Четейки как се притеснявате,дали нещо ще навреди на бебето мога да кажа че и аз съм същата-обвинявам се за всяка неизпипана постъпка.
И сега да се оплача,снощи решаваме с мъжа ми че днес ставаме отиваме до пазара купуваме китки и ще ги насадим пред блока,нали моето име значи върба/дърво/,а и Ели пусна мухата .Минахме и през църквата.Прибрахме се взехме тор вода и теменужките лопатка и мъжа клекна в градинката да сади аз помагам,съседите се радват аз сияя.Отиваме на обяд с приятели,връщаме се и теменужките ги няма,светва ми лампичката и отивам пред съседния вход,те отскубнати и засадени там.Там живее едно 7г.момченце,ужасно невъзпитано което ни гледаше докато ги садихме и се сетих че е то защото преди дни се правеше на градинар.Позвъних на звънеца и майката ми се извинява,дава ми съвети да си ги откопая,не пожела да слезне,но като я видя ще си искам парите,знам че от това ще я хване най много яд няма да направи забележка на детето.Как съм ревала,не за друго а от яд никога не съм била такава уязвима,ако не бях бременна ще ше да си го получи.