Августовски бебета 2024г - Тема 5

Аз виждам, че по чувствителни теми няма просто правилен начин да ме заговориш на тях, просто все се чувствам изпитвана и трябва се обяснавам. Харесва ми във форума, всеки споделя каквото и колкото и когато иска. Важно ми е да го имам този отдушник, без да трябва да се обяснявам по теми, по които вече не се чувствам ок.

Всеки въпрос или коментар почва да кънти в главата ми... дори и да е добронамерен. Но трябва да призная, че често хората наистина ми помагат, просто не е добре за нервната ми система и изхакания ми ум

За миенето на ръце - може би съм наивна, но аз все още очаквам бебето да се пипа по ръцете с що-годе чисти ръце - примерно не приемам да си пипал пари, да си пътувал и да го пиполиш... и само следя кой как го пипа. Излишно е да казвам, че другите нямат моите съображения или ги имат рядко. С една мокра кърпа да се минат и тогава да му правят боц, ще ми е по-добре...

И аз на тема хигиена съм малко чалната, чак детето вече ,като пипне трева или се нацапа ми подава ръцете и опитва да ги тупа ако не го почистя.. но не мога, лудост е. Както и това с пипането на пари и после детето - напълно съгласна, та това е най-мръсното нещо.
Гери, не се впрягай, то отстрани е много лесно да даваш акъл.. аз вече не слушам никой и режа всички директно, че аман от акълии
Момичета, дадох мюсли,детско от ДМ и изобщо не се замислих за следите от ядки. Вие давали ли сте мюсли или ядки?

Аз съм давала, защото просто захранването на дете номер 2 нямаше как да върви по схема.
Давала съм мюсли с мляко, фъстъчено масло, домат с песто /има вътре някакви ядки/.

Симбо, как го научи? Аз моя не мога да го спра да лапа боклуците, камо ли да дава ръце да ги забърсвам 🙄  Не е като да не го гоня с мокрите кърпички. Имам чувството, че ми се е паднало голямо зверче, сравнявайки с бебетата по площадките и с вашите..
Като се приберем, първата ни работа е в банята да измием ръцете. И все обяснявам, говоря, показвам, никаква файда!

Дадох фъстъчен и лешников тахан много отдавна, сигурно още преди 2 месеца.

Голямо предизвикателство е миенето на ръцете, мия едната, после другата. Той иска да ме хапе по рамото, аз пищя и се опитвам да се спася. Нещо ми се отключва някакъв първичен страх, като тръгне да ме хапе по рамото. Също много реве и се съпротивлява, като му мием дупето след акане или преди къпане, а не виждам обективна причина за това. Вие вече сигурно ги миете прави, но той още не стои и трябва да го мия още на чешмата.

Не знам като почне да щъка, сигурно ще излизам с някакви успокоителни.

Гери, всички са с този потенциал, твоето просто го отключи по-рано, ние сме след вас... И не че ще ти стане по-добре, но ние също не пътуваме. Ние едва тука се оправяме със задачите, а на чуждо място не знам... Не виждам смисъла. Само чист въздух и хладина ме блазнят. Иначе разнообразие има и тука - ние, дет се вика, има части на парка, в които не ходим, хаха. Може екскурзии до центъра да си правим за разнообразие.

Аз изгредах видеото за екранната зависимост. То е един вид допаминова зависимост, защото получаваш бърз и лесен допамин. Реално наистина може да стане от всичко подобно - вие не сте ли играли електронни игри като малки с часове.... но когато ги имахме, вече бях на 4-5  и повече, и не успя да ми се изхака твърде много мозъкът. А за такива малки бебета си е опасно наистина. Интересен е въпросът с криминализирането на излагането на електронни устройства в толкова малка възраст - звучи абсурдно, но наистина е сравнимо с излагането на цигарен дим, примерно....

Оф, не знам какво ще правя с това лапане на всичко като започне да щъка и навън. У дома давам всичко безопасно да се слага в устата, но навън е въдворен в количката и, слава богу, все още се вози с удоволствие. От количката - та на люлката на площадката, после му обувам сандалите, че да пощъка за ръчичка както правят другите деца, и обратно в количката. Радва ме, че не дава да го пипат и не взема нищо, което му предлагат, но съм наясно, че и това е до време. Ужасява ме мисълта, че наближава деня, в който ще започне да рови по кошчетата, да гони гълъбите и да иска да милва кучета и котки.

