ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 5

Благодаря ти, Ljoli.
Търпя заради детето, искам то да знае, че си има и мама и тати, които се обичат. Все пак ние ще бъдем примера, с който ще расте. За това се опитвам максимално да балансираме отношенията ни, да не е поддавам на провокациите му, да бъда откровена с него относно грешките му, но и да не стигаме до скандали, викове и т.н. Много е трудно - сякаш в момента възпитавам "изтърван" тийнейджър, а е мъж на 40 години.
Вчера бях на преглед и малко се успокоих.
Не исках никакви подробности и дори не исках да поглеждам ехографа, но надникнах.
В 6+6г.с сакчето беше празно.
Имам снимка на Бобчо в 6+5 г.с. и ясно се вижда ембрион. Сега не. Лекарят ми каза, че може още да е рано, но аз съм почти сигурна, че е кухо яйце. Или поне искам да го вярвам, за да успокоя съвестта си.
Все пак в събота ми предстои аборт и съм адски уплашена. Никога не съм била под пълна упойка, ще бъда сама само с  АГ и анестезиологът. Буквално изпитвам ужас.
И преди си имах проблем с изключително ниско либидо, след това преживяване никога повече не искам да ме докосва мъж - нито моя, нито друг.

Leyla, имаш ли нужда от нещо? Пиши, споделяй, разказвай…
Чувала ли се за метода на семейните констелации?  Имаше вчера пост от международен констелатор, италианец, интересен е, работи в момента в Северна и Южна Америка, тази есен ще бъде и в София. Та, какво ми направи впечатление в сторитата му вчера “

“Ти не стоиш заради детето. То не бива да носи такава тежест, тя е непосилна. Ти стоиш заради себе си и отказа си да поемеш отговорност…..”
Не съм си направила скрийншот да ти покажа, но го запомних за себе си.

leylah, къса ми се сърцето като те чета. Не те заслужава този мъж и не си заслужава да “търпиш” заради детето. Детето осъзнава на емоционално ниво в един момент, че мама и тати не се разбират. Ти имаш една раздяла, може би затова не ти се иска да мислиш за втора. Виждаш ли бъдеще с този човек? В една връзка не може само един да прави компромиси и да се променя. За мен това не е здравословна връзка и ти го знаеш. Още от началото на темата си спомням за проблемите ви и освен да става по-зле неговото държание, не виждам положителни промени. Ако можете да постигнете приятелски отношения и да си гледате детето по равно, това ще е най-добре и за него. Само споделям мнение на страничен наблюдател, това си е твоят живот и ти знаеш най-добре.

За аборта - пиши ми, ако искаш, имам 3 аборта по желание, всичките от бащата на децата ми в различни периоди от живота. Да се обвиняваш няма смисъл.

Leylah, гуш голямо гуш ❤️
Аз имам един аборт  по желание зад гърба си и още не мога да си го простя ...вече 20 години... Даже съм убедена, че още изкупувам този грях и не зная има ли такъв момент въобще да си простя, по скоро не... Чувството след аборта е ужасно, празнината и вината.... Помисли, ако има бебе, то не носи никаква вина и това да заченеш  от въздуха едва ли не, е Божа работа. Дай му шанс. Сложи занапред спирали, взимай хапчета. Моят си напрови вазектомия, но ние пак не правим секс, това е друг въпрос, онзи ден той ме удари силно по главата два пъти по време на скандал и не зная къде се намирам още...
Но не бих направила аборт с бебето ни въпреки че  като бременна вече знаех, че бащата е.. хм... ох да не използвам такива думи.
С теб сме, каквото и да решиш. И аз съм отвратена  от тия мъже - ходещи вибратори, разбирам те напълно, а цял живот съм се борила за любов и сплотено семейство. Бебетата ни не са виновни. Моля се да се решиш да му дадеш шанс и да ти бъде леко на съвестта, пък ако наистина е кухо яйце,  така е било писано и ще ти  олекне. А ако не е, няма да съжаляваш за избора си да не го махнеш. Просто съм длъжна да опитам да защитя един вероятно нов живот, който се заражда. Ти, Leylah, просто ще замениш таткото който играе ролята на четвърто бебе, както казаха по горе, с истинско такова. Ще помагам, най-отговорно го казвам и от сърце! Пиши на лични, ако искаш. И каквото и да решиш, пак казвам  с теб съм. Помисли добре.

