Августовски бебета 2024г - Тема 5

Така като го разказваш звучи супер. Абсурд да го пусна да си обикаля сам между масите, той ще се убие някъде…вкъщи се върти само около мен, но навън е като отвързан, изобщо не се обръща. Вече и по стълби се качва (на 4 крака), обаче иска да слиза като възрастен, което естествено не става, а няма никакъв страх от високо. И е бърз, за нула време ще се озове на улицата..Трябва да е затворен някъде и някой нон стоп да го надзирава! Като гледам момиченцата по площадките, ами определено има разлика. Той и за момче ми се вижда по-палав, а с момиче изобщо няма място за сравнение.

При нас морето мина доста приятно, с изключение на това, че понеже не искахме да спи на плажа прекарвахме само около 2
часа там. Иначе сутрин ходехме на разходка по пристанището и хапвахме в някоя пекарна, а тя ядеше в количката някоя каша/пюре с плод от  готовите. После я пусках да щъка в апартамента и отвън понеже имаше райграс и камъчета и беше голям купон. След това мляко, дрямка и отивахме на обяд. Тя няма проблем да седи в количката в заведението, защото обича да зяпа хората, а ако и те ѝ обърнат внимание и я закачат/усмихват се може да седи с часове. Хапваше нещо от нашата храна, а като се приберем ядеше нейния си обяд, пак щъкане, дрямка и следобед плаж. След плажа си взимахме за вечеря нещо за в апартамента да хапнем, защото имаше ужасно много комари, а и предпочитахме повечко време на плажа и да ядем след като малкото заспи.

Вкъщи вмомента режимът е: ставане 7-7:30ч., оправям я и излизаме до към 9-9:30, прибираме се яде палачинки/паста/моцарелки/баница или подобно, пие мляко и заспива около 10:30-11ч. Спи час и нещо - 2, като стане си играе и обядва към 14ч. месно или с яйце, 3:30-45ч след като се събуди заспива като пие мляко преди това, за втора кратка (40-50мин) дрямка. Следобед излиза с тати на площадка (той я пуска да лази, ходи и тн из площадката и доста се изморява, но пък е доста мръсна после) През това време аз готвя, чистя и тн. Прибират се и вечеряме заедно. Заспива към 21:00-30ч. От началото на май месец не се буди нощем.
Знам, че сме 3:3 твърда и мляко, но пуснахме кръв и урина и всичко си ѝ е наред. Тя сама си намаля и маха млечните и лека по-лека си хапва все повече твърда храна.
Забравих да кажа за памперсите - pampers  premium protection 4 ползваме и през деня и вечер. Малката е 10кг 77см. Усещам, че леко отиваме към 5ца, но като сложа 5 и ѝ е голям.

И аз май попрекалих с последните поръчки на 4-ти размер и сега имам да доизползвам преди да мине на 5-тица. Не знам защо въобще ги пишат тези килограми на пакетите като винаги се налага преминаване към по-голям размер 2 кг преди обозначената норма.

Точно. Ние така подарихме на сестра ми един кашон малки памперси преди месец. А днес аз се обърках, по принцип мм пазарува памперси, и взех да пробвам памучни 3ка вместо 4ка, щот си пише до 10 кг, а той е 8.500 и му прежулват на крачетата.

Благодаря, че писахте подробно за храненето, бях се стресирала, че сме много изостанали, а сме средна хубост. Само палачинки да вкарам Но с пиенето на вода сме голА водА...

Иначе каква торта съм поръчала не е ясно. Започнахме от черно кадифе и стигнахме до светли блатове със светли кремове, ама какъв вкус, какво-що, не знам. Дано го пише на сертификата, да не гледам умно, като питат гостите. Опитах се да попитам сладкарката, каза ми нали велвет торта искате, такава ще е. Не ям торти и си нямам идея какво ще  е, но й имам доверие

Вкъщи съм организирала нещо като активити центрове из хола. На еди кой си стол, като се качи, ни чака книжка. На катерушката - топки, на дивана - играчка с бутони.

И тези неща как остават по местата си!? У дома буквално няма никакво значение кое къде подреждам. Като мине малката фурия, събаря всичко по пътя си на пода, после на съвършено рандъм принцип си избира едно нещо за подхвърляне, биене в пода, пребиване на нещо друго, гонене (ако се търкаля)... И предназначението на вещите няма абсолютно никакво значение - човекът не иска да търкаля топка, иска да търкаля черпак. Потрес пълен.

