Августовски бебета 2024г - Тема 5

Не стимулирам допълнително да ходи. Оставям го сам да си се изправя, евентуално да мръдне накоя крачка. Иначе за разлика от брат си лази като роботче - много е смешен, единият крак си му е свит, другия полуизправен в позиция за изправяне.

За рождения ден ще идем на фотосесия тримата и после сме поканили брата на ММ и приятелката му (единствените, които са в същия град). Искам малката да си има снимки, сега нито ще има спомен, нито разбира, че да правим  големи събирания (поне ние така предпочитаме). При бабите и дядовците няма сърдити, уважават избора ни.

За ходенето и при нас е така, лази си и ходи само по мебелите. Отскоро започна да се пуска и стои изправена без упора, но без стъпки. Чакаме си я, когато е готова. По същия начин, пълзеше навсякъде, пролази, но за по-бързо пълзеше. Сега прави опити за прохождане, но предпочита лазенето за по-бързо и според мен, когато е готова ще си проходи.

Иначе и двамата с ММ сме на мнение, че на неговите родители няма начин да я оставим в близко (и далечно) бъдеще. Пълна паника и безхаберие са, ако заплаче почват да я носят и да пеят?! Няма да се сетят да я нахранят, вода, памперс, сън. Искала да я носят затова плачела.. И много други неща предизвикващи недоверие.
За щастие моята майка я гледа страхотно. Много се старае, постоянно ме гледа и пита, за да бъде всичко както аз искам, когато ѝ я оставя. Няма да лъжа, много ми е хубаво старанието ѝ. Засега сме я оставяли за часове, но скоро ще се наложи да я оставим за половин ден (записали сме се на маратон), а вече догодина мисля да я оставя и за през нощта, но у нас с моята майка без нас.

Последно да се похваля, доста добре се справя с гърнето. След сън я слагам и си върши и двете задачи доста бързо. И памперса си ползва де, но поне свикна с идеята за гърне и даже се радва като направи нещо в него.

Идентична е ситуацията с ходенето и у дома: изправя се по мебелите и се придвижва по тях. Там, където няма мебели, се пуска по пода и пълзи на бегом. Вчера го сварих да се надига на пръсти и да се опитва да хване дръжката на входната врата. Въпрос на време е да излезе сам на разходка

Нашият младеж тича с проходилките си и като свърши апартамента се забива някъде и ме вика да изправя проходилката, че да продължи. Постоянно и навсякъде е прав, което прави смяната на памперс много тежка. В банята задължително е прав, ваната е опасна да я използваме вече, защото има шанс да се изръси. Не ме кефи и на плочките като е, но няма особено избор. Не търпи и ме стои за секунда.
Не го стимулирам, сам си яхва проходилките или си ходи хванат за мебели. Когато е готов, тогава.

За РД ще сме само тримата, не желаем роднини. Опитват се да идват да го видят, но на този етап не ми се занимава с никого, както и на мъжа ми. Снимки ще си правим вкъщи. Подготвям някаква украса за радост на детето.

Детето никога не е гледано от друг човек освен мен и мъжа ми. Просто нашите близки не се класират за гледане на деца. Скоро имаше шанс да вляза в болница и майка ми изяви желание без да е молена (полудявам, когато се натиска), но това веднага и бе отказано. Има кой да го гледа и това е мъжът ми. Майки ми собственото си дете не е отгледала, моето ще гледа.
Не е лошо друг да гледа детето, просто в нашата ситуация никога няма да се случи, ако ще още 5 деца да родя.

И аз прибрах ваната преди време, къпя го прав и после в седалка за баня малко да си играе с душа.

За рождения ден имам само тема и дрешка за него 🤣 не знам още дали на заведение или на двора.

За къпането - няколко пъти вече ги слагам двете с кака ѝ във ваната, като каката с голяма грижа ѝ полива главичката. Каката може би навлиза във възрастта, в която иска да се заиграва с бебета и кукли и ѝ става по-интересно да е покрай Сара. Сара пък се чуди как да играе като по-големите, днес се развика от количката “да, да, да”, още като наближихме площадката. Не я стимулирам да ходи, оставям я на пода откакто се научи да стои стабилно. Ходи нявсякъде като се опира по мебелите, а на 4 крака преодолява всякакви прагове и височинки, нищо не я спира.