Герка, моят юнак постоянно лигави нещо вкъщи. Просто е ужас, но не мога да го спра. Като му казвам “не”, той прави напук. Навън не го пускам да лази, само е в количката или си играе на батута. Като проходи ще се наложи да го пусна на мръсното..
Сестра му нищо не е лапала навън по площадки, тук обаче няма да е така.

Днес го учих да яде с лъжица, гребахме заедно от бурканчето, после го оставих да се маже с десерта от кухнята/ кисел с праскови/. Не го смятам за много хранителен, не оставя петна, идеален за такова упражнение. Опитваше се да бърка сам в купичката и да се “храни”, редуваше ту с лъжица, ту със шепи 🤣. Половин час се занимава, докато обядвахме с сестра му.

Гери, такива тъпачки има и винаги ще има. Виктор лапа всичко, биберон не търпи от месеци, плюе на момента. Вкъщи се рови навсякъде, отваря се всичко.  
Миналата седмица едно момче на 1г. и 6м. ритна Вики в лицето с крак, беше леко, но се зачерви, моят тръгна да плаче, успокоих го. Това, което ме накара да си изляза от кожата бе липсата на реакция от страна на майката. Трябваше да си тръгваме, нищо не казах, но се прибрах със сълзи на очи, признавам си.
Днес, след цяла седмица очакване да я видя, я видях отново и си казах всичко. Наложи се да викам, за да ме чуе, тъй като се косеше трева в непосредствена близост, цялата площадка разбра. Определено и наговорих доста неща, в резюме - детето и е агресивно, блъска и рита, а тя, поради липса на забележка и извинение, адмирира такова поведение и е немислимо да не оказва родителски контрол. Въпросното дете беше ударило и друго, но майка и е приятелка и никой не каза нищо.
Майката се засрами и каза, че повече няма да се доближи нейното до моето. При което отвърнах, че това е чудесно и си го контролираше най-накрая този агресор.
Изобщо не ме интересува, че и стана тъпо, това беше целта ми.
Другите майки ми прави впечатление как говорят на техните да внимават с моето, с другите, обясняват, че еди как си не се прави, а оново блъска, удря, рита, крещи... Аз съм в шок. За мен това е отвратително дете, с отвратително поведение, а майката си стои все така безучастна.
Това са неволите ми с площадката. Няма да се спогодя с никоя майка. Не обичам и гръмко коментиране на личен живот, както и жалкото изтъкване, че си водят децата "на мола" или Кинди ру.

Ааа, щях да забравя коментари от една майка!Според нейните разсъждения моето не ходи все още, защото не съм го водила на групова гимнастика. Нищо, че се изправя и ходи по всички мебели и се катери, нищо. О, да, има още - моето дете е будувало вечер, защото съм го преуморявала или недостатъчно е играл, видиш ли нейното (на 1г. и 3м.), никога не е будувало, никога! Мии сори, ама това дете е много лениво, осезаема разлика, нищо, че моето няма 1 г. Виктор не се спира за секунда, където и да сме. Постоянно е в движение, няма секунда спокойствие. Не знам просто какво ме чака като проходи. Наистина разликата между двете деца се вижда, но майката реши да се концетрира да му обяснява, без тя да е гледала моето дете, че видиш ли имало причини, хахаха.

Както написах - няма да се спогодя с майките, не искам. Не ми се и търпи. 😌😇 Предпочитам да си джиткам с детето самa, не понаcям майчински сбирки и константни разговори за "куку", което било гърне, wtf??? 😀😀😀 Уикенда сме с таткото. На почивка няма да ходим, той иска да е прав във столчето, тръшка се, дразни се доста. Дори е трудно като ходим до близки разстояния. Центъра ще ни е екскурзия.

Вчера дадох зрънце сирене, хареса му, но след 2 ч. му се зачервиха бузите. В събота ще дам повече, за да проследява правилно дали е точно от това. Много се вълнувам, дано все пак не е от това зачервяването, ще бъде супер да му разширя менюто. Пропи си вода. Сам си пие, сам си оставя.
Иначе расте зъб след зъб, лудница. Първата дума официално е "мама". Мама за всичко- гушкане, игра, ако се отдалеча. Всичко. Не иска баща си. Но аз си го гушкам, играем.

За мръсното - Вики сам ми показва, че са мръсни ръцете. Нищо не съм учила, разтваря и отваря ръце като са мръсни и ме гледа и казва нещо на бебешки всеки път.
Голям фен е на криеница, та с това може много да се занимаваме вкъщи.
Научил се е да показва "не" с глава. Всичко, което не му изнася вече го знаем, показва активно. Хем ми е смешно, хем няма какво да направя като откаже храна. Поне знам кога да спра с предлагането.