Maya_Jane,
Пий редовно антибиотика, че не е шега работа това или вече е свършил? Как си?
Аз пък сега имам синина на гърдата от ритника на благоверната ми щерка.
 
Обичам ви, момичета.

Мисля, че никой от нас няма право да съветва друга какво да прави с непланираната си бременност, особено при тежки битови, финансови обстоятелства и най-вече нестабилни отношения при родителите. Детето е огромна отговорност, всякаква, доживотна. Мисля, че като решаваме да имаме деца, трябва да осъзнаем много добре ние какъв капацитет имаме да ги избутаме до някакво положение на независимост. Това са поне 18-20 години усилия. Да, огромна обич, като никоя друга, но не винаги стига. Някои пък имат деца, които никога не порастват - като моето с генетичен синдром. Това също е възможност и ако бащата е проблемен, тежестта за майката става огромна, непосилна е. Колкото и помощ да получава майката - ние не сме й в къщата и няма да й гледаме детето, нито финансово, нито физически. Да, трудно решение, но вероятно по-отговорният избор.
Съжалявам, Juji, за случилото се. Надявам се да знаеш защо още си с този човек. За мен насилието не подлежи на дискусия и интерпретация.

Съвет в случая няма да дам, всеки сам решава такива важни неща в живота си.
Като цяло подкрепям мнението на Жужи.
Жужи, недей да търпиш насилие, явно си простила, но ако се повтори?
Leylah, аз от думите ти не разбрах толкова ли е лош мъжа ти? Искал да живеете заедно на квартира, а ти не искаш? С баща ти не се разбират, толкова ли не могат да мелят брашно? Това да живеете отделно колко още ще продължава?
Дано вземеш правилните решения за теб.

Благодаря ви за подкрепата! Единствено тук я намирам.
Първо Juji мисли добре. Аз съм дете от семейство с насилие. Такива отношения не влияят само на теб. Това, че първият ми детски спомен е как баща ми бие майка ми..... Определено ме държи далеч от хора, които биха проявили каквато и да е агресия към мен. Както и от мъже с проблеми с алкохола.

sweetyчестно казано не знам дали могат да го смелят - и двамата не искат и да опитат.
Още докато правехме ремонта, баща ми се прибрал един път пиян, опитал нещо да се пошегува крайно неуместно, на ММ само това му трябвало, за да заяви, че повече няма да стъпи в тази къща. Ремонта си довърших сама с единствената ми приятелка, докато гледаме малкия. Разказа ми се играта.
По-скоро имаме ситуация с игра на его. Но аз отказвам да участвам в нея.
Като искат да се правят и двамата на важни - тяхна си работа. Все пак смятам, че е редно ММ да отстъпи, след като живеем в къщата на баща ми.
ММ ми обяснява как не сме били нормално семейство, да живеем отделно. Той не бил виновен, че баща ми пие и се прави на интересен и т.н. Да, вярно е- той не е виновен.
Но също така той не ми предлага надеждна алтернатива. В повечето нормални семейства жената отива да живее при мъжа си - това не може да ми предложи.
Или двамата заедно спестяват, теглят кредити, купуват си свое жилище - той и това не може да ми предложи.
Иска да живеем под наем - за мен това означава първо да си мъкна с години децата по чужди къщи, при все че имат дом. Второ - с години да плащам по 300+ евро наем, а накрая отново да съм на улицата.  И през цялото време да се чудя на ММ кога нещо ще му прещрака и ще си тръгне /защото и докато живеехме заедно си имахме проблеми и той просто става и си отива у тях/ или ще реши, че не му се ходи на работа и т.н.
На първо място мисля за сигурността и стабилността на децата си.