Деси, само ми разпали любопитството за темата и дрешката.

Моят човек от вчера се изправя сам и се мъчи да прави миниатюрни стъпчици, държейки се за мебелите. Той лази от месец, така че не бързам с ходенето. За тях е супер полезно да лазят.

Честно да ви кажа, ме смайвате със защитата на дипломни и маратоните. Вчера бях гроги след една обикновена "екскурзия" до центъра... А интелектуалният ми капацитет стига само за това да се заяждам с мм, съответно и той се заяжда с мен, и си дуднем по цял ден...

Маги, горещо те съветвам в този период, когато видиш детето да се изправя по някоя мебел веднага да нахвърляш възглавници зад него. Моят син се хвърляше като гръмнат назад докато проумее как да се пуска до седнало положение. Така се издрънчаваше в началото, че чак не знам как не си докарах някоя болест от притеснение. Продължи около седмица това, но беше кошмарно, понеже просто нямаше безопасно място у дома, на което да го оставя за 2 минути да отида до тоалетната - и леглото му е дървено. Слава богу, научи се да сяда от изправено положение, та сега драмите са ми други.

Аз мисля да събера родата и нашите приятели на барбекюто за празника на малката, не съм решила заедно ли или пък само бабите, ще го мисля в движение, но грубо е такъв планът- да има все някакъв празник. 
Иначе за баткото правих фотосесия със смаш кейк и за нея ще направя също, беше забавно и имаме страхотни снимки за спомен.
От свекърва не мога да се оплача, гледа децата и много ме слуша, но аз не ги оставям с преспиване и въпреки че се разбирам чудесно с нея, не си представям да сме заедно на море.  С майка ми съвсем, тя е някаква паника за всичко и постоянно ме напряга с глупостите, които говори. За нея “една колежка” е супер достоверна информация и държи все да сподели кой какво и е казал, без да съм я питала. Да не говорим пък колко ме напряга, че постоянно споделя за моя живот на съвсем непознати за мен жени. Звучи все едно се напрягам за нищо, но тъкмо от нея идват коментари “Щом търси да суче често, значи нямаш кърма”, “Щом постоянно плаче и иска да я носиш, значи е гладна/болна”, общо взето всеки проблем значи, че нямам кърма и това дете една година седи гладно и расте от слънцето. И нещо му има, разбира се, понеже племенницата ми е със специални потребности, тя открива белези на аутистичния спектър в новородено от раз.. как да е, напрегнах се само докато го пиша.

Маги, браво на момчето, аз ти казах, че от днес за утре стават нещата! За пазенето според мен е невъзможно, споделях ви баткото как си счупи предните зъби с бързо лазене, малката пък от седящо положение падна назад, докато пиеше вода на килима и си разкърви венеца със сламката. Цялата уста и се напълни с кръв, супер абсурдно падане, при все че е мобилна и стабилна, ходи я опази.

Иначе и мен ми е непонятно как се справяте с учене сега, аз започнах един курс за ПМ, мъчих се един медец и съм оставила всичко за сега. Нито време намирам, нито сила, а като седна да чета имам чувството, че първите 5мин мозъка ми прави преброяване на останалите клетки, дето могат да свършат работа и трябва да препрочета едно изречение пет пъти, преди да осмисля за какво изобщо идва реч..
Помня, като се върнах на работа, след първото майчинство, как първите два дни ревах след работа и ме цепеше зверски главобол. Като влязох в час вече ми беше добре, да мислиш и да се занимаваш с нещо по-различно от детето си има своите плюсове, нооо първите два дни ги изболедувах..


И да се оплача, мислех че поне малко ще починем, а то какво - двата горни кътника са тръгнали, има по една точица пробило даже и настроението вкъщи е един път. Не дава да я оставя, скучно и е да я нося, ако може да седим на пода, а тя да е залепена за мен по цял ден, най-добре..

Magrat, Бам-бам от Флийнстоун. В Тему има всичко като дрешки и украса.

