Любители на котки - Тема 206

Аз за разтройство в котешките групи прочетох, че ветеринар е препоръчал Смекта. Купих си и аз 2 пакетчета да имам под ръка, ако се наложи.
Също там бях прочела, че може и да се даде разтворено брашно с вода, не било вредно за котката. И още май такива трикове имаше, но ги забравих.

Лусия, все така да печели награди детето ти и да има успехи във всичко!

Стискам палци за Слънчи😘!

Преди няколко дни сънувах моя Тоби, беше си дошъл и се гушкахме. Бях изключително щастлива, така се радвах,че пращах снимки на всички и се хвалех какво се е случило. Толкова беше реалистичен съня, че като се събудих се чудих сън ли е или истина. Още не мога да повярвам, че повече няма да го видя🥹. Много ми липсва и си го чакам още🥹.

Този продукт ни беше изписан след почистване на зъбен камък:
https://www.zooplus.bg/shop/kucheta/podstrigvane_poddrujka/grija … Variant=1940158.0
Прилага се по схема, сега сме на три пъти седмично след хранене и за момента действа. Котарака беше с доста натрупан зъбен камък и осезаемо лош дъх, сега отвреме-навреме се усеща леко, но не колкото преди и май главно в дните когато не се слага пастата.

Погледнете и вътре в устата - ако мирише лошо (на мърша), зачервени венци, повишено слюноотделяне, видими натрупвания на зъбен камък сте за почистване. Ако няма симптоми сигурно не, но за всеки случаи помолете при годишния преглед да и погледнат зъбите.

Докато се притеснявам за Слънчи, неочаквано ни сполетя нова трагедия... Моята Миса беше нападната и убита от две кучета... Успя да се скрие в процепа, но след това не знам кога е излязла от там. Снощи в 2:45 я търсих на дъжда с фенерче, но не я намерих. Днес към обяд комшийка ми каза, че от техния прозорец е видяла зад блока, че мое коте май е умряло. Милата ми Миса... Бодигардката ми Миса, ловкинята ми Миса, усмихната ми Мисонка, която всеки ден ме изпращаше на работа и ме посрещаше след работа... Вече я няма... Намерих я с дупка в корема и голям хематом във вътрешната част на бедрото... Просната насред поляната зад блока, мокра... Цяла нощ и цял ден ми беше свито на сърцето, мислих я много... Дали е успяла да се спаси от кучетата, дали е добре... Цяла зима я прибирах скришно в мазето, след като кучета убиха моята Лъки, за да не ѝ се случи същото. На два пъти я спасих от тъпите кучета, които идваха под прозореца ми... Заради тъпата Община, която няма приют за кучета, заради тъпия кмет, който бездейства и нехае, целия квартал се напълни с глутници... Излизат вечер, обикновено, и аз прибирам всички, никой да не остане, никой да не мисля... Този път обаче не беше вечер, беше посред бял ден, но дъждовно, когато няма хора край блока... Възползваха се да я нападнат докато си лежи кротко под съседната тераса и чака да спре дъжда... Пустия му дъжд не спря... Беше ония същия дъжд, дето валя, когато търсих и Оливърчо... Познах го гадния дъжд и нещо ми заседна на гърлото... Чух шума от шмугването на котка в процепа, който граничи със стената на спалнята ми. Отворих веднага прозореца да ги изгоня, видях ги - едно черно и едно бежово куче. Избягаха. Хванали са я за подмишницата на задната лапа. Издъхнала е от загуба на кръв... С черна и бежова козина под ноктите! Надрала ги е! ...Но ѝ отнеха живота... и една част от моя живот ми отнеха!
Синчето ме пита: " мамо, от кога има животни, които убиват други животни не за да ги ядат?"... Е, не можах да му отговоря, но факт - кучетата убиват не защото се хранят с котки, ами за развлечение. Също като ония "хорица", дето наричаме "ловци", които убиват животни за развлечение... Мислихме дълго къде и кога са се объркали така нещата в природата...

amy_nka, съжалявам много

Много съжалявам, amy_nka!

Много тъжно, направо нямам думи.

Ох, милото коте. Много жалко, много. Но това са опасностите на улицата. Моите ще си живеят в апартамента и това е, не че искат да си подадат носа навън.
amy_nka няма ли начин да не ги пускаш да излизат, да си живеят само вътре, за да не се случва повече така?