Иначе ММ не е лош човек. Но има някакви много сериозни проблеми, които се проявиха на доста късен етап от нашата връзка.
Емоционално нестабилен е. Дълбоко в себе си вярва, че целия свят е срещу него, включително аз, децата ми, семейството ми, неговото семейство /ходи при майка си да й вдига скандали, че някога тя и баща му не са го подсигурили/.
Няколко пъти съм го хващала, да ме лъже за глупости.
В началото ми обясняваше колко била лоша бившата му жена, как го манипулирала, как заради нея не е живял с дъщеря си.
След това започна да я защитава. Ходи всяко лято с нея на море и го смята за нормално /дори докато бях бременна в 9ти месец с Боби/, защото това му било единственият шанс да прекара време с дъщеря си. Живеят на 4 Мин разстояние с кола 😒......
Общо взето не поема отговорност нито за себе си, нито за околните, а когато трябва да посрещне последствията - търси кой да бъде виновен. Но никога не е той.
Фън факт - и връзката му с бившата и с мен някак се разви абсолютно еднакво. Живяли при родителите й, той решил, че не може да живее с тях, отишли на квартира, тя се върнала при родителите си /така и не може да ми обясни защо/, но останали в "семейни" отношения, дори не живеещи заедно, в очакване някой ден той да направи най-после този ремонт на неговия дом /който всъщност не е негов, майка му е преписала къщата на дъщеря му/. Този ремонт 10 години още е далеч от завършване.
Смятам, че просто жената е осъзнала какво психическо натоварване е да живееш с него и е намерила много деликатен начин да се измъкне, знаейки, че къщата никога няма да стане готова и те никога няма да живеят заедно, но го е оставила да вярва в това. 

Той е човек, който живее от днес за утре. Не прави дългосрочни планове, няма стабилност. Сега ходи на работа една седмица в месеца, няма пари. Аз му плащам сметките.
Сбъднах си единствената мечта в живота - купих си мотор, за наистина скромна сума. На изплащане с месечна вноска колкото е на ММ телефона /който отново плащам аз/.
Той откачи. Не спира да ми повтаря как на мен не ми пука за него. Купила съм мотора за да ходя по събори, да свалям мъже, да ме заглеждат.... Сигурно се очаква като ходя по събори да возя детето с мен в куфар ... Всъщност го купих да си правя кефа, докато ходя на работа.
Не знам дали спомняте, че преди 2 години купих на ММ кола, която той блъсна след 2 седмици. Тогава не беше проблем. Не ми е натяквал, че съм дала някакви пари за нещо, от което нямам нужда.
Но сега е друга бира, защото съм направила нещо само за себе си. Опита се отново да ме срине психически и да ми вмени страшна вина, правейки сметка на моите пари, които аз сама си изкарвам.
Борят с в мен два въпроса:
1. Детето има нужда от баща. Той е грижовен и внимателен с него. Играе с малкия, готви му, види го на площадки.
 2. В същото време той не е човек, от когото бих искала детето ми да взима пример - лъжи, емоционални взривове, липса на търпение, липса на разбиране, липса на отговорност.
Много дъъълго стана.

Относно бременността ми - вчера бях на ехограф при друг лекар.
Измери сака като 7 г.с., но отново не се видя нищо вътре. Потвърди, че има вероятност да е кухо, но не е добре да чакам, защото дори и да падне само, може да има усложнения.
Трудно е. Всички тук сме майки и знаем как сме треперили при всяка болка и стягане, да не се случи нещо лошо, а сега аз трябва да "го случа".
Осъзнавам, че това малко същество няма никаква вина, че съществува, но също така осъзнавам колко безотговорно би било както към него, така и към останалите ми деца, да го задържа.
Да- има семейства, които се справят чудесно и с 5 и с 10 деца. Но в такива семейства има любов, грижа, разбирателство, подкрепа. В моето няма нито едно от изброените.