Засипах ви, но обичам като съм на кеф да споделям. ))))) Аз си ви чета, пиша като мога, че и моето е звяр. (Онзи ден така скачаше, удари.ме жестоко в брадичката отдолу, ще си помислят, че таткото ме тормози 😀.)

Ии последно, Маги! Виктор много ме хапе. Скоро ме ухапа до кръв до пъпа. Хваща малко месце и стиска.

Наде ❤
Има и готини и много внимателни майки, аз се запознах с такива, не сме приятелки, но ми е приятно общуването с тях, така че не се настройвай така категорично. Агресивни деца и аз не бих търпяла, много добре си постъпила!
А това Кинди Ру е такава тъпотия и машина за пари, че нямам думи. Ние никъде не сме ходили, единствено слагах бебето много на пода като малко, а развитието на грубата му моторика чупи всички статистики.

Маги, и на мен ми е трудно миенето на ръцете. Момчил се опитва или да хване сифона или мести чучура, та водата тече извън мивката и после трябва да бърша 😅 И аз го държа едвам едвам вече, защото е 9,5кг…Миенето на дупето също е трудно защото се опитва да се катери по мен или пък грабва течния сапун (да го лапа естествено!) или се гъне и вика, добре че в повечето случаи напоследък има кой да ми помогне. И нашият хапе от време на време, напоследък по-рядко, но вчера например ми захапа зърното 😩

При по-късно прохождащите деца може и да избегнете момента с лапането на боклуци навън. Всички ми казват, че е период и ако устискате няколко месеца без да ги пускате да щъкат навън, може и да се размине или поне да не е толкова интензивно. Малко ви завиждам, че излизате само с количката и на люлките, моето не търпи повече от 15-20 минути там, не дава да го водиш за ръчичка, той иска да тича, да пипа навсякъде, сега хит е и стълби да катери (на 4 крака естествено и то само нагоре).

Да не е само мрънкане, да се похваля, че си сефтосахме раницата за планина, направихме малка вечерна разходка на Витоша и Момчил се държа много прилично!

Гери, мине-не мине някакво време и КиндиРу все ми влиза в полезрението. И естествено все в моменти, в които се чудя дали синът ми покрива нормативите за развитие според възрастта си. Понякога е направо отчайващо! А-ха да се наканя да го запиша за някое посещение и да си наруша комфорта с допълнителен ангажимент в супер идиотското време от 14:30 часа, и той вземе, че направи някой скок в развитието. А понеже все има кой да ми хвали заниманията в тези центрове, постоянно ме човърка дали пък само моето дете не е записано все още на КиндиРу, бебешко плуване, английски за проговарящи, ментална аритметика, курсове за подготовка за детска градина и т.н. Та има кой да ми натяква, че като не си водя детето на такива занимания, то ще остане тъпо. Срам ме е да призная, че в някои моменти като че ли започвам да го вярвам това. После като остана сама със себе си и премисля нещата, идвам на себе си Не отричам смисъла зад тези активности: социализация и разнообразяване на ежедневието на детето и майката, забавление, научаване на нови неща, ползване на материали, които няма как да сбера у дома и т.н., но си ме дразни, че тези занимания наистина са превърнати в изключително скъпа машина за пари.

Сега съм се фиксирала в това, че не знам как да науча детето да посочва с показалец предмети. Вече трябвало да го може, а няма и изгледи да се научи. Като че ли такива интелектуални игри и умения значително отстъпват от изразяването на привързаност - социални усмивки, гушкане, дърпане и катерене по мен, за да го вдигна. Постоянно някой ми обяснява и че на 6 месеца още е трябвало да го слагам на гърне, а истината е, че беше зрелищен провал (може да разкажа, ако някой има интерес) и реших да не си мъча детето, а да чакаме по-добри времена.

Много мрънкам, но тези дни пак изпаднах в едно депресивно състояние. Извинете ме.