Деси, много интересна идея, но как ти е хрумнала? Това не е ли едно кротко агънце-багънце? Или ти си дзен и не се впечатляваш твърде.

Иначе аз мойто го иизправям по мебелите от две седмици, но сам се изправи онзи ден. Сега сме постлали осмен килимчето и две постелки за йога пред мебелите, където килимчето не стига. Обаче мислейки, доволна от себе си, как хубаво съм ги постлала и да взема да купя още една, ми светна, че може би не му е мн ергономично да се учи да ходи по тоя дебел килим за игра... може би трябва да ходи по ламината по-добре, не ли? Какъв е вашият опит?

Иначе аз лека полека се хайпвам за рд така като си говорим. Всички идеи ми харесват. Говорих с едне приятелка да ни снима в парка, поръчах му плетена единичка, по-голяма от тези, които ползваме за месечинките. Тортата сигурно ще чийзкейк с някаква украса, ако е възможно.

Маги, по дебел килим даже ще му е по-трудно да пази баланс. За ергономично не знам, едва ли има някакво значение, но на Момчил му беше най-лесно по паркета бос, за да не се хлъзга. И на килимчето се изправяше доста, но нашето е 1,5 см, твоето май беше по-дебело. Ние ползвахме каска за главата, че с възглавници си е дебнене. Сравнително бързо се научи как се пада и как да се пази.

Пак почват жеги, толкова беше приятно последните 3-4 дни.

Днес ще яде крем супа от тиквичка. Следобед може би омлет.

Ние последните няколко дни сме с 1 дълга дрямка, чудя се дали е лъжливо или наистина си минава на такъв режим.

Magrat, не се впечатлявам много, приех че детето ми е ревяща лепка 🤣 идеята ми хрумна, докато се рових в Тему за други неща.
Вкъщи съм прибрала зимните килими: оставила съм си една пътечка пред мивката и едно 160х80 може би пред телевизора /от Тему са, не са дебели/. Останалото е гранитогрес и ламинат.
Не ползвам каски и други омекотяващи неща.
Иначе и тук е жега, към 10ч беше 26°, затова и сутрин правя обиколка на гребната, че иначе по-далеч от някоя пейка там няма да стигна, а трябва да вървя, че иначе ми е много застоял начина на живот през седмицата.

И се очертава след морето да осиновим един котарак още малко ще помислим...от сега умувам кучката как ще го приеме, добре, че съм вкъщи, та ще имам време да ги адаптирам и добре, че котаракът е по-едър от нея, та ще ѝ е невъзможно да го дави. Като цяло изобщо не беше в плановете ни, но един познат ме знае каква мека Мария съм относно животните.

Деси, не знам дали ще ти е стимул, но Лъчо, където и да отидем е с котка. В нас имаме котарак и при техните и при нашите има женски котки. Изключително много им се радва. На мен проблемът ми е с космите, но просто се чисти всеки ден. И аз съм супер мека по отношение на тази тема.

Ооо, ние имаме дворни котки, едната влиза вътре чат-пат. Знам какви финанси е само харната...дого аржентиното ни е с чувствителна кожа /всяко лято и там чанта пари, че му се оголват места и ги разчесва/, ваксини и обезпаразитяване не го смятам. Нон-стоп се изхвърлят котки и само дебна да ги хващам и кастрирам, всяка година е едно и също. Но най-големият проблем са отпуските, ако не са свекърите или сестра ми /ако е тя всеки ден пътува до нас, че сме извън града/ не може да мръднем. Пинчерката я осиновихме миналата години, установихме, че я страх на плажа и не правихме опит за море с нас, тази година ще експериментираме, но за догото абсурд да го вземем с нас. Отделно имаме риби, които също не може да помъкнем с нас. Имаме си и охлюв, но той не е проблем.
Иначе самата аз цял живот живея с животни, и при бабите има, та децата ми си ги търсят.
Та и в нас всеки ден играе прахосмукачка и парцал...имали сме дългокосмести чихуа, но колкото пинчерката пуска косми никога не е било, не знам как има козина по нея, след този косопад 🤣