Ами книжките с тънки страници и някои неща на дивана не може да ги стигне, а каквото стига от играчките, го разхвърля, аз после подреждам, но имаме някакъв порядък - ако сме някъде из стаята, какво можем да правим...

Има едни книжки с дръжка от тази поредица

които може да си разгръща сам, до тях има достъп. Картинките са AI, вероятно и текста, но картинките са симпатични.

Вашите деца имат ли си предпочитана ръка,   с която предимно се хранят или играят? Знам, че на тази възраст е рано за водеща ръка, но при него ясно си се вижда, че натиска бутони с дясната, предпочита я при хранене, разлиства страници на книги, а с лявата се подпира - на дивана или ако лежи по корем.

При нас на дневен ред е сортера, стоим по поне един час, като съм вкарала допълнителна “игра” Сложила съм кубчетата в малко пликче и ми ги дава да го отворя за да започне да ги слага, после ги прибира и аз закопчавам. Мисля, че от това упражнение се научи да прибира доста от нещата ,с които играе. Днес игра в една саксия с орхидея, като вадеше коричките (не знам точно как се нарича почвата за орхидеи) и ги връщаше обратно вътре.
Имаме няколко бизиборда, но може би не съм намерила правилния защото интереса е минимален.
При нас също има игра върху мебели, редя коли или каквото хвана и той започва са се придвижва за да ги вземе, пъха доста неща под скрина и дивана и иска да ги вадим. Голям кеф е, като извадим нещо из под дивана ,което не е виждал 2 секунди
На този етап също учим и цветовете, уча го с колите и кубчетата от сортера, вече знае зелена кола и червена кола, за другите си прави оглушки

Герка, ако синът ми беше първо дете, със сигурност нямаше да имам второ толкова скоро. Абсолютна нинжда.. катери се от скоро по малкото столче на кака си и на една икейска степенка, вчера откри, че с тяхна помощ може да се качва и върху холната маса и дивана. Прибутва си малкото столче до дивана и се изкатерва. В стола за хранене се изправя, подпира се на облегалката и си слага единия крак на табличката..и започва да се смее, само ако е гладен се застоява седнал.
По площадките не ми се мисли какво ще е.

Иначе на море с дете е по-сложно, но не невъзможно. Всеки ще намери правилното решение за себе си.
Колкото пъти сме ходили на море с децата, винаги съм си почивала до колкото е възможно. Просто много от домакинските задължения отпадат и не съм сама по цял ден с децата, направо Лукс. 🤣

Миналата година след като родих , няколкото дена в болницата се чувствах като на хотел, наспивах се, носеха ми храна, лежах си в леглото и си четях книга.

Ох, отключи ми спомен... Миналата година, като се роди, бях във вип стая, да се разбира, че ти оставят бебето денонощно. Не бях мигнала 5 денонощия, защото не даваха храна за бебето нощем, а то плачеше гладно. А през деня от ранни зори все някой влизаше в стаята за нещо...

А, да, и около 24 май имаше някаква статистика, че 60 процента от българите не били прочели и една книга тази година - викам това сме ние с мм. И се фрустрирах, че ни изкарват прост народ, а хората деца гледат, кога да четат. Той ми вика, ама ти четеш, даже и прописа, хо хо...

Направо недоумявам кога четете. Аз чета бг мама - една тема за муните, има майсторки на краткия разказ. Някои от вас ви засичам там и ми става мило, темите са от много отдавна...

Ооо и аз три дена си починах в болницата като родих Ивайло, четох книга, спях си, мързелувах...сега баткото е на Батак, но вече Ивайло вдига достатъчно шум и не е същото 🤣

Минавам да се оплача, че от снощи съм с тежък чревен вирус и съм абсолютно неспособна да се грижа за бебето. Добре че мм днес е вкъщи и не му е натоварено, че иначе щеше да се наложи да разкарвам мама.

Момчил има предпочитание към дясната ръка за хранене, все с нея посяга от известно време. Даже ако му подадеш банан в лявата, го мести в дясната.

NI_CL, наистина е нинджа! Бих казала “браво на детето”, ако не знаех на теб какво ти е..
Моят пък на някои по-полегати пързалки по площадките успява да се качи сам горе (по пързалката). Което ме хвърля в ужас защото горе обикновено има няколко отвора и стълби, а не виждам особен инстинкт за самосъхранение още…Блазе ви е с момиченцата!

