Римите омръзнаха ни вече, хайде идвай мъничко човече ! ~бебеправене 620~

Харесва ми метафората за катерене на баирите. Моят си мрънка като цяло и не е твърде инициативен, но разбра, че за мен е важно скоро да имаме дете и че не може да чакаме до безкрай. Мрънкаше, но идваше на процедурите. После мрънкаше, когато бебето плачеше и изнемогвахме за сън. Обаче винаги е насреща за него и мен, въпреки че е тегав за комуникация. Обича ни и не съжалява, че така "припирах" за детето. Според мен тирамису си е взела решение, просто изчаква да "озрее" в нея. Успех!

Чакам вторите стойности на ЧХГ, надявам се всичко да е наред.
Междувременно се хвърлихме в битовизми, а мен само ми се спи и имам някакви наченки на гадене.

Браво чебурашка!

Аз да се похваля, че ап е готов почти от майстор.

Баш за катеренето на баирите имах предвид, че се разбира дали сте семейство с твоя човек. Трудните моменти правят връзката още по-силна за някои хора, но трудните моменти разпадат връзката за други хора. Децата тука нямат никаква връзка, при някои идват бързо, при други след години, но нека не бъркаме трудностите по чисто биологични причини за забременяване и раждане на дете с друго. Никой не си е избрал сам пътя на трудното забременяване. Важното е партньора ти да е с теб и да те подкрепя в тия моменти. Иначе знаем че физическата част за мъжете се изчерпва с това да свършат в една чашка. Ама емоционалната част е обща, трудните нощи като си легнете и се чудите кога ще имате дете е обща, да преживеете загубата на нероденото си дете е обща. Така че, чашката е най-малкото в този процес.

чебурашка, стискаме палци!

Пълнолуние, аз също не знам моя как ме търпи понякога. Даже с него като си коментираме колко деца искаме да имаме заедно, аз му казах, че няма да го карам да си прави вазектомия, защото не се знае какво ни чака в бъдеще. И тук не говорим само за раздяла и смяна за партньор, а и други не особено приятни и романтични сценарии. Да не дава Господ, но никой не знае какво го чака в тоя живот. И аз подкрепям мнението на Кенди по темата. Тирамису, надявам се да вземеш най-доброто решение за себе си.

Разписвам се с МЦ аз, ама го очаквах, след отрицателния тест онзи ден. Края на този месец имаме дългоочаквана почивка, занимаваме си се с ремонтни дейности и си минава времето. Този месец мааалко “по-сериозно” ще правим опити, ама отново не мисля да си давам зор.

Наси, браво за ремонта. Дано твоя ММ се успокои след като това остане зад гърба му и да се присъедини към теб в изготвянето на нов план за действие от тук нататък!

То има още  робота. Мебели,  шкафове...
Една стая той ще доопправя.

И тези неща ще станат. Поздрави,

Много сте скромни, не знаете как ви търпят. Аз пък се потупвам по рамото, че аз го търпя, абсолютно геройство си е понякога 😅😂 Изобщо късметлия е с мен 🤭

Тирамису, давам своята лична история, с уговорката, че никой не е в главата ти, в сърцето ти и никоя от нас не познава мъжа ти и не е наясно с детайли от живота ти.
Та, от първия си брак имам син на 23 години, а моят сегашен мъж има две деца от брак и връзка като сина му е на 30, а дъщерята на 18. Аз искам дете, но той смята, че всичко е приключило. Майката на дъщеря му не се грижи за нея и аз съм поела възпитанието, образованието и отглеждането и от момента, в който тя беше на 12. Той ме идентифицира като нейна майка от самото начало на връзката ни и смята, че след като майката отсъства от живота и, аз трябва да се идентифицирам по същия начин. Освен това, ние имахме връзка от преди да се събере с майката и тя да я роди. Съжалявам, че не заминах с него тогава може би щяхме да имаме наше дете. Една спермограма е направил - излезе в норма и толкова. Не иска да опитаме инвитро и не го трогнаха дори сълзите и молбите поне да опитаме. Смята, че щом имам дете не би следвало да ми липсва нищо. Не го напуснах, останах. Но болката я има всеки ден, вината, самосъжалението, не го обвиних нито веднъж на глас, но не значи, че не го обвинявам мислено всеки ден както и себе си. Остана ми единствено надеждата за чудо. Обичам го, той ми е половинката, но ми тежи и чувствам как вече не същото.Няма да го напусна, но не е леко да се живее така.Поглеждам в очите му и виждам нашето неродено дете. Да знаеш, че е можело да бъде, а не е било.
Наси, продължавам да стискам палци за вас да си имате рожбичка.
Чебурашка, всичко да е наред!
Кенди, Салсера, с моя минаваме през всички баири, само в един се разминаваме.Но пък е хубаво дори за битовизми да имаш на кого да разчиташ.
Късмет момичета!

Белма Лигия благодаря! Уж има план

Ние се траем. Взаимно е.

Пълнолуние, благодаря ти, че питаш
Втори месец сме в бокса и чакам цикъл всеки момент, ще видим дали ще има раздвижване вече.
Иначе спазваме стриктно препоръките на нутриционистката от около 3 седмици - пием доста добавки, готвим, закусваме, спрях кафето, млечни, глутен, захар, купуваме фермерски продукти, киснем ядки, гоним по 10 000 крачки дневно. Сигурно звучи отчайващо В началото ми беше доста трудно, основно заради кафето, но след 4 дни мигрена, прогледнах И честно казано към днешна дата се чувствам добре с всички тези промени, сякаш ми харесват Знам, че е само началото, но чувствам, че правим нещо полезно, вместо просто да чакаме.
Ти как си?

По повод дискусията за половинките - беше ми много полезна. Често мрънкам, че не ми помага вкъщи, че се разминаваме по някои въпроси. Но явно трябва да ценя повече, че се съгласява на всякакви крайности безропотно - като да яде мокри ядки и нахут

Съжалявам за житейския кръстопът, не мога да дам съвет, но пожелавам да се вземе най-доброто решение. Знам, че е клише, но наистина след време обикновено става ясно, че лошите неща са ни се случили за добро и имат причина. Зная, че всяка една от нас, след дългото чакане и борба, ще цени много повече сбъдването на  щастието накрая

Ванеса звучи трудно и сложно за изпълнение, но веднъж влезеш ли в ритъма става доста по-лесно. Надявам се това да е ключът към успеха ❤ Четири ръчички стискаме палци за успех.

Тирамису, прочетох за казуса, мисля че винаги е добре човек да знае точно как седят нещата при другия.
В този смисъл, ако ти още не си казала напълно всичко, му го кажи - че при теб не търпи отлагане, че искаш да прилича на него детето и каквото още има.
Ако се случи да се разделите и да тръгнеш сама по пътя за дете, да не забравяме, че и хората с деца си намират партньори
Пожелавам да се случи най-доброто за теб в така създалата се ситуация!

Леле, запознанството звучи много емоционално Била съм свидетел Сенкова колко се вълнува за такива моменти
Дано коликите бързичко отминават и да се насладите на по-спокойни моменти заедно
А за хранителния режим - наистина влезеш ли в крачка, някак потръгват нещата. Не е лесно, но мисля, че е правилната посока
От сърце благодаря за стиснатите палчета