Ljoli, съгласна съм с теб напълно. Обществото и дори други жени се опитват да вменяват чувство за вина по темата с абортите. Много съм чувствителна на тази тема, като знам и аз през какво съм минала. Никога не е лесно решението и е много лично. На мен също ми е било тежко и съм си го изстрадала, но не се самобичувам, защото знам, че тогава е било правилното за мен и семейството ми и нямаше да имам живота и децата, които имам сега, ако бях взела друго решение. Споделям друга гледна точка, изобщо не давам наклон на избора. Но аз не бих останала с този мъж.

Leylah, как е при теб сега? Кога ще ходиш пак на преглед?

Едит: Писала си преди мен. Според мен правилно размишляваш по всички въпроси и за мен не е здравословно да останеш в такава връзка, без изглед нещата да се променят към добро. Ако се разделите това не означава, че той няма да си вижда детето. Детето пак може да има двама родители, които го обичат и се грижат за него, но не са заедно. Съжалявам за бременността, но може би все пак съдбата си знае работата. Отиди на второ или трето мнение все пак, особено ако не си сигурна още дали искаш да продължиш бременността.

Мислех си да не коментирам по този въпрос и няма да го правя за бременността. НО по въпроса с този мъж мисля, че е крайно време да спреш да му плащаш каквито и да е сметки. Кажи че имаш финансов проблем без да казваш какъв и наблюдавай … гарантирам ти, че ще видиш неподозирани черти. Дя се оправя като няма воля да живее при вас. Не ми харесва цялото издържане на мъжа - ако беше за кратко дя и всеки може дя остане без работя но в тава семейство ти се му и майка на него и на децата, както и мъжа и жената в семейството. Докога мислиш, че ще имаш сили да живееш по този начин?

Leylah, съжалявам за всичко, което преживяваш.
Дай му ултиматум да се хваща на сериозна работа + да търси възможност за живеене заедно (например да се сдобри с баща ти) или..
И без нищо да му плащаш!

Leylah,
А ако пуснеш ЧХГ кръвно изследване няколко дни подред, няма ли според това дали и как се увеличават стойностите, да се види реално дали има бременност?  Доколкото знам при кухо яйце не се увеличават толкова бързо и дори започват да спадат стойностите.

И аз съм пораснала в семейство с насилие и те разбирам много добре. Както поведението на мъжа ти също ми е много познато и виждам много черти в него от бившите ми и от настоящия ми мъж. Мисля си, защо ли все избирам неправилни мъже.

П.С. Прави са момичетата, не трябва да му плащаш сметките, но и аз съм го правила толкова много   

Ох. Много се натъжих. Заслужавате повече. И децата ви заслужават повече. Недейте да влачите и да издържате насилници, физически, вербални (силната ревност е също психическо насилие).

Чувала съм анализи на психолози, че хората, израснали в проблемни семейства, търсят същото. Травмата те кара да търсиш познатото. Ако срещнеш мил, кротък, спокоен мъж, с когото да имаш хармонична връзка - психиката ти е винаги нащрек, че нещо не е наред, защото това ти е непознато и е възможно дори несъзнателно да саботираш такива взаимоотношения. Мисля, че точно това се случи с първият ми мъж. След всичко преживяно, след нашата раздяла, вече съм убедена, че аз бях виновна да не ни се получи и сега дори ме е яд, защото той е страхотен мъж. Искреност е надявам да продължава да бъде такъв за новата си половинка. И дано тя има повече акъл от мен.

Вече сериозно се съмнява дали изобщо с ММ искам да живеем заедно.  Даже знам отговора. Той е пълната противоположност на това, което искам един ден да бъде Боби. Все пак отглеждам мъже, които трябва да създадат семейство, дом и техните жени да не се оплакват от тях тук, във форума 😁

ММ снощи ми се "оплака", че не е ял от два дни. Дадох му 10 евро, той ги отказа. Каза, че ще се оправи, да си ги прибера, защото ще ми трябват за събота.
В този момент чух в главата си онова "зънн" и си дадох сметка - моето тяло, моята бременност, моят проблем.
Значи от тук нататък - неговите сметки, неговите разходи, неговите трудности и емоции са негов проблем.
След като дори в този момент не получавам подкрепа и съпричастност....... Няма какво да очаквам повече от този човек. Нито повече ще инвестирам било то финанси, чувства, съвест.
За капак дори ми каза, че иска да дойде с мен, с детето, за да е сигурен къде отивам.
Категорично отказах. И пари съм си набавила и човек до мен. Най-добрата ми приятелка ще дойде.
Спирам с терзанията и нервите покрай него, защото просто не го заслужава.