За раждането дори не искам да си спомням , такъв шок, дискомфорт, болка и отчаяние беше. Добре че няма изгледи да се повтаря някога 😂

С всички сили се опитвам да забравя престоя си в родилното. Чувствах се като осъдена на смърт. Изживях най-неграмотното слагане на абокат евър; оводняване със система, защото на никой не му мина през ум, че парализирана в леглото не мога да стигна до куфара на 5 метра от мен, за да си взема водата; мигането на луминисцентни лампи в очите ми денонощно в продължение на 4 денонощия; влетяването с 200 на сестрите/акушерките/знам-ли-какви (на никой през ум не му минаваше да се представи какъв е и на теория дори готвачка от някое близко заведение можеше да дойде и да ми грабне детето. За баджове не са чували); отнасянето на детето ми без никакви обяснения в неизвестна посока и после връщането му със синя петичка; по 2 игли сутрин за добро утро с неизвестно съдържание (да не си помисли някой, че има право да знае какво му наливат в изтерзаното тяло); обявлението, че ще ни изписват 10 минути преди самото изписване... Въобще по време на целия си престой една мисъл не ми излизаше от главата и тя беше "Боже, защо просто не умрях!?". Не ме разбирайте погрешно: знаех, че не отивам на курорт. Това беше просто поредната, поредна, поредна болница, в която престоях през същата година, ама такова нещо другаде не бях преживявала, а причините за предходните посещения си бяха далеч по-сериозни и застрашаващи, поне в моите очи. А имаше дни, в които си вярвах, че искам 3 деца. След това изживяване почти година си вярвам, че и 1 ми е много. И все по-ясно се оформя идеята, ако имам следващо дете, да си го раждам у дома с всички съпътстващи упражнението рискове.

Тази сутрин по случайност попаднах на интервю с 2 млади лекарки. И някак си пред очите ми бяха онези млади сестри и акушерки, от които никоя все още нямаше собствено дете, но със самочувствие ме наричаха "майче", по примера на единствената си възрастна колежка, която ме изнудва да купувам бебешка козметика за отделението. И през цялото време си мислех за това как тези жени злоупотребяваха и продължават да злоупотребяват всеки божи ден с безпомощното състояние, в което попадаш при тях. Щото надали някоя от тях ще смее да ми говори по този начин, ако сме в друга ситуация. Съжалявам, че ви напрягам, но цяла година имах нужда да споделя с някого.

Вятър, при мен беше идентично... Най-човечни бяха санитарките, тези добри и мили лели. Лекарите, които идваха на визитация, бяха любезни и адекватни, но сестрите и акушерките в отделението след раждането бяха некомуникативни и неемпатични в общия случай...

Гледах част от интарвюто с Антония, родилката, която разказа за раждането в МД. Разбирам, че журналистите се мъчат да са политкоректни, но такова гаслайтване не бях виждала. Момичето възпитано, чувствително, деликатно почна и то да си променя думите, да смекчава. Да беше една простачка да вика там, да заплашва. Или поне да беше с някой за подкрепа... дано за нея има терапевтичен ефект това предъвкване на случая поне...

Точно защото човек гледа да се прибере, да се отърси, да си гледа детето, затова никой нищо не продумва пред никого... Най-много пред семейството си, но и те гледат да заметат, да те накарат да се фокусираш върху бебето... И така си продължава със следващото "майче"...

И аз съжалявам, че ви натоварвам, но то това е, което ще ни е... споделяне във форума... Но е нормално по това време да се връщаме към тези моменти...

Четенето на книга си остана там в болницата..после около 5 пъти си зареждах киндъла и не стигам до него.
Като чета такива травмиращи истории за раждане, разбирам какъв късмет съм имала!
Изключително благодарна съм на моята лекарка, която беше неотлъчно до мен и двата пъти.

Да мина да се оплача , моят мъник е с варицела.
Големите са ваксинирани , от къде хвана не знам.
Вчера имаше лека температура , следобяд вдигна до 39 градуса , каквото и да давах , спада до 38 , 2 часа минат и пак нагоре.Направо кошмарна нощ!
Сутринта го заведох за изследвания, нищо фрапантно, изписаха изопринозин .Гърлото чисто , дихателните пътища , без обрив и така.Като стана от следобедния сън вече имаше 10-15 пъпки и стана ядна картината.
Сега ще отложим и фотосесията и рождения ден , че инкубационния период е дълъг.
Дано поне тази вечер поспим.
Мажа хо с охлаждащ гел , давам и фенистил капки(препоръка от приятелка)
Някоя мама да посъветва още нещо?
Аз съшо не съм я карала и се моля да не хвана.