Имам минутка време и скачам при вас, наистина ми е интересно с какво се занимават бебоците ви.
Намирам притесненията на всички майки “първескини” за съвсем нормални, ние с повече от 1 май сме попретръпнали вече. Но сблъсъкът с майките по площадките май е особено изживяване за повечето нормални жени. Сега, изказвам се така, защото за мен масата от майките по площадките съвсем не са в час, ама това с времето го открих, преди се чудех по изборите кой гласува за този и онзи и от къде идват  кофти изказванията на мъжете за жените, ами.. видях. Аз рядко се заговарям с някоя майка и то сега вече, когато моето дете се заиграе с тяхното, никога не търся контакт първа и точно защото съм се нагледала и наслушала на всякакви неща. Обаче непоискани съвети не взимам, не седя мирно да слушам простотии, най-милото което правя е да гледам втренчено и да не отговарям, но усмихната(повечето схващат намека), но често и режа някакви опити за съвети с “Благодаря, не се интересувам”. Масата искат да споделят за техните деца, да се похвалят с постиженията им и съответно ако видят дете, което не е стигнало техните “висоти” веднага използват момента да се изтъкнат, изобщо не мислят за отсрещната страна и съм съвсем далеч от мисълта, че съветите са добронамерени, те са за доказване.
Маги, на Бояна и мия ръцете като я слагам да седи на ръба на мивката с крачетата вътре, така и мокри и краката и тя шляпа и седи мирна. Миенето на дупе още е на мивката, обикновено и давам да държи нещо забранено-пастата за зъби, някоя маска за коса и успявам да я измия, после на обуването реве винаги, защото не и давам да мърда докато я изтрия и обуя…

За лапането си е до дете, обаче Гери, съвсем си е нормално, сега че е неприятно.. съгласна съм. Аз и давам да пълзи навън и по алеите в парка, днес освен камъчета, вадих и костилка от череша от устата и, което.. топ гадория, като знаеш, че някой я е изплюл. Друга топ гадост е обелка от семка, пак по тая причина. Ама не може в стерилна среда да се гледат, аз поне физически не се справям.
Наде, браво, че заставаш зад детето, нищо че е минало време. Във времето ще видиш, че това изгражда страхотна сигурност в детето, да знае че мама е там за него и ще го защити. Аз бях страшна патка с първото и чак след 2рата година може би се окопитих, защото и моето беше все бутнатото, ритнатото, той милия и до днес прави път на всеки, чака по пет блъскащи се деца по пързалките да го прередят, само да не ги бутне. И от камбанарията на майка на кротко дете да ти кажа, не са агресори на 1.6, има си едни особени периоди, през които някои деца минават (щипане, блъскане) и е отговорност на родителя да е до тях и да ги учи кое е приемливо и кое не. При теб майката е неадекватна явно, но исках да споделя, че детето няма вина, а и няма съзнанието, че трябва да пази по-малките, това някъде на 2,5-3 го очаквам в някакви дози(и пак не на 100%).

Аз пък да питам как ще процедирате с ваксините около годинката?
Знам, че това е много деликатна тема.
На близнаците слагах и не мислих , но нещо напоследък отвсякъде ме заливат с плашещи случаи и съм на ръба да се откажа.После мисля за последиците , ако не ги сложа и съм тотално объркана.
Споделете мненията си , без да се нападаме взаимно кой за , кой против.Всеки иска най-доброто за детето си.

Наде, аз все се каня да ви питам как сте с леките телесни повреди? Мм няколко дни ходи с болки в областта на челото, носа, горната челюст. Онзи ден почти ми счупи носа с тил като се пазех от ухапване. Казвам го, защото го чух да изхрущява, ама леко. И направо ми стана лошо, защото преди 2-3 години си го счупих сама и знам как се намества.

Пазете се. Много пъти ме е ритал и в гърлото.

И за да не е половинчато мрънкане, а цяло - тук има 28 милиона цикади, които не се трогват от пръскането срещу насекоми и може буквално да полудееш от жуженето им, ако си с по-чувствителен слух или нервна система, в моя случай и двете...

Давате ли им диня? Ние вече ядем почти всеки ден и Сара направо трепери като види диня, яде, плюе, маже се, определено е една от любимите ѝ храни. И аз я пускам да пълзи навън, днес вадих клечки и пръст от устата ѝ. Вкъщи много се изправя и придвижва по мебелите, вече стои стабилно и се опитва да се пуска. Пие вода, но много често я разлива по себе си, уж чашата не трябва да пропуска, но все успява да се олее. Ще слагам всички задължителни ваксини, без колебание.

Всички ваксини слагам и аз, а диня ядем всеки ден и ние. Започнах да и давам малки парчета, че по-малко се цапа, а и тренира пинсетния захват. С водата и тя стана приятелка, един ден просто схвана как работят сламките и пропи.
Правите ли им смутита? Подходящи сламки за тая работа? На баткото правя и пие от метална, обаче тя я гризе и се чудя дали има някъде опаковки тип пауч за многократна употреба, които не са китайски..