Нямам какво да кажа, не зная какво да напиша... Ех, Аминка, приятелко с добро сърце, прегръщам те 💔😪

Офффф,много се ядосвам!Преди няколко дни водих Хари за нещо твърдо под долния клепач,оказа се нещо като комедон,отскубна го вета и го намаза с нещо и се прибрахме. Сега пък има нещо на ухото,не ми е удобно да го водя пак,не мога откъм работа да се освободя,а и ми е неудобно,щото може да е нещо обикновено и да мине само....
Та ето какво е,не знам колко се вижда на снимката....

Ох, Аминка... Останах без дъх и думи... Много съжалявам, много!
Няма ли как да си живеят само вътре, да не излизат щом вече не едно, а две котета губиш заради кучета 😓
Дано поне Слънчо се оправи!

Миса беше на 10 години. Джеми, Лъки, Оливър, Миса, Киян и Слънчи са котки, които от малки са живяли на улицата, някои от тях дори са родени на улицата. Когато живееш на първи етаж, а котето си иска навън, е трудно да го удържиш.
Слънчи, например, реве толкова жално и драска на външната врата, че не можеш да го затвориш вътре повече от 3 дни. Миса, пък, си беше свикнала да се препича на слънце, на тревата, да я храни комшийка с месо от дюнер, да си пази територията от други котки. Не обичаше съжителство с други котки, защото я дразнят, заиграват я, а тя иска спокойствие, което намира навън. Джеми, Лъки и Миса бяха неразделни приятелки. Други излизащи нямам, но все се намира някой да падне от прозореца. Веднъж като усетят вкуса на свободата и знаят пътя за вкъщи, който е много лесен, искат да излизат навън. Дори наш Джери миналото лято изскитоса цяла седмица, не ми даде да го прибера.
Киян стоя цяла година след секциото вкъщи, беше напълняла много. Наскоро един ден просто се шмугна през вратата и сега не иска да се прибира. Мамя я с храна за да я прибера.
Слънчи просто никак не се чувства добре в момента и принудително го държа затворен. Сутрин и вечер е на системи. И когато му дойде малко настроение пак застава пред вратата, да ми се моли да го пускам. Просто са дворни котки и обичат двора около блока.

Разбирам напълно. Сега храня едно много красиво коте в двора, но просто виждам, че не става за домашно. Обича си свободата,  дори и да и намеря дом, знам и съм убедена, че няма да се чувства добре. Но не пречи всеки ден да се притеснявам за нея, много ми се иска да я кастрирам, но засега няма шанс. Задържам я поне с храна да е в двора, да не търси далеч.

Ох и аз имам голям проблем с излизането. Живея в къща, но граничеща с много натоварен път. Загубих във времето така две котки - размазани на пътя. Колко рев изревахме в къщи  и все се заричахме да не взимаме повече котки. И хем кастрирани и пак не ме оставяха на мира докато не ги пусна навън. Първият го бутна кола два пъти, една операция за 1200лв преживя, тровиха го и пак го спасих и накрая не извади късмет. Свършиха му животите явно. Втория излизаше вечер и се прибираше към 3 часа през нощта /оставях му открехнат прозорец/ и хоп при мен в леглото да ми ближе ушите Него го извадихме като бебе от под гумите на нашата кола, едва оцеля. И хем от една шепа е вкъщи и как се научи че да иска да излиза - нямам идея.
Сегашния котарак - Перко /на снимката/ е взет от съседката, чиито котки скоро кастрирах най-накрая. Та него го извеждам на каишка. Мъжът ми е опънал една струна на двора и го закачам с карабинер да се разхожда сам. Малко като че ли му се смеят уличните котаци, ама не ми пука, важното е да остане жив. Успява да се измъкне от време на време, но само веднъж го нямаше 5 дена иначе след час два се прибира. Аз уж внимавам, но той ме дебне да се заплесна нещо по градината и се отскубва за 5 секунди. Та става на каишка, ако внимаваш, но трябва от съвсем малки да се слагат за да свикнат и да ги следиш непрекъснато за да не избягат.

Изпратената ми от Господ улична принцеса Лукреция е вече на годинка!

Честито!