Днес, цял ден кръвното ми е 90/50 и ми се гади ужасно. А пък малкото за първи път не спа на обяд. Беше изтощителен ден. Добре, че заспа в 19ч.
Вие в колко часа слагате децата да спят вечер?
Всички се учудват, че моето в 20ч е в леглото, било много рано. А той, милия, някой път даже сам си ме води до креватчето, да го слагам да спи.
Снощи му излезе нова пъпка на брадичката. Сега не знам дали е още от варицелата или нещо се е замърсил. Въпреки, че вече има всички зъби и не чеше венците, си му остана навика всичко да слага в уста.

Боже, Leylah, ужас. Мъжът ти, извинявай защото не се познаваме, нито познавам него, звучи като голяма отрепка. Дано решиш да се отървеш от него. Не знам какви хора отглвждат такива мъже, макар че и в разширеното ми семейство имаме един подобен. Ще си в мислите ми утре. Дано мине леко. Радвам се, че няма да си сама.

Аз вярвам в ранното лягане. 7.30 почваме да го оправяме, независимо от сезона. Целта е в 8 да е заспал, всяко заспиване след 8 ме изнервя 😁

Момичета, добре зная, че всичко се отразява на децата. Та те са като гъбки, всичко попиват. Виждам  и дългосрочните последствия от трудния живот с баща и развода, в голямата ми дъщеря. Както и пропуските във възпитанието и и грижата към нея, заради скандалите ми с баща и, и заради новите ми връзки след това (две). Провал.  А винаги съм мечтала да създам сплотено семейство, с любов, разбиране, уважение, щастие, спокойствие и радост.
Leylah,
С теб съм и аз, и те подкрепям в изборите ти. Не ти е никак лесно. Все пак знай, че ако имаш нужда от нещо, можеш да разчиташ на мен, стига да е по силите ми.  Стискам палци всичко да е наред утре. Изпращам ти прегръдки. Опитай се да бъдеш спокойна.
Може би си права, и аз съм го чела, че подсъзнателно търсим това, с което сме свикнали. Аз също като теб имах много добър мъж в живота си и го оставих заради глупави оправдания.  А никой после вече не се държал така прекрасно с мен. И след това...само диваци и използвачи.  То не бяха изневери и насилие. Когато правих аборта, аз бях влюбена,  направихме съзнателно бебето, за да имаме семейство, и като стана факт бременността,  той каза не мога да поема отговорност... А вечерта след аборта, той и приятелите му отидоха на парти, а аз бях сама у нас с болки и цикъл. После ми и изневери...Уморих се да търся вината в себе си вече за чужди грешки спрямо мен.  Та нали истинската любов би трябвало да те обича такава каквато си и да те изгражда, а не да те разрушава? Не мисля да се хващам с никого повече.
Моята заспа сега в 24 часа. Късно е, но при положение, че месеци заспиваше в 4, сега съм сравнително доволна. Вярвам, че ще става и по-добре. За съня имам впредвид. А за мъжете - аз вече реших да съм сама както казах. Но трябва да си стъпя на краката преди да се разделим. Трябва да се организирам, да имам план, пари. Трябва да се възстановя психически и физически  и да се науча на пълен самоконтрол  и самосъхранение.  Имам доста работа. Това не е първата проява, а втората, първия път простих, вярвах на обещанията, но си дадох сметка, че е непредвидим  и ми носи горям риск животът с него,  но сега втория път вече го осъзнах.  Дзъннах и аз, ама така хубаво, че вече пети ден ме боли главата и окото  и няма да го забравя. А душевната болка не мога да я опиша дори.

Искам да ви кажа нещо весело. Но не се сещам какво сега. Освен да ви кажа, че си лягам с валидол под езика както едно време правеха само бабите.. 🤣