В момента чета... 95

"Ема" на Джейн Остин е любима моя книга от младостта.
Може би е време да я препрочета и аз, и без това съм в период на препрочитане на стари любими книги.

Прочетох "Шепотът на пчелите" на София Сеговия. Книгата е истински разкош. Пълна 5-ца й давам. Всичко в нея ми хареса - сюжетът, героите, както и стилът на писане - много красив и проникновен.
Започнах "Мотел Залез" на Симон Сейнт Джеймс. Харесвам книги с две времеви линии. Засега върви добре.

Да бди над нея
Благодаря за препоръките, наистина си заслужава книгата. Ще чета по малко, за да имам за повече време. Рядко има така добре написани/преведени книги.

Лорет Ан Уайт ми хареса как пише още с първата книга, която прочетох от нея, а именно "Дневникът на прислужницата", но "Под дяволския мост" направо ме отвя!

Годината е 1997-ма. Градчето  е Туин Фолс  – неголямо, северно. Място, където всички се познават.
Едра, тромава и странна, 14-годишната Лийна Рай никога не е била сред популярните момичета в гимназията на Туин Фолс. Дори и собственото ѝ семейство – натурализирани индийци – се срамува от нея, от тъмния цвят на кожата ѝ и не я обича така както обича малкото ѝ светло братче.  
Въпреки че е подигравана и отхвърляна от съучениците си, Лийна има своите мечти и своя вътрешен свят на копнежи и момичешки мечти.
През една ноемврийска нощ Лийна изчезва безследно, а трупът ѝ бива намерен след седмица във водите на местната река. Тийнейджърката се оказва жертва на жесток побой и изнасилване. Кой е способен на подобна жестокост? Дали призналият злодеянието е всъщност истинският извършител? Това се опитва да изясни 24 години след жестокото престъпление напористата млада журналистка и авторка на криминален подкаст Тринити.. Разследването на Тринити я отвежда в Туин Фолс, където старите тайни, потулените факти  и примълчаните истини започват да излизат наяве.
Нищо не е такова, каквото изглежда... Бруталната истина  удря като шамар читателя и му дава отговор на въпроса Ако цяло село е необходимо, за да отгледа едно дете, дали е нужно цяло село, за да го убие?”
Много добър трилър! Препоръчвам!
Книга, която не е просто поредния трилър, ами  повдига страшно много сериозни въпроси - за безмилостния училищен булинг, за жестокостта на която са способни тийнейджърите, за педофилията и нейните прояви, за това как педофилите плетат отровните си мрежи и се домогват до най-уязвимите деца, за отношенията между родители и деца и колко трудно се оправят нещата , когато се "счупят"...

От мен 5*.

Happy Mijjj, отбелязвам си този трилър за четене. Харесвам точно такъв тип криминални романи с "добавена стойност".

ДамаТрефа, и аз преди няколко дни си взех "Отприщен гроб" от библиотеката. Чела съм първите две книги от поредицата, много ми харесаха, но после просто не продължих със следващите. Тази си я бях набелязала от доста време заради темата с култа и религиозните секти.

Вчера довърших "Силуети в Япония" от Александър Димитров. Грамотно писане, усеща се, че авторът е живял в Япония и има лични впечатления, интересна атмосфера...и дотам. За мен разказите бяха претенциозни като стил и самоцелно фантасмагорични. То не бяха цепнатини в земята, вътрешно-душевни земетресения, рибешки превъплъщения..... Напълно безразлична ме оставиха.    

Започнах с доста притеснения "Земляни" на Саяка Мурата, защото анотацията звучеше твърде откачено. Сюжетът е, меко казано, смущаващ, и става брутален към края. Саяка Мурата пише провокативно, бих казала дори пресилено провокативно на моменти, но е супер добра, този роман ме убеди в това. Ветрилото от емоции и нюанси в "Земляни" се разтваря широко между тъгата, гротеската, абсурда, хумора, детския наивитет. Както и в "Жената-конбини", основната тема е вписването в социалните норми и очаквания с цената на пълно обезличаване и душевно страдание. Трима нещастни, непорасли възрастни - всеки със своите травми от детството и инфантилни фантазии, ще стигне до трагикомични, ужасяващо-абсурдни крайности в отчаяно търсене на бягство от изискванията на обществото. В края на книгата е поместено есе на авторката, в което тя споделя за автобиографичен елемент в романа и дава възможна гледна точка. Хареса ми много, противно на очакванията ми.

Може ли някой, който е прочел "Лабиринти " Франк Тилие българското издание да ми пише да питам нещо..

Започнах Непознатият на Харлан Коубън,чела съм автора преди години и по спомен пишеше добре. Още съм в началото и засега ми е интересно

Снощи завърших поредицата за Корморан Страйк след като буквално ги изгълтах една след друга (но аз ги слушах в Сторител), много ми хареса! Така добре написани книги, изградени образи и сюжет, държат интереса до самия край. Всяка тема е обстойно проучена и предададена по много реалистичен начин.
Прочитът на Чавдар Монов в Сторител е шедьовър.

Относно "Отприщен гроб" и съчувствието към героите в култа, и в книгата беше засегната темата и ми хареса как е поднесен отговорът на авторката - зомбирането е резултат от много добре изградена манипулация, която засяга точните слаби места. Не е до интелигентност и образованост, а до предразположеност, характер и обстоятелства в личния живот.

Аз също препоръчвам да не се започва с последната книга от поредицата. Принципно историите са независими, има аспекти, за които ще се загуби чара, ако се знае как се развиват в последната книга.

Сега се чудя с какво да продължа. Иска ми се нещо пак така добре написано, детективско/криминално.

И аз съм на вълна Коубън, 1/3 прочетох от "В клопка", за момента е приковала вниманието ми.

"Клопка" на Харлан Коубън е много интересна.

"Клопка" ли е заглавието? Поправям се значи, в Goodreads, явно грешно е въведено заглавието, че гледам оттам.

Страшно ми е познат сюжетът на "Под дяволският мост", даже реших че съм я чела, но като проверих - не е така. Явно има и друга книга с подобен сюжет, но пусто не мога да се сетя коя.....

Сега го отчитам като грешка, че почнах от последната книга, но вече съм навлязла в историята и въпреки, че ми се губят елементи няма да я оставя.

На моменти имах реминисценции със "Съседката" на Кетчъм...

И аз ще търся книгите на Лорет Ан Уайт , гледам, че има преведени 3.