Лопес не назовава кой точно я е „малтретирал физически“, но през цялото време в документалния филм тя подчертава, че филмът е сбор от нейни лични преживявания в любовта и срещите, и илюстрира пътя ѝ към себеприемане и любов към себе си.
„Имаше хора в живота ми, които казваха: ‘Обичам те’, а после правеха неща, които изобщо не съответстваха на думата ‘любов’,“ казва Лопес в ранна сцена от филма.
„Трябва да стигнеш дъното - да си в ситуации, толкова неудобни и болезнени, че накрая казваш: ‘Не искам това повече.’ Един терапевт ми каза: ‘Ами ако това беше дъщеря ти? Какво би направила?’ И тогава всичко стана кристално ясно. Казах си: ‘Щях да ѝ кажа махай се оттук веднага и никога не се обръщай назад.’ Но за мен самата нещата бяха толкова замъглени, толкова сложни от миналото ми, болката, раните и вътрешния ми хаос, че не можех да виждам ясно. Все едно гледаш през мъгла.“