мен да вземем прането и се качваме вкъщи - и колко отнема прибирането на прането? 10 мин. Подреждането - и децата помагат да си сгъват техните дрехи, отнема 20 мин. Къде е точно драмата?
Всяка вечер проверявам и подреждам кухнята след жена ми, докато не съм сигурен, че там където се съхранява и готви храната, всичко е подредено и чисто.

И това са само част от нещата, да не коментирам всичко останало, защото при нас също има допълнително - общ спорт, плуване, пеене, пиано, английски, фитнес за мама, фитнес за тате и бг училище.


Къде съм казал, че съм спрял? Или само за да увеличим бройката на коментарите?


Мда, то и кучето мислело, че може да оре, пък какво станало. Айде сега. Ако толкова ти тежи, тогава защо се прибираш въобще вкъщи? За чужд ли го правиш или за семейството?
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Сега ще обясня отново за неразбралите или не искащите да разберат.
Отново: едно си баба знае, едно си баба бае
Отново: има едно такова нещо като позитивно мислене, ако не знаете погледнете. Както си мислите, че кафето с приятелики, фитнес или СПА ви действа релаксиращо, така и т.нар. домакинска работа може да се приеме за такава, но ако не искате, това е друг въпрос.
Ако имате проблем с вашите мъже, това не означава, че всички са такива.
Домакинска работа не е работа с децата. Сигурно и отношенията с мъжа ви го броите тогава също за домакинска работа.

Да, очевидно е така.

Виж ти, новия Тангра на форума... Домакинската работа е всякакво задължение, което не се извършва в замяна на заплащане и е в полза на семейството (освен ако не сте нает за домашна помощница в собствения си дом). Не знам Вие за какво броите домашните на децата, ама те са бая времеотнемащи и изтощителни - очевидно не се занимавате Вие с тях. А пък ако на Вашата жена й плащате в замяна на интимност, та го смятате за работа, то моят мъж не ми плаща по подобен начин. Не Ви познавам, та да твърдя каквото и да е по въпроса, както и Вие не ме познавате, така че хайде да се държим прилично, става ли?